Решение № 3805 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 451/2011 г.

Решение № 3805 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 451/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) срещу решение № 229 от 16.11.2010 г., постановено по адм. дело № 482/2010 г. по описа на Административния съд Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, вр. чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Твърди се, че не са били налице предпоставките за търсене на отговорност от Държавата и конкретно АПСК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че дейността по регистрация на прехвърляне на инвестиционните бонове е административна. Не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ, защото ищецът не е доказал основание за дължимо от държавата обезщетение. Погрешно е приложена от съда Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата. Твърди се също, че Наредбата регламентира отказ от регистрация на прехвърлянето на бонове единствено при представено нечетливо, непълно или неправилно попълнено нареждане от страна на подателя, каквото в процесния случай не е било налице. В тази връзка касаторът поддържа, че е била спазена процедурата по прехвърлянето на инвестиционните бонове, собственост на ответниците - Арекназ Шимавон Коконян. Направено е оплакване и по отношение на уважения размер на иска. Твърди се, че боновете биха имали цена, ако бяха инвестирани. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Ответниците по жалбата - Аракси Гарабед Хубесарян и Едуард Гаро Коконян не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е уважил предявения от Аракси Гарабед Хубесарян и Едуард Гаро Коконян срещу Агенцията за приватизация иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност. За да постанови този резултат съдът е приел, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - регистрация на прехвърляне на инвестиционните бонове на ищците от личните им сметки на получател с ЕГН **********. Съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционните бонове не е извършено по реда на чл. 4 и чл. 16 от Наредбата. Служителите на АПСК при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата. От това ищците са претърпели реална имуществена вреда в размер на 250 лв., която е настъпила в резултат на незаконосъобразни административни действия на длъжностни лица. Установена е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. По делото е допусната графологична експертиза със задача вещото лице, след като сравни подписа на Арекназ Шимавон Коконян, да даде заключение дали подписите в пълномощното и в нареждането за прехвърляне са положени от Арекназ Шимавон Коконян. Поради това, че липсват документи в архива на ответника, настоящ касатор, установяващи извършеното прехвърляне на процесните инвестиционни бонове, по делото не е изслушана допусната графологична експертиза. Установено е, че като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс на сметките на ищците през м. август 2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона. Обжалваното решение е правилно. Между страните не се спори, че наследодателят на ищците Арекназ Шимавон Коконян е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в общ размер на 250 лв., съгласно талон за регистрация № 1 01398097 20, издаден на 13.11.1998 г. в РЦ Добрич. Не се спори и за това, че на 26.08.2003 г. инвестиционните бонове от сметката на Коконян са прехвърлени на друго физическо лице с нареждане за прехвърляне и пълномощно. Двата основните спорни по делото са: административна ли е дейността, извършвана от служителите на АПСК по регистрацията и прехвърлянето на инвестиционни бонове и спазен ли е редът за това, посочен в Наредбата. На първият въпрос следва да се отговори положително. Регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на АПСК, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна, както правилно е приел АССГ. По вторият спорен въпрос: Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Ищците не са променили обслужващото звено. Поради това и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата, прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез подаване на заявление до новото обслужващо звено чрез звеното на АП, което е обслужващо звено на основание регистрацията на прехвърлителя. Към делото не е приложена извадка на името на Коконян от АПСК - отчет за регистрации, тръжни заявки и сметки на граждани, юридически лица, чужденци, а само част от извадка, в която са налице данни за ЕГН на собственичката на инвестиционните бонове и ЕГН на получателя от дата 26.08.2003 г. Поради тази липса на доказателствен материал не е изготвена и допуснатата от съда графологична експертиза, но предвид това че страните не спорят за извършеното незаконосъобразно прехвърляне на лице без съответните права, то настоящата инстанция приема този факт за доказан. Възражението на касатора, че служителят към АПСК няма как да установи легитимационните права на получателя, е неоснователно, тъй като същият е бил длъжен да спази условията и реда в наредбата. Поради неспазване на тези задължения е станало възможно с фалшиво пълномощно да бъдат прехвърлени на 26.08.2003 г. инвестиционните бонове в звено, което не е обслужващо, от което са настъпили имуществени вреди. По отношение на уважения размер на иска: По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чиято задача е да се даде заключение за размера на 1 инвестиционен бон, както и за общия размер на притежаваните от наследодателя на ищците 250 инвестиционни бонове. Съгласно заключението инвестиционните бонове към 26.09.2003 г. следва да се остойностяват по техния номинал 1 инвестиционен лев приравнен на 1 лев или 250 инвестиционни бонове, като общия им размер е с равностойност - 250 лв. В касационната жалба неоснователно се възразява срещу приетият от съда размер на обезщетението. Съдът възприема като правилно и законосъобразно заключението на вещото лице. В допълнение следва да се посочи и следното: по правен характер инвестиционните бонове представляват емитирани от държавата непарични безналични платежни средства, с които съобразно отменения ЗППДОбП можеше да се извършват плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост, чрез участие в централизирани публични търгове; да се правят вноски в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 и да се придобива участие в доброволни пенсионни фондове. ЗППДОбП предвиждаше, че при плащане с инвестиционни бонове един бон се равнява на 1 лев, с изключение на случаите, посочени в закона. Аналогична е и разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от ЗПФ. В жалбата неоснователно се възразява срещу присъденият размер на обезщетението предвид хипотетично отнетата възможност на ищците да вземат участие в централизирани публични търгове за придобиване на акции - държавна собственост. Правен абсурд е да се преценява поведението на Аракси Хубесарян и Едуард Коконян, настоящи ответници (техните действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата им сметка, защото след м. август 2003 г. те не са активно легитимирани и регистрирани за участие в централизираните публични търгове по Наредбата. Съдът намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Правилно е позоваването на Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Обезщетението за вреди от незаконосъобразни актове или действия на администрацията може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда. Респективно срока за отмяна започва от датата на уведомяването или узнаването за него, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че не са налице отменителните основания посочени в касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение