Решение № 5624 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2015 г.

Решение № 5624 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], срещу Заповед № РД-49-298 от 31.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните.

С оспорената заповед министърът, в условията на заместване от заместник-министър, на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9д от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 168, ал. 13 от Закона за горите прекратил конкурс за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 от Закона за лова и опазване на дивеча, обявен със Заповед № РД-49-216 от 14.11.2013 г. на министъра на земеделието и храните и отменил Заповед № РД-49-5 от 07.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - [фирма], счита Заповед № РД-49-298 за нищожна, алтернативно поддържа доводи за незаконосъобразност. Излага подробно фактите по делото и счита, че заповедта представлява индивидуален административен акт, с който се засягат правата му на спечелил конкурса. Обосновава наличие на правен интерес от оспорването.

Счита заповедта за нищожна поради липсата на компетентност на заместник-министъра да издаде оспорената заповед. Представените в хода на съдебното производство доказателства за заместване не доказват отсъствие на министъра, тъй като не са визираните в чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната и чл. 26, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация изискуеми документи.

Алтернативно счита заповедта за незаконосъобразна, защото е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват фактически и правни основания за нейното издаване. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 26, 34, ал. 1, чл. 57, ал. 1 АПК. Тези нарушения по недопустим начин засягат правото му на защита и са повлияли на съдържанието на акта. По отношение на представеното от органа писмо и доклад от 31.07.2015 г. на директора на Югозападно държавно предприятие - Б., последният послужил като основание за издаване на оспорената заповед и представени едва в хода на съдебното производство, сочи, че в писмото директорът се позовал на несъществуваща забрана за извършване на съвместни дейности по смисъла на чл. 9, ал. 9 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД).

Неотносим счита довода за сключен с Лесотехническия университет договор, тъй като дейностите по този договор не могат по никакъв начин да бъдат злепоставени от извършването на съвместната дейност. Създаването на център за обучение на специалисти по горско и ловно стопанство първо, е резултат на Заповед № РД-49-291 от 28.07.2015 г., т. е. неотносима към конкурса, и второ, не са изложени мотиви с какво точно дейността на този център ще бъде затруднена от съвместното извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9 ЗЛОД.

Сочи, че доклада повтаря изложеното в писмото, без да го доразвива и обосновава. С оглед на това счита, че е налице пълно опорочаване на производството в частта му за доказателствата. Счита заповедта за постановена и в нарушение на целта на закона - поради липсата на ясен мотив за издаване на заповедта, не може да се направи и извод за съответствието й с целта на закона.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. С. В., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по жалбата - министърът на земеделието и храните, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и сочи, че от откриване на конкурса със Заповед № РД-49-216 от 14.11.2013 г. на министъра на земеделието и храните до прекратяването му с оспорената заповед е изтекъл немалък период от време, през който са настъпили нови обстоятелства, свързани с организацията и управлението на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство И.". С. З. № РД-49-291 от 28.07.2015 на ловното стопанство са възложени нови задачи, за изпълнението на които му е предоставена и публична държавна собственост. Сочи, че при обявяване на конкурса не е взет предвид договора за сътрудничество с Лесотехническия университет. Не е отчетена и разпоредбата на чл. 9д ЗЛОД. С оглед на това съвместното извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9 ЗЛОД ще затрудни изпълнението на функциите и дейностите на териториалното поделение, поради което и органът прекратил конкурса. Счита, че при издаване на Заповед № РД-49-298 са спазени материалните и процесуалните изискания като заповедта е издадена при условията на заместване от заместник-министър.

Ответникът моли съда да остави без уважение жалбата на [фирма]. Ответникът се представлява от юрисконсулт Н. Н.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата на [фирма] за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

III. Фактите по делото:

За да се произнесе по основателността на жалбата съдът установи следното от фактическа страна:

1. Териториално поделение Държавно ловно стопанство "И." е правен субект по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗЛОД, поделение на Югозападно държавно предприятие.

2. На 14.11.2013 г., със Заповед № РД-49-216, министърът на земеделието и храните наредил да се проведе конкурс за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД в района на дейност на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "И.", л. 24 - 28.

3. На 07.01.2014 г., със Заповед № РД-49-5, министърът на земеделието и храните обявил резултатите от конкурса като на първо място бил класиран [фирма], на второ - [фирма], на трето - [фирма] и на четвърто - [фирма], л. 31 - 37.

