Решение № 2218 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2012 г.

Решение № 2218 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Пейкова срещу решение № 1888 от 06.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9475/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се частичната му отмяна с доводи неправилност и необоснованост. Ответникът - Министерство на отбраната не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № РД-26-261/25.05.2010 г. на министъра на отбраната, обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 1888 от 06.04.2012 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Министерство на отбраната е осъдено да заплати на Ирена Стоянова Пейкова сумата 6565.30 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното й уволнение тя не е заемала служба. Изложените в касационната жалба оплаквания са, че неправилно съдът е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Пейкова обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две брутни заплати от 1626.80 лева и че неправилно е присъдил сумата 122.62 лева, вместо 153.02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.08.2011 г. до 28.10.2011 г. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът е уважил искането на ответника за прихващане между дължимата на Пейкова сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен (в случая обявен за нищожен), дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. Ето защо в тази му част решението на АССГ следва да се остави в сила. Основателна е жалбата относно размера на присъдената мораторна лихва. Вместо действително дължимата сума от 153,02 лева съобразно заключението на вещото лице, неправилно е присъдена по-малка сума от 122.62 лева и претенцията е отхвърлена над този размер. Решението следва да се отмени в тази му част и да се присъди допълнително сумата 30.40 лева мораторна лихва. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,