Решение № 6814 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2009 г.

Решение № 6814 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Виолина Лозанова Личева срещу Решение № 12299 от 17.11.2008 г. на тричленен състав на второ отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 6127/2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че е неоснователна, не са налице твърдяните в нея касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Виолина Лозанова Личева срещу Решение № 15 от 3.04.2008 г. в т. 19, постановено по дисциплинарно дело № 17/2007 г. на Висшия съдебен съвет като неоснователна. С решението, предмет на оспорване, Висшият съдебен съвет, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт е наложил на Виолина Личева дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" като съдия в Районен съд - гр. Перник за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. След анализ на доказателствения материал по делото, съдът е приел от фактическа страна, че на 28.11.2007 г. жалбоподателката е управлявала личния си автомобил след употреба на алкохол и е допуснала пътно-транспортно произшествие, при което пострадалият е починал. Според данните по административната преписка установеното алкохолно съдържание в кръвта й е било 2,98 % към 23, 30 часа вечерта, като жалбоподателката е съобщила за употреба на алкохол и през работно време. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че законосъобразно и обосновано административният орган е квалифицирал поведението на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Посочил е, че дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда, поради което за ангажиране на дисциплинарната й отговорност е без значение дали срещу нея е образувано наказателно производство. Приел е, че при определяне на дисциплинарното наказание административният орган е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено и е спазена процедурата по налагането му. При тези съображения е счел, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на ВСС и постановил обжалвания резултат. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че решението е немотивирано. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и е изложил съображения по релевантните за спора обстоятелства. Не е допуснато нарушение на правилото по чл. 170, чл. 1 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест във връзка с изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Жалбоподателката е имала възможност да представи доказателства в подкрепа на защитната си позиция в хода на съдебното производство, поради което процесуалните права на страната не са били накърнени. Съдът законосъобразно е посочил, че от представените по делото доказателства може да се направи обоснован извод за извършеното от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, които не са били опровергани от нея чрез допустимите от закона процесуални способи. Правилно и съобразно приобщените към делото доказателства съдът е приел, че кадровият орган точно и вярно е подвел действията на касаторката, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, към фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. По делото е установено, че жалбоподателката е управлявала личния си автомобил след като е употребила алкохол през работно време, която простъпка безспорно накърнява престижа на съдебната власт. Представената пред касационната инстанция присъда от 8.01.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по н. о. х. д. № 476/2008 г., с която Личева е призната за невиновна в това да е извършила деянието по чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК в пияно състояние и е оправдана по обвинението по чл. 343, ал. 3, алтернатива първа от НК, не налага различен правен извод относно осъщественото от нея дисциплинарно нарушение, тъй като на първо място съдебният акт не е влязъл в сила и на следващо - както вече се посочи, съгласно правилото на чл. 307, ал. 5 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната. Касае се за различни по своя фактически състав деяния и съответно не е налице идентичност на критериите и условията за реализиране на дисциплинарната отговорност и наказателната такава на жалбоподателката. В този контекст изложените съображения в касационната жалба относно достоверността на изследването за наличието на алкохол и неговите стойности в кръвта на жалбоподателката, направено на 28.11.2007 г. във връзка с квалификацията на престъпното деяние, в чието извършване е обвинена касаторката, са неотносими към предмета на спора, разглеждан в настоящото съдебноадминистративното производство и не следва да се обсъждат. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,