4. На 28.01.2015 г., с Решение № 1019 постановено по административно дело № 8480/2014 г., Върховният административен съд отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед № РД-49-5.

5. На 22.07.2015 г., с Решение № 8921 постановено по административно дело № 3949/2015 г., Върховният административен съд, петчленен състав, оставил в сила Решение № 1019.

6. На 28.07.2015 г., със Заповед № РД-49-291, министърът на земеделието и горите предоставил на Югозападно държавно предприятие за нуждите на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "И." недвижими имоти - публична общинска собственост, съгласно приложение № 1, които да бъдат използвани за създаване на център за обучение по горско и ловно стопанство, л. 81 - 82.

7. На 28.07.2015 г., със Заповед № РД-09-525, министърът на земеделието и храните възложил на заместник-министър Г. К. да изпълнява функциите на министър за срок от 30.07.2015 г. до 31.07.2015 г. включително, с изключение на функциите на орган по назначаването и по разпореждането с недвижими имоти.

8. На 31.07.2015 г. [фирма] подал уведомление до директора на Югозападно държавно предприятие за сключване на договор в изпълнение на Заповед № РД-49-5, л. 38 - 39.

9. На 31.07.2015 г., с писмо, вх. № 70-4358, директорът на Югозападно държавно предприятие уведомил министъра на земеделието и храните, че в предложението за провеждане на конкурс за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД не са посочени съществени обстоятелства, свързани с основния предмет и с други дейности на поделението:

а) съгласно чл. 9д ЗЛОД Териториално поделение Държавно ловно стопанство "И." се използва за държавни представителни нужди и осъществява дейностите по организация на официални мероприятия на президента, председателя на Народното събрание и на министър-председателя;

б) Териториално поделение Държавно ловно стопанство "И." по силата на договор за сътрудничество с Лесотехническия университет от 03.04.2013 г., със срок на действие пет години, предоставя на университета материална база, горски и земеделски територии за определени периоди от година за учебна и научна дейност; договорът е приложен към писмото;

в) със Заповед № РД-49-291 от 28.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните на поделението е предоставена публична държавна собственост за създаването на център за обучение на специалисти по горско и ловно стопанство.

Сключването на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД ще затрудни изпълнението на функциите на поделението и бъдещата организация на дейността му, л. 47 - 49.

10. На 31.07.2015 г., с доклад, рег. № 93-8223, заместник-министърът на земеделието и храните предложил на министъра да прекрати конкурса за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД, тъй като при откриване на конкурса не са взети предвид посочените в писмото на директора на Югозападно държавно предприятие от 31.07.2015 г. факти и обстоятелства, л. 50 - 52.

11. На 31.07.2015 г., със Заповед № РД-49-298, издадена при условията на заместване, заместник-министърът на земеделието и храните:

а) прекратил конкурса за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД, обявен със Заповед № РД-49-216 от 14.11.2013 г.;

б) отменил Заповед № РД-49-5 от 07.01.2014 г.;

в) разпоредил да бъдат върнати на участниците в конкурса сумите, постъпили в държавното предприятие, за закупуване на документацията по процедурата, л. 44.

12. На 04.08.2015 г. [фирма] подало уведомление до министъра на земеделието и храните за сключване на договор в изпълнение на Заповед № РД-49-5, л. 40 - 41.

13. На 05.08.2015 г. Заповед № РД-49-298 била връчена на [фирма], л. 53.

14. На 18.08.2015 г. [фирма] оспорило заповедта пред Върховния административен съд.

15. В хода на съдебното производство органът представи:

а) извадки от интернет, в които се сочи, че на 30.07.2015 г. министър Т. посетила [населено място], област С., а на 31.07.2015 г. министърът посетил [населено място], област Р., л. 101 - 105;

б) Заповед № 2-1870 от 30.07.2015 г. на началника на отдел 02 "Министерски съвет" в Националната служба за охрана, с която старшина С. В. Д., шофьор в група "Специализиран транспорт" в отдел 02 "Министерски съвет" е командирован за срок от три дни считано от 30.06.2015 г. - 01.08.2015 г. в [населено място], [населено място] и [населено място] с автомобил, регистрационен [рег. номер на МПС];

б) командировъчно удостоверение - подпечатано с дати на пристигане и тръгване, както следва: 30.07. - 01.08.; 31.07. - 31.07.; 01.08. - 01.08.2015 г.;

в) Заповед № Н-5219 от 23.07.2015 г. и Заповед № Н-5252 от 30.07.2015 г. на началник сектор на отдел 02 "Министерски съвет" в Националната служба за охрана, с която за периода от 08, 00 часа на 30.07.2015 г. до 08, 00 часа на 31.07.2015 г. и от 08, 00 часа на 31.07.2015 г. до 08, 00 часа на 01.08.2015 г. на г-жа Д. Т. е определен водач на автомобил за транспортно осигуряване старшина С. В. Д. с автомобил, регистрационен [рег. номер на МПС] .

IV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, като съобрази релевантната нормативна уредба и след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното:

1. По компетентността на органа:

О. З. № РД-49-298 е издадена от министъра при условията на заместване от заместник-министъра на земеделието и храните.

Компетентността е правосубектността на държавния орган да бъде субект на властнически правомощия. Компетентността на органа винаги е определена в закон, което е пряко следствие на визирания в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на правовата държава. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 1 и чл. 9д ЗЛОД и чл. 168, ал. 13 ЗГ.

Член 25, ал. 4 ЗА регламентира наименованието на правните актове, които министърът, в качеството си на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност издава. Тази норма не установява материална компетентност на министъра.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЛОД регламентира правомощията на министъра на земеделието и горите по отношение на организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контрола по стопанисването на дивеча. С оспорената заповед се разпореждат правни действия, които пряко се отнасят до управлението на ловното стопанство. Следователно в своята втора хипотеза разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЛОД установява компетентност на министъра на земеделието и храните да постанови акт, с който да регулира по определен начин правни отношения, свързани с управлението на ловното стопанство, каквито безспорно са правоотношенията по повод на осъществяване на предвидената в чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД правна възможност.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 13 ЗГ (вероятно органът е имал предвид т. 13, тъй като чл. 168 не съдържа алинеи) сама по себе си не съдържа конкретно материалноправно правомощие, тъй като препраща към вече установените в закон правомощия на министъра, свързани с дейността на държавните предприятия. Тя има значение само за систематизиране на правомощията на министъра на земеделието и храните като орган за управление на държавните предприятия по смисъла на чл. 167, т. 1 ЗГ.

Видно от горното чл. 4, ал. 1 ЗЛОД е правната норма, която регламентира компетентността на министъра на земеделието и храните да издава актове, с които да осъществява управление на ловното стопанство. Следователно именно министърът е компетентен (по материя, време и място) да издаде оспорената заповед, тъй като тя има за предмет точно правоотношения във връзка с управлението на ловното стопанство.

Но оспорената заповед е издадена в условията на заместване. Заместването е правен способ за упражняване на компетентност, който съществува, за да гарантира непрекъснатостта на управленския процес. З. възникване на компетентност по заместване не е необходимо нормативно овластяване. Достатъчно е нормативно установената служебна функция на заместващия и фактическа невъзможност министърът да изпълнява правомощията си.

Оспорената заповед е издадена от заместник-министър. Заместник-министърът, съгласно чл. 26 ЗА, има нормативно установена служебна функция да подпомага министъра при изпълнението на неговите правомощия. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните при осъществяване на своите функции министърът се подпомага от заместник-министри. А съгласно алинея 3 на чл. 5 функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законово установен отпуск се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър.

Устройственият правилник на Министерството на земеделието и храните е приет на основание чл. 42, ал. 4 ЗА и съгласно визираното в неговия чл. 1 определя организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на министерството. Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Устройственият правилник, за да бъде налице валидно упражняване на правомощията на министъра от съответен заместник министър е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - отсъствие на министъра по посочените причини и нарочна заповед.

От доказателствата по делото (виж по-горе т. III. 7) е безспорно, че министърът на земеделието и храните издал нарочна заповед за заместването му от заместник-министър Г. К. в периода от 30.07. до 31.07.2015 г. включително. Следователно първата от двете кумулативни предпоставки е налице.

В заповедта като причина за заместването на министъра е посочено "служебното ми отсъствие". Съгласно чл. 19а, ал. 1 ЗА министърът има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното му положение, а съгласно чл. 28, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация членовете на Министерския съвет, т. е. министрите - чл. 20, ал. 2 ЗА, ползват отпуските, предвидени в трудовото законодателство. Следователно тогава, когато министърът ползва законово установен отпуск, с оглед на посоченото в чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, той може да бъде надлежно заместван от нарочно определен заместник-министър. Същото е правно възможно и когато министърът отсъства от страната. Ползването на законово установен отпуск и отсъствието от страната могат да бъдат по "служебни причини". И двата правно релевантни факта обаче следва да бъдат доказани със заповед на министър-председателя, която удостоверява волята му да разреши в конкретния момент ползването на законовия отпуск или отсъствие от страната - чл. 28, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. По делото, въпреки изричното указание на съда, органът не представи заповед за ползване на законово установен отпуск или за отсъствие от страната.

Следователно по делото органът не доказа наличие на една от двете кумулативни предпоставки на чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, които правят законосъобразно изпълнението на функциите на министъра от посочения в Заповед № РД-09-525 от 28.07.2015 г. заместник-министър.

Безспорно е, че за изпълнение на правомощията си на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност министърът е необходимо да осъществява временно функциите си извън седалището на органа, съвпадащо със седалището на министерството в качеството му на юридическо лице, което седалище е определено с устройствения правилник. Изпълнението на функции извън определеното място е командировка. Но Устройственият правилник на Министерството на земеделието и храните не визира командировката в страната като правно основание за заместване на министъра от заместник-министър. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че Министерският съвет, като орган, който е приел Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, е имал изрично предвид заместването на министъра да бъде възможно само при фактическото му отсъствие от страната и при негово отсъствие поради ползването на законово установен отпуск, т. е. тогава, когато министърът фактически (обективно) не е в състояние да упражнява правомощията си защото е извън територията на страната или защото временно е преустановил упражняването на правомощията си поради ползване на законово установен отпуск. Във всички останали случаи, т. е. и тогава, когато изпълнява функциите си на място различно от седалището на органа в рамките на територията на страната, министърът, с оглед на установеното в устройствения правилник, не се десезира от функциите на министър, поради което няма как да ги предостави на заместник-министър. Той именно в качеството си на министър изпълнява функции извън седалището на органа. Две лица, които в едни ден, на различно място в държавата, изпълняват функциите на министър не може да има.

С оглед на горното при изпълнение от министъра на функциите му на централен едноличен орган на изпълнителната власт извън седалището на органа, на територията на страната, министърът на земеделието и храните не може да бъде заместван от заместник-министър.

Независимо от гореизложеното, дори и да се приеме, че по време на командировка в страна министърът може да бъде заместван от заместник-министър, то факта на командировката трябва да бъде надлежно доказан. Вярно е, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната за командироването на министър в страната не се издава командировъчна заповед. Факта на осъществена командировка, с оглед на нейните финансови измерения, се доказва с установените в Наредбата за командировките в страната документи, като след изтичането на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от длъжностното лице, с което е сключен съответния договор. В случая по делото, въпреки дадените на органа указания, бяха представени разпечатки от интернет, визиращи посещение на министъра в населени места, различни от столицата. Разпечатките от интернет не са официални документи и не могат да установят факта на командировката, отделно от това, че те единствено могат да бъдат индиция за факта, че на съответната дата министърът е посетил съответното населено място, но не и на факта, че не е бил в състояние да изпълнява функциите си на министър, поради което е било необходимо заместването му от заместник-министър. По делото органът представи и заповеди за командироване на служител от Националната служба за охрана и за факта на възлагане на този служител на задача, обвързана с министъра на земеделието и храните. Но тези доказателства също са само една индиция, че вероятно на посочените дати (в Заповед № 2-1870 от 30.07.2015 г. погрешно са посочени и датите на командироване на служителя - виж по-горе т. III. 15.б) посоченият служител е обслужвал с посочения автомобил министъра на земеделието и храните, без обаче да доказват релевантния факт на обективна невъзможност министърът да изпълнява правомощията си. Правомощия по индиции не могат да се установяват.

Видно от изложеното, въпреки дадените изрични указания на органа, по делото не бяха представени доказателства, които надлежно да установяват обективната невъзможност на министъра на земеделието и храните да изпълнява задълженията си на 31.07.2015 г., което да прави законосъобразно заместването му от заместник-министър.

Това прави Заповед № РД-49-298 издадена от лице, което няма компетентност. Издаването на административен акт от лице без компетентност прави акта нищожен, защото е издадено от лице, на което държавата не е възложила по надлежния ред упражняването на нейната власт, поради което и държавата не допуска този акт да породи правни последици, които да бъдат обвързани с нейната власт.

Съдът следва да обяви нищожността на Заповед № РД-49-298.

2. По предмета на Заповед № РД-49-298:

Установяването от съда на порока липса на компетентност прави ненужна проверката за наличието на другите, визирани в чл. 146 АПК пороци на акта, тъй като един нищожен акт не може да бъде предмет на проверка за наличие на други пороците. Но тъй като настоящият съд е първоинстанционен счита за необходимо да посочи и други пороци на оспорената заповед, които водят до същия правен резултат - нищожност.

а) по първия диспозитив на заповедта:

Заповед № РД-49-298 съдържа три различни диспозитива. С първия диспозитив органът прекратил конкурса за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите по чл. 9, ал. 9, т. 1 - 6 ЗЛОД.

Всеки един конкурс е динамичен фактически състав - обезпечена от правото възможност за последователно осъществяващи се действия (бездействия), всяко, от които, с изключение на началното и на последното, са едновременно правопогасяващо спрямо предхождащото го процесуално право и задължение, и правопораждащо спрямо процесуалното право и задължение, на което е източник. С оглед на това конкурсното производство по чл. 9, ал. 9 ЗЛОД започва със заповедта по чл. 9, ал. 15 ЗЛОД и при изпълнение на установените в закона и заповедта действия (и актове) приключва с издаването на заповедта по чл. 9, ал. 31 ЗЛОД. Именно тази заповед е актът, който финализира конкурсното производството, защото с нейното влизане в сила целта на производство е постигната - определен е правният субект, който е спечелил конкурса. Когато е постигната целта на една процедура, тя, поради изчерпване на своето правно обезпечено действие, приключва, прекратява се.

В случая последният, завършващият акт на конкурсната процедура е Заповед № РД-49-5, с която министърът обявил резултатите от конкурса. Тази заповед, с оглед на проведеното съдебно обжалване, е влязла в сила на 22.07.2015 г. с постановяването на Решение № 8921 на Върховният административен съд, петчленен състав, с което е оставено в сила Решение № 1019, с което е отхвърлено оспорването на заповедта. Следователно на 23.07.2015 г. конкурсното производство, обявено със Заповед № РД-49-216 е било приключило. Факта, че не е сключен предвиденият в чл. 9, ал. 33 ЗЛОД договор не значи, че конкурса продължава. Не сключването на договора е целта на конкурсното производство, а определянето на лицето, с което този договор трябва да се сключи. С постановяването на съдебното решение на 22.07.2015 г. лицето, с което министърът е длъжен да сключи договор по чл. 9, ал. 33 ЗЛОД е определено.

Видно от изложеното с първия диспозитив на оспорената заповед министърът, при условията на заместване, прекратил нещо, което вече е било приключило. Обективно не може да бъде прекратено нещо, което е приключило, поради което първият диспозитив е лишен от съдържание - разпорежда прекратяването на нещо, което е прекратено осем дни преди това.

б) по втория диспозитив на заповедта:

С втория диспозитив органът отменил своя Заповед № РД-49-5. Но заповед № РД-49-5 е била предмет на съдебен контрол. Съдът установил нейната законосъобразност със сила на присъдено нещо, която, с оглед на чл. 177, ал. 1 АПК е задължителна за страните по делото, което значи и за органа. С влизане в сила на установителното съдебно решение заповедта е влязла в сила. Влязъл в сила административен акт може да бъде отменен от органа, който го е издал, но само ако не е бил оспорен пред съда и ако са налице предвидените в чл. 99 АПК предпоставки. Заповед № РД-49-5 е била оспорена пред съда и органът не разполага с компетентност да я отмени. Допущането на такава възможност би лишило от смисъл съдебната защита и представлява пряко незачитане на силата на присъдено нещо, която е смисъла на правораздаването.

Това прави Заповед № РД-49-298 в частта по точка втора и на това основание издадена без органът да има компетентност, т. е. я прави нищожен акт.

Видно от изложеното Заповед № РД-49-298 е издадена без издалият я орган да има компетентност. Съдът следва да обяви нищожността й.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на земеделието и храните - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на [фирма] направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото разноските на жалбоподателя са в размер на 50, 00 лв. държавна такса. Жалбоподателят е бил надлежно представляван от адвокат, но доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд