Решение № 449 от 15.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 408/2010 г.

Решение № 449 от 15.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 408/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е образувано по саморъчна жалба изготвена от подсъдимия В. П. срещу въззивно решение № 149/4.05.2010 г., постановено по в н о х д № 171/2010 г. на Софийски апелативен съд. От съдържанието на жалбата могат да се изведат две касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила. Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, оспорва се достоверността на показанията на разпитания като свидетел пострадал от престъплението. Пред касационната инстанция подсъдимият П. се явява лично и в своя защита представя писмени бележки. В тях се преповтарят съображенията изложени в жалбата. Служебно назначеният защитник - адвокат Г. Г. също представя писмени бележки, с които оспорва въззивното решение относно правната квалификация на деянието. Поддържа, че подсъдимият не е извършил престъплението в което е обвинен и иска оправдаването му. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Позовава се на това, че освен показанията на пострадалия, обвинението е изградено и на основата на други доказателства - иззетите от владението на подсъдимия вещи, които са били предмет на отнемане по инкриминираното с обвинителния акт деяние. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираното решение Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда от 18.12.2009 г. постановена по н о х д № 143/2009 г. от Монтанския окръжен съд. Последният е признал за виновен П. в това, че в съучастие с И. А. /който не е обжалвал решението/, двамата като съизвършители и при условията на опасен рецидив, на 15.02.2009 г. в с. Г. Ц., обл. М. са отнели от владението на И. П. пари и движими вещи на обща стойност 171 лева, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване - прест. по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на пет години, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Двамата са признати за невиновни и са оправдани за разликата в сумата предмет на престъпление по обвинението, над размера от 171 лева до 231,30 лева. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановено жалбоподателят П. да изтърпи неизтърпяната част от общото наказание наложено с присъдата по н о х д № 200/2005 г. на РС-Монтана, в размер на две години, три месеца и шестнадесет дни, за което е бил условно предсрочно освободен с определение на Окръжен съд - Враца, в сила от 20.08.2007 г.. Активирано е условното предсрочно освобождаване и по отношение на необжалвалия подсъдим И. А.. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето през което двамата извършители са били с мярка за неотклонение "задържане под стража". Двамата са осъдени да заплатят разноските по делото. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения: Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, според подсъдимия се изразява в това, че предходните инстанции са направили неправилна оценка на доказателствените материали и по - конкретно на свидетелските показания на пострадалия от престъплението И. Николов П.. При направената проверка се установи, че при разглеждането на делото са събрани достатъчно по обем доказателства, извън показанията на пострадалия, които са били относими към предмета на доказване, като преценката им е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствените средства, нито пък са изопачени фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Участието на двамата подсъдими /съучастници/ и в частност на жалбоподателя, като съизвършител в престъплението е доказано по несъмнен начин и по този въпрос в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд е посочил убедителни съображения защо не приема доводите за невиновност изложени в жалбата на П.. Освен това, от една страна, инстанционните съдилища са обсъдили показанията на подсъдимите, които кореспондират с другите доказателства, относно датата и мястото на престъплението, а от друга, правилно и законосъобразно са приели, че за отнетите пари и вещи са събрани и други категорични доказателства - показанията на пострадалия Николов са съпоставени с тези на св. В. и М.. Посочените гласни доказателства са подкрепени от протоколите за доброволно предаване на вещи и разписка /на л. 9-11/ от ДП, както и разписките с които пострадалият е получил вещите си, съдебно-медицинското удостоверение относно причинените наранявания на пострадалия и протокола за оглед на местопрестъплението и фотоалбум към него. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение е даден отговор на всички възражения на подсъдимия пред втората инстанция. Подробните съображения се споделят изцяло и не следва да се повтарят, тъй като направените пред ВКС възражения касаят необосноваността на изводите в това решение. Необосноваността е извън основанията изброени в чл. 348, ал. 1 НПК като касационни и поради това тези възражения са извън предмета на касационния контрол. При проверката относно спазването на предвидения процесуален ред при събирането и оценката на доказателствата, не се установиха посочените в жалбата пороци. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, решението на предходните инстанции, че двамата подсъдими, включително и жалбоподателят П. са автори на грабежа спрямо св. Николов е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поради това няма касационно основание за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Монтанския окръжен съд. При приетите за установени фактически положения, с признаването на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, материалният закон не е нарушен, поради което и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. По тези съображения и поради липса на въведените в жалбата касационни основания, въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да се остави в сила. Водим от Г. то и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, върховният касационен съд, трето наказателно отделение