Решение № 2596 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2011 г.

Решение № 2596 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район срещу решение № 523/11.10.2011 г., постановено по адм. д. № 202/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. С доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата против заповед № ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район. Ответникът Димитър Дачев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението намира същата за основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменил по жалба на Димитър Дачев заповед № ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда" /бивше училище/, находяща се в чашката на яз. "Ивайловград", землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, но неподлежащ на премахване, тъй като е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, с оглед годината на изграждане на постройката и съответствие на действащия план и нормативен акт. Прието е, че основната постройка е изградена през 1934 г. като училище в съответствие в действащия тогава чл. 251 от ЗБНМ (отм.), като през 1949 г. сградата е преустроена в хижа "Арда" и в този си вид сградата е била в съответствие с плана на с. Ставри Димитрово, кв. 5. Кредитирайки изцяло заключението на приетата без оспорване от страните СТЕ, съдът е проследил нанасянето на сградата в кад. план, изготвените проекти /зона за обществен отдих/ и съответната квадратура и застроителни параметри към 1070 и 1974 г. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка е прието, че е налично увеличение на застроената площ на съществуващата сграда, предмет на премахване с процесната заповед и основното застрояване на училище към 1934 г., поради което е налице и висяща процедура по чл. 231б от ППЗТСУ (отм.) по одобряване на проект-заснемане. Изводът за приложимост на изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ по отношение на сградата е обоснован с характеристиките на сградата от 1934 г., като е констатирано единствено пристрояването на тераса с размери 20,20/4,25 м /85,85 кв. м/ с монолитна стоманобетонна конструкция, извършено след 1989 г. Установено е и преустройство на сградата към 1999 г., съставляващо "преустройство на хижа Арда за почивна база и пристройка към нея", но е прието, че то не е предмет на оспорената заповед. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка досежно обема на строителството, попадащо в приложното поле на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът не е произнесъл досежно спорното обстоятелство - съставлява ли процесната "вилна сграда" /бивше училище/ незаконен строеж, подлежащ на премахване и има ли идентичност на сградата с построената такава през 1934 г., попадаща под режима на "търпимост" според решаващия краен извод на съда. При установените от СТЕ три етапа на промяна режима и обема на сградата, вкл. и промяна на предназначението, е следвало да се установят конкретните параметри на новото строителство и момента на извършване, каквото съставлява обсъдената в мотивите тераса с размери 20,20/4,25 м /85,85 кв. м/, изградена през 1989 г. По отношение на нея липсва произнасяне, а видно от мотивната част на оспорената заповед, тя е изрично описана като съставна част на подлежащия на премахване обект - "веранда" с размери 20,00 на 5,00 м и безспорно не попада в приложното поле на ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК, като при изследване наличието на режим на търпимост следва да се съобразят действащите технически правила и норми към съответния момента на изграждане, вкл. и представеното по делото ПМС 30/61 г. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение