Решение № 1606 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Калиа ООД с ЕИК 110055537, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. К. и адрес за кореспонденция: [населено място], община Чипровци, област Монтана, Консервна фабрика, против Решение 1285 от 05.07.2024г. на Административен съд Ловеч по адм.д. 216 по описа за 2023г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт Р-04001122004401-091-001 от 01.03.2023 г., на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 46/29.05.2023 г. на директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново в обжалваната по административен ред част, с която по ЗДДС за данъчни периоди м.10, м.11 и м.12.2021 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 10 250,90 лв., в резултат на което допълнително е определен ДДС са внасяне в същия размер и са начислени лихви за просрочие в размер на 1 245,31 лв., и в обжалваната част по ЗКПО, в която е извършено преобразуване в увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. със сума в размер на 38 516,14 лв., вследствие на което е установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 3 851,61 лв. и съответни лихви в размер на 270,18 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Необосновано съдът приел за доказани констатациите на приходните органи, че процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на ДДС и не са признати разходи, не отразяват реални доставки на стоки, извършени от посочения доставчик; съдът не обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които обосновават обратен фактически извод. Съдът игнорирал установеното деклариране на процесните сделки от доставчика, с което той е потвърдил истинността на фактурите, както и доказаната последваща реализация на получената стока. Съдът изобщо не взел предвид представената от жалбоподателя в ревизионното производство Справка за стоков поток, от която се виждало полученото от прекия доставчик зеле за какви конкретни последвщи доставки е използвано. От друга страна, съдът неправилно и в нарушение на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и съда на Европейския съюз (СЕС) искал от жалбоподателя да доказва обстоятелства, които не са в негова власт като например редовността на счетоводството на доставчика, капацитетът на доставчика да достави стоките или спазването от негова страна на трудовото и осигурителното законодателства, а не взел предвид липсата на мотиви от страна на приходните органи за наличие на данъчна измама с участието или знанието на ревизираното лице. В съдебния акт липсват мотиви, доколкото той повтарял тези на приходните органи. Невярно е приетото от съда, че процесните фактури са непълни. Представените частни документи за реалността на доставките не са били оспорени и без основание не са били кредитирани. Решението е неправилно и в частта му по ЗКПО като необосновано съдът приел за доказана хипотезата на чл.16 от този закон. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ДД ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк.Я. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че съдебното решение не страда от пороците, описани в касационната жалба, защото обстоятелството, че фактическите изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на приходните органи не значи, че съдебният акт няма мотиви; неоснователно в касационната жалба се поддържа, че представените придружаващи към процесните фактури писмени доказателства били късно оспорени. Обосновано съдът приел, след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, че тези придружаващи документи не доказват реалното предаване на родово-определената стока по процесните фактури и фактурите са съставени с цел ползване на данъчен кредит от получателя, което не може да не му е било известно. Съдебното решение не противоречи на тълкуването на Директивата за ДДС в съдебната практика на СЕС, защото правото на приспадане не е отказано само поради действия или положение на доставчиците, а защото ревизираният получател не е доказал материално-правните предпоставки за съществуването на претендираното право. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, с който са установени посочените публични задължения за данъчни периоди м.10, 11 и 12. 2021г. по ЗДДС и за 2021г. по ЗКПО. Фактически, спорът пред първата инстанция е бил за реалността на доставките на зеле по 5 фактури, издадени от Строй Техникс ЕООД, с получател ревизираното дружество като материално правно условие за право на приспадане на платения по фактурите ДДС и за признаване на разходи при определяне на годишния финансов резултат. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че тази реалност не е доказана и констатациите на приходните органи в този смисъл са обосновани на събраните доказателства поради следните съображения: =процесните фактури били непълни - в тях не били посочени съществените параметри на доставките. Предметът зеле бил твърде общ, а липсата на съпътстващи документи препятствала установяването на съществени обстоятелства, а именно дали зелето е в преработен или суров вид, какъв сорт е и пр., съответно мястото на извършването на доставките и лицата, които евентуално са ги осъществили.; =търсеният в ревизионното производство доставчик не представил никакви документи, изискани му от приходните органи. =представените от жалбоподателя отново в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи не съдържали конкретни уговорки относно доставките; не са представени заявки, стокови разписки, документи за претегляне на стоката, доказателства за транспорт и др. =нито доказаното плащане по банков път, нито счетоводното отразяване на фактурите при доставчика можели да заместят доказването на реалността на доставките; =не било доказано, че доставчикът разполагал с фактурираното количество зеле, за да прехвърли собствеността му на ревизирания получател. =последващата реализация на зелето също не била доказана Доказването на всички обстоятелства относно реалността на доставките било в тежест на ревизираното лице. Съответно, задълженията за пряк данък и лихви били законосъобразно установени, защото бил изпълнен фактическият състав на чл.16 ЗКПО. Решението е неправилно. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че материално правно условие за съществуването на правото на приспадане на платен ДДС от получател по облагаеми доставки и за признаване на разходи по тези доставки е реалното изпълнение на фактурираните сделки. Правилно, изведено от съдебната практика на Съда на ЕС, е и приетото от административния съд, че формално условие за упражняването на правото на приспадане е данъчно-задълженото лице, което претендира приспадане да разполага с пълна фактура, описваща достатъчно ясно предмета на доставката. Необосновано обаче съдът приел, че в случая процесните пет фактури, издадени от Строй Техникс ЕООД, не изпълняват посоченото формално изискване. Във фактурите предметът на доставките е опреден като зеле със съответно тегло. Изискването, което съдът, повтаряйки констатациите на приходните органи въвежда към реквизитите на фактурата, да бъде посочен сортът на зелето, дали то е в преработен или суров вид, съответно кое е мястото на извършването на доставките и лицата, които са я осъществили, няма законово основание. Съдържанието на фактурите изпълнява изискването на чл.114, ал.1 ЗДДС и по специално на т.9 вид и количество на стоката. Отделно от това, изискваното от съда съдържание на фактурите противоречи на нормалната търговска практика. Не може да бъде споделено и приетото от съда, че непредставянето на доказателства от страна на прекия доставчик и по-специално на приемо-предавателни протоколи в ревизионното производство има решаващо значение за правото на приспадане на получателя по фактурите. Това противоречи на цитираните от самия съд решения на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, където константно се приема, че добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС поради действия на доставчиците му. Същото се отнася и за недоказаните обстоятелства за транспорт на стоката за сметка на доставчика и от къде прекият доставчик се е снабдил със зелето, за да го достави на жалбоподателя. Необосновани са и решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че представените в ревизионното производство копия на приемо-предавателни протоколи между Строй Техникс ЕООД и ревизираното дружество за предаване на зелето в [населено място], където е консервната фабрика на жалбоподателя, не доказват предаването на стоката. Най-напред, още в ревизионния акт (стр.2, л.54 от делото на АС) приходните органи всъщност не оспорват получаването на стоката, а приемат, че не е доказано тя да е доставена именно от Строй Техникс ЕООД - издателят на фактурите. Същото е повторено и в потвърждаващото РА решение на ДД ОДОП . Това прави изцяло неотносими към спора мотивите на съда относно недоказването на получаването на стоката. Относно това, че именно Строй Техникс ЕООД е издател на фактурите и доставчик на зелето, в първоинстанционното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което процесните фактури са включени в дневници за продажби на това дружество и са декларирани в НАП за съответните данъчни периоди. Доставчикът не е оспорил авторството на фактурите при проверките в ревизионното производство, а и не е спорно и е доказано, че е получил плащане по фактурите по банков път от ревизираното лице. Всички тези обстоятелства опровергават извода, че не е доказано издателят на фактурите да е действителният доставчик на процесната стока. На последно място, основателно е касационното оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана последваща реализация на предмета на доставките. Получателят по фактурите е дружество, което притежава консервна фабрика. Още в ревизионното производство е представена Справка за стоков поток (л.289 от делото на АС), от която се виждат конкретни фактури за продажба на продукция, в която е вложена стоката по фактурите. Основателно в касационната жалба се поддържа и че не е доказано ревизираният получател да участва в данъчна измама. Ако формата на такова участие е получаването на фиктивни фактури, това основание не е доказано. Като е доказано получаването на стоката по процесните фактури от ревизираното лице и тя е използвана за последващи облагаеми доставки, извършени от жалбоподотеля, претендираното право на приспадане на ДДС при получаването на стоката е отказано незаконосъобразно. Незаконосъобразно е отказано и признаване на извършените от ревизираното дружество разходи по фактурите. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови решение по същество, с което по жалба на Калиа ООД РА бъде отменен. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 5 983,07лв. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение