Решение № 3046 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2017 г.

Решение № 3046 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. от гр. Х., подадена чрез процесуалния си представител адв. Г. Иванов, против решение № 2143 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1499/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена /в решението неправилно посочено като оставена без уважение/ нейната жалба против Акт изх. № 02-160-6500/13842 от 1.06.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК с основни доводи, че съдът не съобразил решение № 12749 от 27.11.2015 г. по адм. д. № 6852/2014 г. на III отд. на ВАС, нито здравословното състояние на оспорващата, преценено от последната като представляващо "чрезвичайна ситуация, което й попречило да подаде необходимия документ", вследствие на което постановил "несправедливо решение. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 211. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в писмен отговор и писмени бележки чрез процесуалния си представител юрк. Гърова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения акт, предвид установеното от фактическа страна, за неподадено от страна на В. Т. заявление за 2011 г. Счита, че неподаването на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г., е основание за прекратяване на многогодишен ангажимент по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, какъвто е настоящия случай. Намира и, че не е налице основание за отмяна на съдебното решение по изложеното в касационната жалба оплакване, че не е съобразено с Решение № 12749/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 6852/2014 г. на ВАС, тъй като с последното не са дадени указания за издаване на положителен за касатора акт. Счита доводите на последния за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд -П. е образувано по жалба на настоящия касатор против Акт изх. № 02-160-6500/13842 от 1.06.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който е прекратен многогодишния ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г. по заявление с уникален идентификационен номер 16/160407/02155, поради неподено за кампания 2011 г. заявление за подпомагане, издаден на основание чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че оспорващата е подала до ДФЗ-РА общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/160407/02155 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност на 16.04.2007 г. и че, в отговор на него, административният орган е одобрил- на 17.06.2008 г., обща сума от 513.98 лв. по схемата за планински необлагодетелствани райони (НР1). Констатирал и че, след първата извършена оторизация /на 17.06.2008 г./ за следващите кампании са подадени заявления, вследствие на които са извършени оторизации и са изплатени съответните суми-за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010,но не е подадено заявление за 2011 г. / нито през 2011 г., нито по-късно/, поради което административният орган приел, че е налице неспазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от посочената по-горе наредба. Взел предвид безспорния по делото факт, че жалбоподателката не е подала предвиденото в наредбата заявление за 2011 г. и обсъдил възражението й, че този пропуск се дължи на нейното здравословно състояние- инвалид с 91 % намалена работоспособност -предвид Експертно решение на ТЕЛК -П. от 3.01.2001 г. със срок на инвалидност до 1.10.2002 г. и Социална оценка № ВО -Ю-33-806 от 12.05.2016 г., че на лицето не се препоръчва трудова заетост. От правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон. Преценил оспорения акт за издаден при съобразяване с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в който случай ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Съобразил и разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., че кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, освен че следва да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане - съобразно т. 2 от същата норма. Обосновал решаващ извод, че при положение, че първото плащане е извършено през 2008 г., то 2011 г. е последната- пета година, в която е следвало да се подаде заявление, съгласно изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата, поради което правилно административният орган е прекратил многогодишния ангажимент и финансовото подпомагане. Възраженията на жалбоподателката, основани на ЕР на ТЕЛК - П. от 3.01.2001 г. и социална оценка № ВО -Ю-33-806 от 12.05.2016 г., преценил за неоснователни по съображения, че тези доказателства касаят изобщо здравословното състояние на жалбоподателката от 2001 г., но са недостатъчни за извод, че към 2011 г. тя е била във фактическа невъзможност да подаде декларация- при положение, че през другите четири години това е сторила с оглед спазване на изискванията по поетите ангажименти. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила -предвид "несъобразяване" с решение № 12749 от 27.11.2015 г. по адм. д. № 6852/2014 г. на III отд. на ВАС. Т. извод се налага от факта, че с него е отменено Решение № 1694 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10639/2013 г. от Административен съд С.-град и вместо това е обявена нищожността на акт изх. № 02-160-6500/13842 от 1.06.2016 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"-като издаден от некомпетентен орган и преписката е изпратена на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново разглеждане, което е и сторено, без да са дадени указания за съдържанието на новия акт. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон, предвид следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11/3.04.2008 г., "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Последица от неизпълнението на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. (относимата редакция ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Възражението в касационната жалба, че съдът "не отчел здравословното състояние на оспорващата, преценено от последната като представляващо "чрезвичайна ситуация, което й попречило да подаде необходимия документ", вследствие на което постановил "несправедливо решение " не е съобразено с факта, че съдът е постановил решението си с доказателствата, налични по делото и те отразяват здравословното състояние на жалбоподателката от 2001 г., но не обосновават извод, че към 2011 г. тя е била във фактическа невъзможност да подаде изискуемата декларация при положение, че през останалите години е подавала такава с оглед спазване на изискванията по поетите ангажименти. Освен това, съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Останалите две букви: д) и е) са отменени съответно през 2009 г. и през 2011 г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от тази наредба-в относимата редакция- /ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г./, разпоредбите на чл. 14 не се прилагат в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, но те, съгласно ал. 2 на чл. 15, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. В случая тази разпоредба очевидно не е спазена, поради което твърденията на касатора не водят до извод, противоположен на изведения. Правилни са развитите и в тази връзка изводи на съда, допълнени със съображенията, изложени по-горе. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател са били изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на многогодишен ангажимент по процесната мярка. В този смисъл са и решение № 5839 от 17.05.2016 г. по адм. д. № 10509/2015 г., решение № 8372 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 5185/2017 г. и решение № 7877 от 21.06.2017 г. по адм. д. № 7983/2016 г., трите на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-П. е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник, бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение