Решение № 3459 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16051/2009 г.

Решение № 3459 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16051/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стилиян Желев Ламбов от гр. Каспичан, обл. Шумен, чрез адв. Милен Марков от АК, гр. Шумен, против решение № 114/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 333/2009 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1043А/28.09.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Нови пазар, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка " временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността му, но за не повече от 6 (шест) месеца". Излагат се съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ на МВР - гр. Нови пазар, редовно призован, не се е явил и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Шумен е образувано по жалба на Стилиян Желев Ламбов от гр. Каспичан, обл. Шумен, срещу Заповед № 1043А/28.09.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Нови пазар, с която на основание чл. 171, т. 1, б."б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка " временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността му, но за не повече от 6 (шест) месеца". Установено е от доказателствата по делото, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1043/27.09.2009 г., за това, че на 27.09.2009 г. в гр. Каспичан е управлявал МПС "Фиат Пунто" с рег. № Н 6727 АН, след употреба на алкохол, установено с техническо средство, като отчетената стойност е 1.32 промила. Като доказателства по делото са приложени и талон за медицинско изследване и протокол за химическа експертиза № 297/29.09.2009 г. Приложено е и Наказателно постановление № I1043/06.10.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Нови пазар, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. С решението си по адм. дело № 333/2009 г. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в хипотезата на чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде административен акт с посоченото в закона съдържание. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон и едновременно с това е насочена към прекратяване на деянието. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Шумен е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над. 0.5 промила, установена с медицинско изследване или с техническо средство. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Обоснован е изводът на съда, че настъпилите след издаване на заповедта обстоятелства, а именно издаването на наказателно постановление, с което на водача на МПС - касационен жалбоподател в настоящото производство, са наложени глоба и лишаване от право да управлява МПС, не влияят на правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Шумен съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение