Решение № 9343 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2011 г.

Решение № 9343 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Иванов от гр. София против Решение № 194/02.02.2011 г., постановено по адм. дело № 204/2010 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 16/09.01.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Варна относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи", на основание чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските документи за самоличност , извън държавите-членки на Европейския съюз. Твърди се, че обжалваното решение в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материолнаправните разпоредби и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена изцяло. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД - МВР гр. Варна, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Варна е отменил Заповед № 16/09.01.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Варна, с която на Димитър Иванов Иванов е наложена ПАМ "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи" по отношение на държавите - членки на Европейския съюз и е отхвърлил жалбата на Иванов в останалата част, касаеща забрана за напускане на страната и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи извън държавите-членки на Европейския съюз. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД въвежда ограничение на правото на излизане от държава - членка на ЕС на основание, което не е предвидено в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., при което, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, като е наложил ПАМ по отношение на държавите членки на ЕС. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че в останалата й част обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона и жалбата срещу нея е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта, в оспорената й част, са неправилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, съгласно която, може да не се разреши напускане на страната на лицата, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от него българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), Иванов е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 на Директива 2004/38/ЕО, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели.