Решение № 15308 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2017 г.

Решение № 15308 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. В. Б.-Ж., А. Д. М., Р. Д. В., Т. М. Ч., Р. М. В., И. Д. Ч., И. Т. Ч., А. Н. А., А. Д. А., Й. Н. С.-Миткова, М. И. М. П. Н. С., К. Г. Л., К. С. С., С. Н. И., Р. Г. П., Л. Т. П., Г. П. Д., Н. Т. Н., А. Р. Р., К. П. Б., Д. И. Т., Е. К. П., М. И. Н., И. Е. И., Н. Р. К., Д. Г. Р., М. А. Х., Ц. И. Б., Й. С. С., Д. Г. Г., Ж. Т. И., С. Д. Т., В. Я. К., Ц. М. К., Т. Г. Г. срещу Решение № 2009/05.12.2016 г., постановено по адм. дело № 915/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. /АСБ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение на Общински съвет- Б., взето по т. 45 от дневния ред на заседание, проведено на 23.07.2013 г., обективирано в Протокол № 26/23.07.2013 г., за учредяване право на строеж за допълнително застрояване в свободния обем под жилищен блок, изграден в поземлен имот- частна общинска собственост, с идентификатор 070779.612.137 по кадастралната карта на гр. Б., чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена 121 550.00 лева без ДДС. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат, че съдът не е обсъдил доводите им, изложени в жалбата срещу оспорения административен акт; не е допуснал експертиза във връзка с относими към спора факти; неправилно е приложил чл. 38 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 180, 183, 185 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 45 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи на О. Б. /Наредбата/. По тези съображения касаторите искат отмяна на решението, като неправилно и отмяна на решението на Общински съвет Б.. Ответникът - Общински съвет Б. чрез своя процесуален представите оспорва подадената касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна - О. Б. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - Б. е второ по ред първоинстанционно по оспорването на решение на Общински съвет - Б., взето по т. 45 от дневния ред на заседание, проведено на 23.07.2013 г., обективирано в Протокол № 26/23.07.2013 г. С решение № 4965/26.04.2016 г. по адм. дело № 10702/2015 г. на Върховния административен съд е отменено постановеното по спора решение № 1216/06.07.2015 г. по адм. дело № 2260/2013 г. на АСБ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С отменителното решение са дадени задължителни указания, както следва: да се изложат мотиви относно съответствието на оспореното решение с материалния закон; произнасяне по възраженията на оспорващите, че подблоковото пространство, в свободния обем на което се учредява право на строеж за изграждане на офис, е обща част на сградата, както и по доводите за допуснати нарушения на изискванията по чл. 38, ал. 2 от ЗОС, чл. 45, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, чл. 38, ал. 1 и чл. 40 от ЗС. По отношение на искането за обявяване нищожност на акта производството е приключило с влязло в сила решение № 2132/09.12.2014 г. по адм. д. № 2260/2013 г. на Административен съд- Б., оставено в сила с решение № 4446/22.04.2015 г. по адм. дело № 2336/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което жалбата в тази част е отхвърлена. Със същото решение на ВАС е прието, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане. АСБ е приел, че административното производство е започнало по повод депозирана в Общински съвет- Б. докладна записка с вх. № 08-00-508 от 05.07.2013 г. от кмета на община Б., съдържаща проект на решение за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж за изграждане представителен офис на нестопанска организация в свободния обем под жилищния блок, изграден в ПИ с идент. № 07079.612.137- частна общинска собственост. В мотивите на проекта вносителят е посочил, че свободното пространство под изградения жилищен блок е с площ от 172 кв. метра и позволява изграждане на обект за административно обслужване - офис на две нива. Предложението е обосновано с нуждата от представителни офиси и липсата както на средства в бюджета на общината, така и на помещения и/или терени в централната градска част, подходящи за изграждане на офиси. Докладната записка и проектът за решение са разгледани и подкрепени от постоянните комисии на общинския съвет, видно от приложените по делото писмени доказателства- протокол № 25/12.07.2013 г. от заседание на Комисията по правни въпроси, протокол № 22/12.07.2013 г. на Комисията по бюджет и финанси, протокол № 20/11.07.2013 г. на Комисията по устройство на територията. Предложението е обсъдено в проведено на 23.07.2013 г. заседание на общинския съвет и е прието с оспореното решение, със следното съдържание: "да се учреди право на строеж за допълнително застрояване за изграждане на офис в свободния обем под изграден жилищен блок с идентификатор по КК 070779.612.137.1, с площ 172 кв. м. и разгъната застроена площ 344 кв. м., в поземлен имот- частна общинска собственост с идентификатор по КК на гр. Б. № 070779.612.137, представляващ част от УПИ-I в кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Б., целият с площ 1277 кв. м., чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена 121 550.00 лева без ДДС". С помощта на експертни знания в съдебното производство е установено, че проходът представлява пешеходно пространство, оградено от изток и от запад с фасадни стени на жилищния блок, в който касаторите са собственици на самостоятелни обекти, като отдолу е таванската плоча на сутерена, а отгоре- междуетажна плоча между II и III етаж, явяващ се таван на този проход. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че предмет на съдебната проверка е решение за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж върху част от недвижим имот, съставляващ УПИ I в кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Б.. Съдът, след като е намерил оспорения акт за издаден от компетентен орган, мотивиран и постановен при спазване на административно-производствените правила е изложил мотиви, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост № 7452/05.06.2013 г., който според чл. 5 от ЗОС представлява официален свидетелстващ документ и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда да приеме за установени отразените в него факти. Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателите, че поземленият имот, върху който се намира прохода, представлява обща част на етажната собственост, тъй като те не са придобили право на собственост върху земята, върху която е изграден жилищният блок, а само право на строеж. В мотивите е посочено още, че дори при реализиране на строителството да е необходимо използване на общи части на сградата- основите, фасадни стени и др., на този етап от процедурата не е необходима декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост, тъй като последното, съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ трябва да е налице при разрешаване на надстрояването и пристрояването. Решението е неправилно. Налице е посоченото от касатора касационно основание - необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът е събрал необходими и относими към спора доказателства, установил е правно-релевантните факти, но изводите му са необосновани и материалният закон е неправилно приложен. Съдът не е обсъдил доказателствата за вещни права на страните, с оглед както преценката за правен интерес от оспорването, така и с оглед преценката за материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Административният съд, макар да не може да разрешава спорове за вещни права, е компетентен да преценява вещните права на страните на базата на представените от тях документи, които по предвиден в закона ред доказват право на собственост и ограничени вещни права, например нотариални актове и актове за общинска собственост. Съдът не е извършил дължимата преценка на тези права на база представените доказателства, което е довело и до неправилност на решението. Правото на строеж върху земята, върху която е изградена сградата, принадлежи на собствениците на отделни обекти в сградата, попадаща под режим на етажна собственост. Видно е от приложените документи за собственост и от заключението на вещите лица, че собствениците са заплатили съответната част от общите части на сградата. В съдебно заседание на 18.11.2014 г. вещото лице, в присъствието на страните е обяснило, че проходът представлява пешеходно пространство, което е оградено от две страни - изток и запад с фасадните стени на блока, отдолу е таванската плоча на сутерена, а отгоре е междуетажна плоча между втори и трети етаж, явяваща се таван на този проход. При застрояването на обект в прохода, той ще ползва общите части на блока - основите, стените, фасадните стени, колоните, всички вертикални щрангове и др., следователно, подобно застрояване би представлявало не нов строеж, а надстрояване/пристрояване. Съдът в мотивите си изрично е посочил, че за застрояването на обекта е необходимо съгласие по чл. 183, ал. 2 ЗУТ, следователно е стигнал и сам до извода, че се касае за учредяване право на надстрояване/пристрояване на сграда -етажна собственост. Неправилно обаче АСБ е приел, че посочената разпоредба ще бъде приложима в производството по издаване на разрешение за строеж. Напротив, разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ЗУТ е систематично разположена в част четвърта "Режим и ограничение на вещни права. Отчуждаване и обезщетяване" и в глава дванадесета на ЗУТ, наименована "Учредяване и прехвърляне на право на строеж". Следователно, посочената разпоредба намира пряко приложение при учредяване на ограничени вещни права, каквито са правото на строеж, надстрояване и пристрояване. В тежест на ответника в административното производство е било да представи доказателства, че "свободният обем" под жилищния блок, изграден в ПИ с идент. № 07079.612.137 в гр. Б. е собственост на общината. След като за този обем не е съставен Акт за общинска собственост и липсват доказателства община Б. да е собственик и на идеални части от общите части на въпросния жилищен блок, неправилно съдът е приел, че се касае за учредяване право на строеж върху общински имот. Приложеният към преписката акт за общинска собственост касае правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, но само въз основа на него и предвид обсъдените по-горе обстоятелства, административният съд не може да направи извод, че проходът е собственост на общината. Дори и да се установи по предвидения в закона ред, че конкретният незает обем, оформящ прохода, е общинска собственост, това не променя извода, че неговото застрояване ще представлява надстрояване или пристрояване /или и двете/ на сграда - етажна собственост. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, с процесния административен акт не е взето решение за провеждане на търг. Правната квалификация на акта го характеризира като решение, с което, на основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 37 от Закона за общинската собственост е учредено право на надстрояване/пристрояване на сграда под режим на етажна собственост. Общинският съвет има право да вземе такова решение само за учредяване на вещни права върху имоти, които са общинска собственост. В случая, както се посочи по-горе, липсват доказателства общината да е собственик на прохода или да има вещни права върху общите части на сградата. Напротив, от представените доказателства става ясно, че правото на строеж е за допълнително застрояване за изграждане на офис, който ще бъде построен върху тавана на сутеренните помещения на жилищния блок, който таван безспорно е обща част на сградата. Застрояването на целия обем, посочен в оспореното решение, означава, че строежът ще представлява и пристрояване към жилищния блок, тъй като ще ползва общи части на блока, като стени и инсталации. Следователно, решението за застрояване на този обем не може да бъде взето по реда на чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Поради това, като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с чл. 38 от Закона за общинската собственост, Административен съд гр. Б. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а заедно с него и решение на Общински съвет- Б., взето по т. 45 от дневния ред на заседание, проведено на 23.07.2013 г., обективирано в Протокол № 26/23.07.2013 г., за учредяване право на строеж за допълнително застрояване в свободния обем под жилищен блок, изграден в поземлен имот- частна общинска собственост, с идентификатор 070779.612.137 по кадастралната карта на гр. Б., чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена 121 550.00 лева без ДДС. Касаторите не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение