Решение № 4762 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 353/2010 г.

Решение № 4762 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 353/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Спасов Венков, от гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение № 147/08.10.2009 г. по адм. д. № 3373/2005 г на Софийския градски съд. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-04-211/17.09.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която жалбата му срещу разрешение за строеж № 234/14.04.2005 г. на главния архитект на София е отхвърлена като процесуално недопустима. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Релевантно за изхода на спора е обстоятелството дали жалбоподателят е сред лицата по чл. 149, ал. 3 във връзка с чл. 149, ал. 2 ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж. В случая с обжалваното пред началника на Столичната РДНСК разрешение е разрешено построяването на "газоколонка и подземен газов резервоар към съществуваща бензиностанция", в имот, съседен на собствения на жалбоподателя. Липсата на субективно право, респективно наличието на такова да се иска отмяна на разрешението за строеж е въпрос за основателността на подадената жалба. В случая се установява, че теренът е предвиден по ПУП за изграждане на бензиностанция, която е и изградена. С атакуваното разрешение за строеж не се променя предназначението на заварения строеж, нито пък касае преустройство на същия. След като жалбоподателят е собственик на съседен имот, то той няма качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лице, поради което жалбата му правилно е преценена от административния орган като недопустима В случая органът е отхвърлил жалбата, поради което постановената заповед е в съответствие с материалноправната разпоредба. Съседите са изключени от кръга на заинтересованите лица, като приложимата норма не може да се тълкува разширително, тъй като е процесуална, макар и в материален закон. Поради това обжалваното решение е законосъобразно и като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение