Решение № 2634 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2015 г.

Решение № 2634 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дечков - 60" ЕООД, ЕИК: 114545734, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Цар Самуил" № 103, представлявано от Детелин Весков Дечков, подадена чрез адвокат Найден Найденов против Решение № 546/30.12.2014 г., постановено по административно дело № 159/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество против Ревизионен акт № 151301488/15.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 56/3.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени ревизионния акт. Твърди се, че неправилно съдът е възприел събраните по делото доказателства, както и не е кредитирал свидетелските показания на лицата Радослав Ралев и Георги Георгиев, в резултат на което е достигнал до погрешния извод за нереалност на спорните доставки. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор чрез юрисконсулт Ушилова, в който се изразява становище за неоснователност на сочените в жалбата отменителни основания. Изразява се претенция оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Основният правен спор по делото е свързан с установяване на обстоятелството, дали ревизираното дружество има право да приспадне данъчен кредит в общ размер на 15 150,40 по фактура № 0.. 123/5.01.2011 г. с данъчна основа 120 000 лева и ДДС - 24 000 лева, издадена от "Николов Север 2009" ЕООД, с предмет доставка на "пшеница реколта 2010" - 300 тона. Към тази фактура е издадено кредитно известие № 00.. 154/24.03.2011 г. с предмет на доставката "пшеница реколта 2010" - 110,620 тона, с данъчна основа 44 248 лева и ДДС - 8 849,60 лева. Установено е, че в счетоводството на "Дечков 60" ЕООД, фактурата и кредитното известие са осчетоводени през данъчен период м. 03.2011 г., като отразявайки в дневника за покупките, дружеството претендира данъчен кредит в размер на 15 150,40 лева - разликата между начисления ДДС по фактурата 24 000 лева и отразения ДДС в кредитното известие - 8 849,60 лева. В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на прекия доставчик и на търговците, сочени за превозвачи на процесната стока - "Златна буца" ООД, "Георгиев Транс 65" ЕООД и ЕТ "МММ Транс Младен Христов". При тези проверки са установени съществени несъответствие в съдържанието на представените документи - товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листи, приемни бележки, които анализирани в тяхната съвкупност са дали основание на приходната администрация и на съда да достигне до извода, че не е доказано реално предаване на пшеницата между страните, посочени в спорната фактура като доставчик и получател. Този извод се обуславя от събраните по делото доказателства, поради което се споделя от касационния съд. Тъй като предмет на доставките са били родово-определени стоки, на анализ и преценка подлежат предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и реално предадени на купувача. В тази насока особено съществено се явява установяване на обстоятелството по какъв начин, от коя отправна точка, от кои лица и с какви превозни средства е извършен транспортът на зърнените култури. В тази насока приходната администрация е положила дължимата грижа чрез извършване на насрещни проверки на тримата превозвачи, въз основа на което е изяснила релевантните обстоятелства. От страна на превозвача "Георгиев Транс 65" ЕООД е представена фактура с получател "Дечков 60" ЕООД с предмет: транспортна услуга - превоз на 93,94 тона пшеница от с. Острово /област Разград/ до с. Обнова /Област Плевен/. Представените от този превозвач документи за извършения транспорт обаче не съответстват по съдържание на посочената фактура - в товарителниците липсват подписи на изпращач и получател, както и данни за придружаващите товарителниците пътни листи; двата екземпляра на една и съща товарителница са с различно съдържание; в пътните листи като отправна точка е посочено с. Завет, вместо с. Острово; в две от товарителниците е посочен като адрес на натоварване: "с. Острово "Агросем" ООД". Подобни непълноти в превозните документи и несъответствия относно отправната точка на движение на стоката са констатирани и по отношение на другите двама превозвачи - ЕТ "МММ Транс Младен Христов" и "Златна Буца" ЕООД. Правилно съдът е приел, че не става въпрос само за пропуски в съдържанието на представените транспортни документи. В документите, представени и от тримата превозвачи, независимо един от друг се сочи друго място на натоварване, различно от соченото от ревизираното лице, а за една част от документите дори е посочено друго дружество /"Агросем" ООД/ за изпращач на стоката. Съвпадението относно мястото на натоварване на съответните количества зърно съдът е приел, че не може да се дължи на случайно събитие или форсмажорно обстоятелство, поради което правилно не е кредитирал показанията за замръзнал кантар в с. Острово, което наложило придвижването до друго населено място - с. Завет. Правилно съдът не е взел предвид приемо-предавателните протоколи, подписани между страните по сделката. Същите са представени едва с възражението подадено против ревизионния доклад - на 27.09.2013 г., въпреки, че са били изискани още в началото на ревизионното производство, което поставя съмнение за тяхната достоверност. Освен това видно от съдържанието на тези протоколи /общо шест на брой, съставени на 11, 15 и 19 януари 2011 г./ е, че същите имат за предмет предаване на "слънчоглед реколта 2010", която зърнена култура се различава от тази, която е предмет на спорната фактура, а именно "пшеница реколта 2010". При тези данни, правилно е прието, че липсват доказателства за реалното предаване на 189,38 тона пшеница от доставчика "Николов север 2009" ЕООД на получателя по фактурата - "Дечков - 60" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел за ирелевантни обстоятелствата, свързани с материалната обезпеченост на доставчика да извърши фактурираните доставки, както и с наличието на предходни доставки на пшеница от "Аве Билд" ЕООД към "Николов север 2009" ЕООД. Съгласно практиката на СЕС, ревизираното лице няма задължението да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже самата доставка - получаването на стоките и правото да се разпорежда с тях като собственик. Респективно, недоказването на реална възможност от страна на доставчика да изпълни доставката по спорната фактура, не може да послужи като самостоятелно основание на приходната администрация да откаже приспадане на данъчен кредит, стига да е доказана самата доставка. В конкретния казус не е установено по безспорен начин прекият доставчик "Николов север 2009" ЕООД да е притежавал и съхранявал съответните количества пшеница, която в последствие да е могъл да предаде на ревизираното дружество. Това обстоятелство не е от съществено значение, но може да послужи като допълнителен аргумент и косвена индиция за достигане до извода за нереалност на процесната доставка. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 101,52 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение