Решение № 3661 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2014 г.

Решение № 3661 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчния-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Финансово стопанска дейност и управление на собствеността" в Община Две могили срещу Решение № 8 от 30.04.2014 г. на Административен съд, гр. Русе, постановено по административно дело № 464/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на публично вземане по декларация № 845 от 26.09.2013 г. на орган по приходите в Община Две могили, с който на Община Борово е установено задължение за такса за битови отпадъци - първа вноска за 2013 г., в размер на 229, 41 лв.

Касационният жалбоподател - директорът на дирекция "Финансово стопанска дейност и управление на собствеността" в Община Две могили, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК актът за установяване на публично държавно вземане подлежи на съдебно обжалване само в частта, в която е обжалван пред административния орган и жалбата не е била уважена. В жалбата на кмета на Община Борово до директора на дирекция "Финансово стопанска дейност и управление на собствеността" в Община Две могили, както и в жалбата до Административен съд, гр. Русе, няма възражение за оспорване на задължения субект, определен от органа по приходите като длъжник за задължението за такса за битови отпадъци. След като няма оспорване от Община Борово относно задължения субект съдът няма право да се произнася, тъй като този въпрос не е бил предмет на обжалване по административен ред. Като се произнесъл, съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът неправилно приложил материалния закон като не отчел разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (Наредба № 5). Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Валентин Вълков, Адвокатска колегия, гр. Русе.

Ответникът по касационната жалба - Община Борово, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспореният акт е издаден срещу ненадлежен адресат - Община Борово. Излага подробно фактите по делото и сочи, че по силата на закона смяната на правото на собственост не е довело до смяна на титуляра на управление на предоставените от държавата със заповед № РДЧ09-465 от 4.08.2000 г., на основание чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС отм.) имоти. Позовава се на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и счита обжалваното решение за правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Евгения Костадинова, Адвокатска колегия, гр. Русе.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно, с оглед на доказателствата по делото, приел, че имотът е публична общинска собственост, предоставен за ползване на Дома за деца, лишени от родителски грижи, с. Бъзовец. Правилно приел за приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ и въз основа на това направил обоснован извод за ненадлежен адресат на оспорения акт за установяване на задължения. Сочи, че актът за установяване на публично задължение не е съобразен и с материалния закон. Неизползването на имота може да обоснове извод за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 5 и 6 ЗМДТ, изцяло или частично, само определени категории лица. По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на площите и територията за обществено ползване са налице безспорни данни, че Община Две могили поддържа депо за битови отпадъци и няма данни за преустановяване на експлоатацията му. С оглед на това актът е издаден при неспазване на определената форма, срещу ненадлежен адресат - Община Борово, която няма качеството на данъчно задължено лице, и при противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменен от съда.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 4.08.2000 г., със заповед № РД-09-465, на основание чл. 8, ал. 3 ППЗДС (отм.), министърът на образованието и науката предоставил на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, находящ се в с. Брестовица, Община Борово, недвижим имот, представляващ парцели № IV, V, VI, VII, VIII, IХ и Х, кв. 60, и парцел № I, кв. 66, по плана на с. Бъзовец, Община Две могили, ведно със съществуващите в имота сгради, ползван от Средно общообразователно училище "Св. св. Кирил и Методий".

2. На 25.02.2010 г. Община Борово подала в Община Две могили декларация по чл. 14 и 27 ЗМДТ, вх. № 07080052, за имот - урегулиран поземлен имот № V, кв. 60 по застроителния и регулационен план на с. Бъзовец.

3. На 30.03.2010 г. бил съставен акт за публична общинска собственост № 917 за урегулиран поземлен имот № V, кв. 60, по регулационния план на с. Бъзовец, с площ от 862 кв. м. и сграда (блок № 1), масивна триетажна със застроена площ от 125 кв. м., построена 1984 г. В акта били вписани:

а) правно основание за издаване на акта - чл. 56 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във вр. с § 8, ал. 5 Закона за народната просвета (ЗНП) и Заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката;

б) предоставени права за управление - на кмета на Община Борово съгласно чл. 12, ал. 5 ЗОС;

в) данъчна оценка към момента на утвърждаване на акта - 17 403, 00 лв.

4. На 5.09.2012 г. между Община Две могили и "Черни Лом 2008" ЕООД бил сключен договор № 129:

а) с предмет: "дейности по поддържане на депо за битови отпадъци в град Две могили и разчистване на нерегламентирани сметища в селата на територията на Община Две могили";

б) изпълняван на територията на град Две могили и селата на територията на общината, в т. ч. с. Бъзовец;

в) срок - три години от 5.09.2012 г.

5. На 10.09.2012 г. между Община Две могили и "Черни Лом 2008" ЕООД бил сключен договор № 128:

а) с предмет: "дейности по събиране и извозване на битови отпадъци в град Две могили и селата на територията на Община Две могили";

б) изпълняван на територията на град Две могили и селата на територията на общината, в т. ч. с. Бъзовец;

в) срок - три години от 10.09.2012 г.

6. На 29.09.2012 г. директорът на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Св. Иван Рилски", с. Брестовица, подал до председателя на Общинския съвет - Две могили искане, вх. № 177, за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци за имотите на дома, находящи се в с. Бъзовец и с. Острица.

7. На 16.10.2012 г. директорът на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Св. Иван Рилски", с. Брестовица, подал декларация, вх. № 4640, с която декларирал, че през 2013 г. имотът няма да бъде ползван.

8. На 25.10.2012 г., със заповед № 835, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Две могили определил границите на районите, в които се извършват услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на общинско депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2 е посочено с. Бъзовец, в което се почиства "с контейнер тип "Бобър" един път на две седмици".

9. Към 30.06.2013 г. урегулиран поземлен имот № V, кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец, се води по баланса на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Св. Иван Рилски", с. Брестовица с отчетна стойност 38 143, 40 лв.

10. На 17.07.2013 г., със заповед № 436, кметът на Община Две могили, на основание чл. 4, ал. 1, 4 и 5 и чл. 9б ЗМДТ, определил длъжностните лица, които имат правата и задълженията на орган по приходите като под точка 1 фигурира Юлиян Калинов, главен специалист "Местни данъци и такси".

11. На 26.09.2013 г., орган по приходите в Община Две могили - Юлиян Калинов, издал акт за установяване на публично вземане по декларация № 845, с което определил на Община Борово, за недвижим имот - урегулиран поземлен имот № V, кв. 60 по плана на с. Бъзовец, такса за битови услуги за първа вноска за 2013 г. 229, 41 лв.

12. На 14.10.2013 г. Община Борово оспорила акт № 845 пред директора на Дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" в Община Две могили.

13. На неустановена дата директорът на Дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" в Община Две могили издал Решение № 7, с което потвърдил акт № 845.

14. По делото са представени отчетни документи - наряди, контролни листове, и фактури, установяващи изпълнение на възложените по договори № 128 и 129 дейности за първото полугодие на 2013 г. за територията на с. Бъзовец.

15. Община Две могили притежава депо за обезвреждане на битови отпадъци - имот с идентификатор 20184.60.381, м. "Прачкалъка", действащо през 2013 г.

Приложима нормативна уредба:

16. На 22.12.2006 г., в Държавен вестник бр. 105, в сила от 1.01.2007 г., е публикувано изменение на Закона за народната просвета - § 8.

а) алинея 1 - считано от 1.01.2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирана като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.

б) алинея 2 - домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях;

в) алинея 4 - активите, пасивите, другите права и задължения, както и архивът на обслужващите звена по алинея 1 се поемат от съответните специализирани институции за предоставяне на социални услуги;

г) алинея 5 - с преобразуването на обслужващите звена по алинея 1 предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията на която се намират;

17. Наредба № 5:

а) чл. 13, ал. 1 - размер на таксата за битови отпадъци за 2013 г.:

за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 ЗМДТ:

сметосъбиране и сметоизвозване - 5, 5 промила върху отчетната стойност на активите;

поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 5 промила върху отчетната стойност на активите;

обезвреждане на битови отпадъци - 1, 0 промила върху отчетната стойност на активите;

б) чл. 16, т. 5 - за общински и държавни имоти, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от общината, съответно от държавата, за сметка на наемателя, съответно на ползвателя;

в) чл. 17 - таксата се заплаща на две равни вноски: до 30 юни и до 30 октомври на годината, в която се дължи;

г) чл. 18а, ал. 1, т. 1 - освобождава се от такса за сметоизвозване и сметосъбиране, когато имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година;

Въз основа на така установените факти и приложима нормативна уредба съдът приел от правна страна, че оспореният акт № 845 е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел, че съгласно чл. 11, ал. 5 ЗМДТ за имот общинска собственост, какъвто е процесният, задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Приел, с оглед на Заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г., чл. 8, ал. 3 ППЗДС (отм.) и § 8, ал. 5 ЗНП, че процесният имот станал публична общинска собственост, но останал за безвъзмездно управление от Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в с. Брестовица. С оглед на това приел, че задължено за таксата лице е домът, а не общината. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от три порока - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на тези твърдяни отменителни основания са досежно нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на отменителното основание необоснованост не сочи.

