Решение № 463 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2010 г.

Решение № 463 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез П. Мъжлеков - инспектор-юрист в ТД на К., [населено място] срещу решение № 209/11.01.2010 г., по гр. д. № 572/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 1176/2007 г., с което е отхвърлено подаденото от К. - С. мотивирано искане / искова молба / против Я. М. Я., Г. Т. Я. и Е. Я. Б. за отнемане на придобитото от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а за третата прехвърлено чрез дарение, от престъпна дейност на Я. М. Я. за периода от 01.01.1990 г. до 2007 г. имущество, на обща стойност 467 250 лв., подробно описано в решението и е отменено допуснатото с определение от 23.11.2007 г. обезпечение на подаденото мотивирано искане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. / Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният от К. иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба Я. М. Я., чрез адв. Б. и Д., оспорва основателността на касационната жалба. Останалите ответници по жалбата Г. Т. Я. и Е. Я. Б., не вземат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд неправилно е ограничил периода за установяване незаконни доходи от момента на деянието, за което ответникът Я. е бил осъден, както и че са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОППДИППД за отнемане на имуществото, предмет на отправеното мотивирано искане. С определение № 894 от 06.08.2010 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1.При преценка основателността на направеното мотивирано искане необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност; 2.Следва ли при оценка на активите, придобити през проверявания от К. период да се ползва тяхната пазарната стойност или следва да бъде съобразявана посочената стойност по придобивните документи - нот. актове и пр.; 3.Следва ли да се използва критерия минимална работна заплата / М./ при оценка на имуществото, предмет на отправеното мотивирано искане. Досежно въпроса по т. 2, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото същият е бил предмет на разглеждане в производство по гр. д. № 717/2009 г. на ВКС, 3-то г. о. и има постановено решение по чл. 290 ГПК, което е със задължителен характер, а относно въпросите по т. 1 и 3, касационното обжалване е допуснато на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се решават противоречиво от съдилищата. По поставените правни въпроси: По въпрос № 1: Както е посочено, касационното обжалване по този въпрос е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото въпроса е разрешаван противоречиво от съдилищата. Към настоящия момент този въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 834/23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. на ВКС, IV. г. о, постановено при условията на чл. 290 ГПК. С решението е прието, че за да се постанови отнемане на имуществото в полза на държавата, лицето следва да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от ЗОППДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 ЗОППДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имущество, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност . Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. При това тълкуване на закона следва да се приеме, че при преценка основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава. По въпрос № 2: С решение № 89/2010 г., постановено по гр. д. № 717/2009 г. на ВКС, 30 г. о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност по см. съгл. чл. 3, ал. 1, във вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗОППДИППД, е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарната цена към момента на придобиването му, което се установява с помощта на експертни заключения, а не неговата придобивна цена по документи за собственост. Това виждане по повдигнатия въпрос се споделя и в решение № 471/06.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г. на ВКС, 3 г. о., както и в решение № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г. на ВКС, 4 г. о., където отговора на въпроса е доразвит, като съдът приема, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на К. не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. С оглед на това не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа за собственост. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за трети лица - в случая - държавата. По въпрос № 3 По този въпрос също е има даден отговор в цитираното вече решение № 834/23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. на ВКС, IV. г. о, според което съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси. Последното определя извода, че при наличие на такива процеси този способ е средство за извършване реална преценка относно стойността на придобитото през изследвания период имущество, респ. за преценка дали същото е на значителна стойност по см. на чл. § 1, т. 2 от ДР на ЗОППДИППД. По основателността на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение е прието, че e спазена процедурата за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 от ЗОПДИППД и същото е направено от компетентния за това орган, което определя неговата допустимост. Подробно е посочено придобитото и отчуждено движимо и недвижимо имущество от първия и втори ответник по мотивираното искане . Прието е: че ответникът Я. Я. е осъден от Великотърновския районен съд с влязла в сила на 28.12.2006 г. присъда по НОХД за извършено от него престъпление по чл. 159а и чл. 155 НК, което е сред посочените в разпоредбата на чл. 3 ЗОПДИППД състави на престъпления, при които при започнало наказателно преследване или влязла в сила присъда, се провежда производството по ЗОПДИППД; че проверявания период е от 01.01.1990 г. до 23.11.2007 г. /когато мотивираното искане е внесено в съда/, и че това е в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от ЗОПДИППД, даваща възможност отговорност по този закон да се търси за период от 25 години, считано от датата на придобиване на имуществото; че проверяваното имущество е придобито по време на брака на първия ответник с втората ответница, поради което и доколкото не е оборена презумпцията на чл. 19 СК, това имущество е придобито в резултат на съвместния им принос. Тези фактически и правни изводи на въззивният съд са правилни и следва да бъдат споделени. За да отхвърли мотивираното искане, въззивният съд приема, че за имущество, придобито от престъпна дейност може да се говори само след 01.09.2003 г., доколкото преди тази дата няма данни ответникът Я. да е извършвал такава дейност. В тази връзка съдът се позовава на влязлата в сила присъда, според която престъплението, за което Я. е осъден е извършено през периода от 01.09.2003 г. до 13.11.2003 г. С оглед на това съдът е приел, че за имуществото придобито преди 01.09.2003 г., не може да се направи основателно предположение, че има връзка с престъпната дейност, и условието на чл. 4 от ЗОПДИППД, изискващо обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност за да бъде отнето, не е изпълнено. Съдът е приел също така, че при преценка стойността на проверяваното имущество следва да се взема предвид цената посочена в съответните актове за неговото придобиване, доколкото същите не са оспорени и по делото не е доказано цените да са симулативни. Дали придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона с оглед визирания в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД размер, според въззивният съд, следва да се преценява въз основа на сбора от посочените в придобивните актове стойности, а не чрез приравняване на тази стойности към минималните работни заплати . При тази изходна позиция и след като от имуществото придобито след датата 01.09.2003 г. са изключени МПС / мотопед "Чинчи Сузуки", трактор Т 150 К и лек автомобил марка "Рено", както и вещите - машини и съоръжения в сервиза за ремонт и балансиране на гуми, които според съдът не са включени в мотивираното предложение на комисията, съдът е приел, че придобитото имущество е на стойност 57 351,41 лв. Доколкото това имущество е придобито по време на брака между първите двама ответника и презумпцията за съвместен принос не е оборена, съдът е приел, че стойността на придобитото имущество, за което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност възлиза на 1/2 от сумата 57 351,41 лв. Тъй като това имущество е под 60 000 лв. очевидно същото не е на значителна стойност и доколкото това е едно от кумулативно заложените от закона условия за неговото отнемане, съдът е отхвърлил направеното мотивирано искане. С оглед отговорите на поставените правни въпроси, тези изводи и съображения на въззивният съд са неправилни. Съдът неправилно е приел, че стойността на придобитото през проверявания период имущество следва да бъде преценявана въз основа на посочената в съответните придобивни актове цена като без значение е обстоятелството, че същите не са били изрично оспорени в процеса. Доколкото в рамките на проверявания период от 01.01.1990 г. до 23.11.2007 г. в страната са се развили от една страна инфлационни процеси, а от друга лева е бил деноминиран /ЗДЛ, д. в. бр. 20/05.03.1999 г./, за да се определи реалната покупателна способност на доказаните законни средства за придобиване на проверяваното имущество, е било наложително както тяхната стойност, така и стойността на придобитото имущество, да се изчисли като брой минимални работни заплати, с оглед действащия им нормативно определен размер за съответния период, което впрочем съдът е сторил с няколко приети по делото експертизи. Съдът неправилно е ограничил обема на имуществото, което следва да се проверява като придобито от престъпна дейност до това, придобито след датата 01.09.2003, доколкото с осъдителната присъда е прието, че това е началото на периода, през който престъпната дейност е била осъществявана. Разпоредбите на ЗОПДИППД, не предвиждат такава корелация . От друга страна характера на извършеното от първия ответник престъпление дава основание да се изгради предположение, че проверяваното имущество е придобито от престъпна дейност, още повече, че същата е осъществявана на един от обектите, който съдът изключва като предмет на отнемане. Следва да се посочи също така, че определянето на конкретния период, за който проверката се извършва е правомощие на К. като законовото изискване е същият да е в рамките на предвидения в чл. 11 ЗОПДИППД двадесет и пет годишен давностен срок. С оглед на горното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде касирано. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд, който следва да задължи К. да представи посоченото в решение № 287 от 21.11.2007 г. за внасяне на мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД до Окръжен съд [населено място], мотивирано заключение, според което предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 467 250 лв. Съдът следва да вземе становището на страните по въпроса какво имущество по вид и на каква стойност подлежи на евентуално отнемане като придобито от престъпна дейност предвид установената в процеса пазарната стойност на проверяваното имущество към датата на неговото придобиване, различна от посочената в мотивираното искане и събраните доказателства за доходи на ответниците, установени за пръв път в хода на съдебното производство при хипотеза, че имуществото, за което не е установен законен източник отново надхвърля сумата от 60 000 лв. / 400 минимални работни заплати/. Така например в последната по делото експертиза с вх. № 4095/07.05.2009 г. на в. л. Т. Б., в резултат на съпоставката между получените приходи и направените разходи за периода от 1990 г. до 2007 г. се прави извод, че ответниците са направили разходи в размер на 719,56 минимални работни заплати, за които няма установен законен източник на средствата . Това се равнява на сумата 129 520,80 лв., като стойност на придобито имущество, за което не е установен законен източник, която надхвърля 60 000 лв., но е различна от посочената в мотивираното искане. При необходимост и в тази връзка съдът следва да назначи комплексна технико - счетоводна експертиза. Независимо, че през проверявания период е установен принос на съпругата за придобиване на проверяваното имущество с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД следва да се съобрази дали този принос обосновава придобиването на имущество, за което не е установен законен източник. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.