Решение № 284 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника ст. юрк. Я. Кънчева, против решение 3329 от 16.05.2022 г., постановено по адм. дело 6060/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на поисканото от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът О. Серафимов, чрез пълномощника адв. Х. Стойкова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 3329 от 16.05.2022 г., постановено по адм. дело 6060/2020 г. по описа на Административен съд София-град е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., с изх. 02-220-6500/1546 от 06.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона. От фактическа страна е установено, че производството пред административния орган е започнало по заявление на О. Серафимов с УИН 22/170516/63707 за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016 г., по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП). За 2016 г. Серафимов е заявил за подпомагане три парцела, два от които в обхвата на землището на гр. Ботевград и един в землището на [населено място]. Двата парцела са с площ съответно 0.69 ха и 0.83 ха, като засадени с култура овощни видове боровинки, а третият парцел, с площ 7.78 ха е заявен с култура код 315000 постоянно затревени площи ливади за косене. С оспореното уведомително писмо и за трите парцела са установени недопустими за подпомагане площи, като парцелът заявен като ливада за косене е определен като изцяло недопустим. За изясняване на фактите по делото, първоинстанционният съд е назначил СТЕ. Констатирано е, че за 2016 г. за землищата, в които са ситуирани парцелите на Серафимов не е направено актуално самолетно заснемане за актуализирането на цифрова ортофотокарта (ЦОФК), а промените по границите на допустимия слой са направени въз основа на извършени от Министерство на земеделието и храните теренни проверки на физическите блокове. За обновяване на ЦОФК ФБ 51946-13 (парцелът в [населено място]) е бил включен в обхвата на теренна проверка, извършена на 26.10.2016 г. от служителите на ОСЗ Ботевград. Резултатите от нея са обективирани в протокол SFO-16-IV-10132/03.11.2016 г., като представеното пред вещото лице копие е неподписано. В него е отразено, че физическият блок, в който попада заявената площ е бил определен като зает от храсти при индивидуализацията му от предходната година, като към момента на проверката е оставен без промяна за 2016 г. Проверката е извършена по визуален метод и в колони 9 и 10 от протокола не са отразени никакви мотиви за недопустимост на заявената площ и какви култури са установени на това място. От представените 5 снимки се установява, че те са направени от асфалтовия път, без да е влизано във физическия блок, с което не са изпълнени изискванията за местоположение на контролните точки, които са отразени на работната карта от проверката. В Приложение 2 от СТЕ с червени точки и стрелки са отбелязани местоположенията на оператора към момента на заснемане, а на Приложение 3 са отразени точките от физическия блок, които е следвало да бъдат посетени. На снимките храсти не са установени, а са установени участъци с високи тръни. От останалите изследвани от вещото лице снимки се констатира, че в южната част на парцела няма площи, покрити с тръни, а относно снимката с шипков храст, доколкото същата е направена от асфалтов път, може да се направи извод, че тя попада в сервитута на пътя, а не във физическия блок. От анализа на сателитна снимка от август 2016 г. в заявения парцел са видими участъци със захрастявания, които са отразени с червени стрелки на Приложение 5 от СТЕ и общата им площ е 0.36 ха. За физически блок 05815-373, в който попадат другите два парцела на Серафимов (гр. Ботевград), вещото лице е установило, че също не са направени самолетни снимки през 2016 г. И за тези парцели обновяване на ЦОФК е извършено чрез теренна проверка, обективирана в протокол от 27.10.2016 г. /неподписан, Приложение 6 от СТЕ/. Установено е, че за физически блок 373 са налични площи с трайни насаждения с боровинки. Заключението сочи, че границата на заснетия полигон по границата на засадената с боровинки площ е идентична с тази на границата на новоопределения допустим слой във физическия блок. В Приложение 7 от СТЕ е отразено, че части от двата парцела излизат извън границата на този слой, като със синя линия е отбелязан допустимия слой, границата на ФБ с розова линия, а границата на заявените парцели с жълта, т. е. част от заявените за подпомагане парцели излизат извън заснетия контур, а в него попадат минимални площи, които са извън заявените. Не се е установило да е налично самолетно заснемане за 2016 г., а в това от 2017 г. се установява, че по западната граница на парцелите има дървесна растителност. При извършените административните проверки от ДФЗ по заявлението от 2016 г. е констатирано, че и за трите парцела е налице разминаване между одобрения слой на допустимите за подпомагане площи за 2016 г. и границите на заявените парцели. Вещото лице е посочило, че условията за допустимост на постоянно затревени площи са регламентирани в чл. 9 от Наредба 2 от 17.02.2015 г. за условията за допустимост на постоянно затревени площи, и те са критерий за определяне на границите на допустимия слой по отношение на заявения от Серафимов парцел в [населено място] с площ 7.78 ха. По отношение на двата терена, засадени с боровинки, вещото лице е посочило, че границата на изключените от тях площи, които са определени като неотговарящи на условията на Наредба 2/2015 г. са тези части, които не са били с установени с трайни насаждения към момента на заснемането им през месец октомври 2016 г. СТЕ е извършила сравнение на границата на допустимия слой, определена при проверките и наличните снимки в Google Earth за 2016 г. и е установил, че по отношение на заявения парцел 51946-13-1-6 в землището на [населено място] е налично несъответствие между границата на слоя и видимите белези на сателитната снимка. При извършена проверка от вещото лице в МЗХ е установено, че Семерджиев не е подавал възражение срещу заповед РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, а само срещу заповед РД 46-21/24.01.2017 г. (за одобряване на предварителния слой) и само за парцел 51946-13-1-6 в землището на [населено място]. В преписката приложена по делото няма данни да са извършвани допълнителни проверки или писмо до Серафимов за извършени такива във връзка с възражението му. Отразено е, че съгласно чл. 16г, ал. 3 от действащата Наредба и т. IV от заповед РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, за резултатите от разглеждане на възраженията, не се изготвя писмен отговор от административния орган. Вещото лице е представило в табличен вид размерът на недопустимите за подпомагане площи опредени от ДФЗ въз основа на границите на допустимия слой, определен от МЗХ и размера, определен от СТЕ. От нея се установява, че по отношение на парцела в [населено място], административният орган е приел, че 100 % от 7.78 ха са недопустима площ, а вещото лице е приело, че 7.42 ха от парцела е допустима, т. е. само 4.85 % от заявената площ е недопустима. Определените от СТЕ недопустими площи са само тези, които са видими на сателитната снимка като заети с компактна дървесина и храстова растителност. Тъй като за заснетите при проверката тръни вещото лице не е имало никакви указания за размера на заетите от тях площи и те не са видими на сателитната снимка, която е от месец август, същите не са изчислявани като площ. Експертизата не е установила и заявените парцели да попадат в обхвата на защитени зони. Съседният на заявения парцел е бил включен в допустимия слой с изключение на минаващите през него дерета. Относно парцелите в гр. Ботевград, вещото лице е отразило, че недопустимостта на двата парцела се дължи на констатацията, че към момента на извършената проверка (а и след това по данни на Google Earth), части от тях не са засадени с боровинки. Така изготвената експертиза е кредитирана от първоинстанционния съд като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена и е възприета от съществено значение за решаване на спора. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 20, т. 2 и т. 3, и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ). Отразено е, че изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността и представлява фонда, организира, ръководи и представлява и разплащателната агенция (РА). Съгласно чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за липса на задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици, не се установява какви са фактическите основания за постановяването му. От заключението на вещото лице се установява, че приетото от административния орган, не отговаря на констатациите на СТЕ. Не са установени конкретни причини за недопустимостта за подпомагане на процесните площи. Според първоинстанционния съд мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Поради изложеното е прието, че е налице основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което обжалваното уведомително писмо е отменено и преписката е върната на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на указанията дадени с решението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил преценка относно основанията за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е приел, че е допуснато нарушение на формата на административния акт, като същото е квалифицирано като съществено по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Безспорно от текста на уведомителното писмо не може да се установят конкретните фактически и правни основания на административен акт, поради което при неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е налице самостоятелно основание за отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК. От оспорения акт не става ясно по каква причина за един от парцелите е установена 100 % недопустимост на заявената площ, а за останалите два частична. Твърдението в касационната жалба, че на стр. 2 в графа 5 от Таблица 1 от уведомителното писмо се съдържат основанията за недопустимостта на подпомагане на заявените парцели, е неоснователно. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към графа 5 от Таблица 1, не представляват конкретни съображения на административния орган, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към графа 5 основания, към коя от площите се отнася, или касае всички. Констатираната незаконосъобразност не изхожда от табличната форма на представяне на мотивите на акта, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и доказателства. Липсват данни защо заявените от жалбоподателя площи са приети за недопустими и въз основа на какви данни. Заключението на вещото лице също оборва числовите констатации на административния орган относно допустимостта на заявените площи в заявения парцел в [населено място]. Следователно напълно обоснован е изводът, че административният акт не съдържа мотиви относно отказа за заявеното подпомагане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е издаден след като са извършени всички задължителни административни проверки. Видно от приложените към СТЕ протоколи за теренни проверки, няма данни същите да са подписани от лицата, които са ги извършили, което подлага на съмнение тяхното съдържание и аветнтичност. Отделно от това в заключението на вещото лице Приложение 2 и Приложение 3 са отразени точките, от които е следвало да се извърши фотозаснемането, и съответно мястото, от което същото реално е извършено. В протоколите не са отразени никакви мотиви за недопустимост на заявената площ и какви култури са установени на това място. Изложеното опровергава и твърденията в касационната жалба, че за заявените от Серафимов площи безспорно се доказва, че не попадат в обхвата на одобрения със заповед РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини фактически и правни за отказаното изплащане и съответно намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо. Твърденията в касационната жалба, че фактическите основания, послужили за издаване на административния акт са посочени в обясненията по графа 5 и препращат към производството по чл. 16а и сл. от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, и издадените за референтната кампания заповеди на министъра на земеделието и храните при и по повод на одобрението на специализирания слой, са неоснователни. Механичното препращане към правни разпоредби, уреждащи административния контрол при подаване на заявление за подпомагане, не може да се възприеме, като фактическо основание, а заповедите на министъра на земеделието, храните и горите, не се съдържат в текстовата част на графа 5, за която касаторът твърди, че съдържа мотивите на акта. По изложените съображения настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 950.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на делото, неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на поисканото от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, минималното възнаграждение е в размер на 800.00 лева. Предвид обема на осъществената от адв. Х. Стойкова съдебна защита в касационната инстанция, настоящият състав счита, че възнаграждението в размер на 950.00 лева, не е прекомерно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,