Решение № 2164 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2009 г.

ВАСIII отделение18.02.2010 г.докладчик Йорданка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 04.03.2009 г., по адм. д. № 492/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2164 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Господинов - началник на сектор "СОД" при Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново срещу Решение № 58 от 04.03.2009 г., по адм. д. № 492/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменена Заповед № ЯЗ-1167 от 20.06.2008 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" на полицай Петър Илиев Петров на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Петър Илиев Петров не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е била Заповед № ЯЗ-1167 от 20.06.2008 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" на полицай Петър Илиев Петров, на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за нарушение изискванията на Глава Втора, Раздел I, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР изразяващи се в "демонтиране с техническо средство на 4 бр. гуми с джанти от лек автомобил, собственост на Владимир Тодоров Кръстев, без знанието и съгласието му като ги е заложил". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, проведено при съществено нарушение на административната процедурата, опорочава заповедта и я е отменил. Възприетата от решаващият съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят от касационната инстанция. Безспорно оспорената заповед е мотивирана с проведена нарочна проверка по случая, разпоредена от директора на ОДП-гр. В. Търново на началника на РПУ-В. Търново. Въз основа на това разпореждане началника на РПУ-гр. В. Търново, с заповед № 193/24.04.2008 г., разпоредил проверка по получен сигнал за откраднати гуми с джанти. Комисия назначена от последния е извършила проверка и за резултата докладвала на директора на ОДП- гр. В. търново, който с разпореждане от 22.05.2008 г., до дисциплинарно-наказващия орган началника на "СОД", е разпоредил на Петров да бъде наложено наказание порицание за срок от една година. При тази установена фактическа обстановка обосновано съдът е приел, че принципа на непосредственост, основен принцип в административното производство, е нарушен. Разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР определя компетентния орган който следва да извърши проверка, а това в случая е началника на "СОД" при Областна дирекция на МВР гр. В. Търново, който е дисциплинарно-наказващия орган за полицай Петров. Правилно съдът е приел, че императивното писмено разпореждане на Директора на ОДП- гр. В. Търново до подчинения му служебно началник на сектор "СОД" при същата дирекция, относно вида и размера на наказание, не е "становище", което има незадължителен характер. Съдът правилно е тълкувал издаденото становище на директора на ОДП - В. Търново под формата на резолюция, с която се сочи и правната квалификация като "типична заповед" на горестоящ орган, която трябва да се изпълнява. Този извод се налага от йерархическата зависимост установена в системата на МВР. Ето защо и изразеното "мнение" следва да се приеме като заповед, а това е повлияване и вмешателство в изводите относно вината и определяне на вида и размера на наказанието. След като заповедта обективно е мотивирана с резултатите от така назначената и проведена при грубо нарушаване на принципите на административното производство и административнопроизводствените правила проверка по случая, обоснован се явява извода на съда за нейната незаконосъобразност. Обосновани са и изводите за недоказана съставомерност на деянието защото мотивите на разследващия орган по прекратеното наказателно производство не обвързват административния орган. От проведеното дисциплинарно производство и разпитаните по делото свидетели не е установено по безспорен начин, че демонтажа на гумите е извършено без знанието на собственика. Не са налице фактически и правни основания за прилагане правилата на Етичния кодекс за поведение на държавен служител, а именно на т. 7 и т. 8 от раздел I, глава II, включваща изискването държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да дава личен пример с поведението си. Съдът е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и логическа връзка е направил обоснования извод за липса на доказателства, които да установяват визираната в заповедта дисциплинарна простъпка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 221, ал. 2