Решение № 8980 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Стефанов, с ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Гавраилова, срещу Решение 178 от 19.11.2020 г., постановено по адм. д. 320 по описа на Административен съд Габрово (АС Габрово) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Държавен фонд Земеделие (ДФЗ, Фонда/ът) за осъждането му да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху главница от 35471,02 лв. за периода от 30.05.2017 г. (падежа на плащане) до 28.08.2019 г. (датата на последно плащане) в размер на 8089,35 лв.; обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на разликата между заявената сума 44378,50 лв. и получената сума от 35471,02 лв., или сумата в размер на 8907,48 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г. Наред с това, Стефанов е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на касационните основания по посочената разпоредба. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се твърди допускането на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното производство, което е станало причина за постановяване на необоснован съдебен акт, който се явява и в нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелката Н. Падикова, която лъжесвидетелствала. Неправилна е и направената от съда преценка въз основа на тези показания, че сигналът срещу Стефанов не бил анонимен, доколкото тя потвърдила едва при разпита си, подаването на сигнал срещу него. По тези причини съдът достигнал до неправилен извод във връзка с твърденията за осъществено незаконосъобразно действие при подаването на сигнал до прокуратурата от ДФЗ, тъй като той бил анонимен към момента на подаването му. На следващо място, неправилна е оценката, направена от първоинстанционния съд на дадените от свидетеля И. Гурлевски показания - като такива бедни откъм факти и лаконични. Според изложеното в касационната жалба те са непротиворечиви, последователни и ясно свидетелство за здравословното състояние на Стефанов след 2016 г., за изживения от него стрес и причините за това. Неправилни са изводите на съда и относно приетото, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие информиране на Стефанов на какво основание са спрени плащанията, каква процедура се изпълнява и неизвършване на плащане в срока по чл. 75 от Регламент 1306/2013 г. В тази връзка съдът не отчел, че изпратеното до Стефанов уведомление не е получено от него. Не обсъдил и твърденията му, наведени в съдебно заседание и в писмената защита за времевия период и действията/бездействията, които се твърди, че са налице. Поддържа се становище за необоснованост на изводите на съда във връзка с твърденията за настъпването на вреди, причинени от ДФЗ, чрез действия и бездействия по повод изпълнение на административна дейност по чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ, изпълнявайки функциите на Разплащателна агенция, които са в пряка причинна връзка помежду си. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представена преди съдебното заседание молба касационната жалба се поддържа и се моли уважаването й. Ответникът ДФЗ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Направил извод, че не е налице твърдяното от Стефанов незаконосъобразно бездействие неинформирането му на какво основание са спрени плащанията и каква процедура се изпълнява, както и неизвършване на плащане в срока по чл. 75 от Регламент 1306/2013 година. Изложил съображения, че процедурата по оторизиране на плащането на годишната финансова помощ за съответната кампания завършва с административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Приел, че не може да има забавяне в плащането, без да има издаден административен акт, завършващ процедурата по оторизиране на плащането. Изложил съображения, че забавянето не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на АПК, при наличието на което да се ангажира отговорността на ДФЗ. Наред с това, се мотивирал, че неиздаването на административен акт в твърдените от Стефанов срокове също не представлява бездействие на органа. Приел, че в казуса плащането е отложено във времето и съгласно чл. 29, пар. 3 от Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на Регламенти (ЕО) 1290/2005, (ЕО) 247/2006, (ЕО) 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) 1782/2003, не се извършва преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Доколкото, според съда, последното не ангажира ДФЗ да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, следва извод, че Фондът не е изпаднал в забава и по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По тези съображения съдът направил извод за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница от 35471,02 лв., за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г. Посочил, че правото на финансово подпомагане възниква на основание индивидуален административен акт, от който земеделският стопанин черпи права и само когато плащането е определено по основание и размер, може да се претендира неговото получаване. Оторизирането на суми за финансово подпомагане става с издаването на индивидуален административен акт. Доколкото последният подлежи на контрол за законосъобразност, само отмяната му, според съда, е предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Допълнително съдът се аргументирал, че бездействието е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Предвид това приел, че ДФЗ не може да формира такова като фактическо бездействие във връзка с правомощията си по оторизиране на суми за финансово подпомагане. Относно претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху главница от 35471,02 лв. за периода от 30.05.2017 г. (падежа на плащане) до 28.08.2019 г. (дата на последно плащане) в размер на 8089,35 лв. съдът приел, че лихвата се дължи като обезщетение при забавено плащане на дължими суми при виновно поведение на длъжника по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото, според съда, в конкретния случай за ДФЗ не е съществувало задължение да изплати незабавно сумите за подпомагане след подаването на съответното заявление от правоимащия, то ДФЗ не е изпаднал в забава по смисъла на посочения по-горе текст от ЗЗД. За така приетото съдът се е позовал и на цитирана в решението съдебна практика на Върховния административен съд. Приел също така, че преди издаването на административния акт, финализиращ процедурата по разглеждане на заявлението и оторизиране на суми, не може да се обсъжда спиране на плащанията, за което кандидатът да трябва да се уведомява. В случая не се установява да е било налице и спиране на производството по заявлението, за което Стефанов да не е бил уведомен. На следващо място съдът приел, че не е налице и твърдяното от него незаконосъобразно действие подаване на сигнал до Окръжна прокуратура Габрово вследствие на анонимен сигнал. Мотивирал се, че от събраните по делото доказателства не се установява сигналът на ДФЗ до ОП Габрово да е базиран само на сигнали от граждани, за които Стефанов твърди, че са анонимни. И трите получени при ДФЗ сигнали съдържали данни за подалите ги лица, по които би могло да се издири дали реално такова лице съществува и дали е подател на конкретния сигнал. Посочил, че ДФЗ е предприел извършване на собствени проверки от компетентните звена по подадените сигнали. Едва след като са събрани достатъчно данни, обосноваващи извод, че са налице съмнения за опит за измама, с Докладна записка с вх. 02-6500/8498 от 11.08.2017 г., е предложено за установен опит за измама и действия на Стефанов и посочен ветеринарен лекар, да бъде информирана Окръжна прокуратура Габрово. С подаването на процесния сигнал, според съда, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнил своето задължение по чл. 205, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Доколкото, според това становище, е налице поведение в изпълнение на задължение, предвидено в правна норма, предприетото действие не е противоправно. Последното дало основание на съда да направи извод, че не е налице първата от предвидените материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът допълнително съобразил, че действията по подаване на сигнал нямат за за пряка последица образуване на досъдебно производство, тъй като съгласно чл. 207, ал. 1 НПК, то се образува при наличието и на достатъчно данни за извършено престъпление и то по преценка на органите на досъдебното производство. Относно претендираната сума като разлика между заявената сума 44378,50 лв. и получената сума от 35471,02 лв. (8907,48 лв.) за периода от 30.05.2017 г. до 28.08.2019 г., съдът приел, че не е последица от твърдените от Стефанов незаконосъобразни бездействие и действия, приети за недоказани. Мотивирал се, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. 02-070-6500/1008 от 06.09.2016 г., той е уведомен за оторизиране на изплатените му суми, като липсват данни писмото да му е връчено. Съдът отчел, че според него на различни правни основания са предвидени намаления на декларираните суми в общ размер на 8868,27 лв. Предвид това посочил, че защитата му срещу разликата между заявените и оторизираните (и изплатени му) суми следва да се осъществи по пътя на съдебното оспорване на изричен/мълчалив отказ на административния орган за одобряване и оторизиране на исканите суми, а не по реда на ЗОДОВ. На последно място, съдът изложил съображения, че по делото не е доказано настъпването на неимуществени вреди под формата на непрекъснато безпокойство, обостряне на съществуващи здравословни проблеми и появата на нови такива, оклеветяване и опозоряване на името на Стефанов, срив на самочувствието и доброто му име в обществото. Позовал се на направените още в исковата молба твърдения, че описаното по-горе състояние на лицето било вследствие на множеството проверки, разпити и други предприети спрямо него действия, тоест не се обвързват като резултат от претендираните незаконосъобразни действия и бездействие. Съдът не кредитирал дадените свидетелски показания по причина, че са бедни откъм факти, отговорите на свидетеля са лаконични и без конкретика. Съобразил, че по делото не са налице писмени доказателства относно състоянието на Стефанов преди и след 2016 г., имал ли е здравословни проблеми и какви, евентуално влошаване или поява на нови. Взел предвид, че в процесния период е било образувано и водено следствено дело 4/2018 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, прекратено с Постановление от 31.10.2018 г. на и.д. прокурор при Окръжна прокуратура Габрово, което било образувано във връзка с подаденото от лицето заявление за подпомагане, а Стефанов бил разпитван в качеството на свидетел. В тази връзка съдът приел, че негативните емоционални изживявания и евентуално провокираните здравословни негови проблеми било възможно да се дължат на воденото следствено дело и евентуалните резултати от разследването, а не да са резултат от претендираните в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействие. Предвид всичко така прието и доколкото не са налице две от предвидените материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ незаконосъобразно действие и бездействие, и вреди причинени от тях, съдът приел, че не е налице и третата предпоставка - причинната връзка. При липсата на доказателства за осъществен фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът направил извод, че за ДФЗ не възниква задължение за заплащане на обезщетение и на лихва върху главното задължение, както и за заплащане на разходите по повод воденото съдебно производство. Предвид изхода на спора присъдил на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и крайни правни крайни изводи, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелката Падикова, която явно лъжесвидетелствала. Стефанов не е аргументирал така направеното твърдение в касационната жалба и не е представил доказателства в тази насока, като единствено се позовава на подаден за това сигнал в прокуратурата. Наред с това, не се установява допускането в хода на първоинстанционното производство на процесуални нарушения на установените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) правила за провеждане на разпита (конкретно на чл. 170 и чл. 171 ГПК, вж. съдебен протокол за проведеното на 19.10.2020 г. съдебно заседание в АС - Габрово), нито при извършване преценка на дадените показания по чл. 172 ГПК при обсъждането им в съдебния акт, предмет на касационен контрол. Обосновани на тези показания са и направените от фактическа и правна страна изводи в решението, свързани с твърденията на настоящия касационен жалбоподател за анонимността на сигналите и противоправността на подаването на сигнал в прокуратурата. В тази насока, както вече се посочи, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се отричат твърденията за осъществено от изпълнителния директор на ДФЗ, във връзка с подаване на сигнал до Окръжна прокуратура Габрово, незаконосъобразно действие и не е нужно те да бъдат преповтаряни отново. Обоснована на казаното от свидетеля Гурлевски е и оценката на съда на неговите показания и направените изводи, на основание тях, при преценка основателността на претенцията на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Макар действително тези показания да са непротиворечиви, те по никакъв начин не установяват конкретни факти във връзка с твърденията от исковата молба и уточнението към нея, на които се основава Стефанов, за настъпването на неимуществените вреди именно поради лаконичността им и липсата на всякаква конкретика. В частта, в която свидетелят прави оценка на психическото състояние на Стефанов и на причините за смъртта на някои животни (вж. съдебен протокол от съдебно заседание на 17.09.2020 г.), тези показания не следва да се кредитират, тъй като относимите към така твърдените вреди факти подлежат на доказване по друг процесуален ред чрез приобщаване към делото на специални знания.