Касаторът твърди, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото се произнесъл по възражение, което не е било релевирано от ответника по касационната жалба нито в оспорването по административен ред, нито в жалбата, с която сезирал съда. Този довод на касатора е неоснователен.

Вярно е, че съгласно чл. 152, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 2 ДОПК актът за установяване на задължения по декларация може да бъде оспорен изцяло или в отделни негови части. Вярно е, че съгласно чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 2 ДОПК решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично оспорения акт в обжалваната част. Вярно е също, че съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК актът не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Но от тази нормативна уредба не следва направения от касатора довод.

Налице е разлика между оспорване на установеното с акта задължение и възраженията, които задълженото лице релевира по отношение на оспорения акт или на оспорената част от него. Предмет на административния контрол не са възраженията, а акта в неговата цялост или в съответната негова оспорена част. Възраженията са само доводите, които оспорващият счита, че обосновават твърдението му за незаконосъобразност на оспорения акт или на оспорената негова част. Органът безспорно, с оглед на общото задължение по чл. 6, ал. 1 ДОПК за добросъвестно упражняване на правомощията, има задължението да се произнесе след като обсъди възраженията на оспорващия, но оспорването по административен ред няма характер на касация и органът не е ограничен от възраженията на задълженото лице. Напротив. Оспорването по административен ред на акта за установяване на задължения по декларация е способ за цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт или на оспорената негова част като чл. 155, ал. 3 ДОПК изрично оправомощава горестоящия орган да събира и нови доказателства. Основен принцип в производството по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е принципът на обективността - чл. 3, ал. 2, който изисква актовете по кодекса да се основават на действителните факти от значение за случая, а не единствено на тези, които задълженото лице релевира.

Цялостна проверка за законосъобразност на акта или на оспорената негова част, независимо от сочените от оспорващия основания, е длъжен да извърши и съдът - чл. 160, ал. 2 ДОПК. Съдът също не е обвързан от релевираните от оспорващия доводи и възражения. Не възраженията в жалбата, а законово определените изисквания за действителност на акта са тези, които съдът е длъжен да провери, за да установи налице ли е порок на оспорения акт или той е законосъобразен.

С оглед на горното факта, че ответникът по касационната жалба не релевирал в хода на административното и на съдебното първоинстанционно производство възражение за липса на качеството на задължено за таксата лице не обосновава извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Впрочем, ако съдът бе обвързан от доводите на оспорващия по твърдяния от касатора начин би следвало съдебното решение да е недопустимо, не неправилно, тъй като произнасянето би било извън допустимия предмет на правния спор.

Видно от изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът не само може, но е и длъжен да извърши цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт, в т. ч. да провери правилно ли е определен задължения за таксата правен субект.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са свързани с тълкуването и прилагането на Наредба № 5 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ.

Безспорно по делото е, че процесният имот към 2000 г. е бил публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Средното общообразователно училище в с. Бъзовец. В изпълнение на правомощията си по чл. 8, ал. 3 ППЗДС (отм.) министърът на образованието и науката предоставил имота на друга структура на министерството - Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, с. Брестовица. Промяната на правния субект, ползвател на имота - публична държава собственост, която била извършена през 2000 г., не е довела до промяна на характера и вида на собствеността - имотът е бил публична държавна собственост до датата на влизане в сила на § 8 ЗНП - 1.01.2007 г.

С разпоредбата на § 8, ал. 1 ЗНП държавното обслужващо звено със социално предназначение - Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, с. Брестовица, е трансформиран в специализирана институция за предоставяне на социални услуги - дом за деца, финансиран като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намира дома, в случая на Община Борово. Тъй като дейността от пряко осъществявана от държавата, чрез предвиденото в закона, става дейност, делегирана на общините, законодателят предоставил на изпълнителния орган на общината - кмета, управлението на дейността. Това визира разпоредбата на алинея 2 като сочи, че домовете преминават "в управление на кмета" на общината. "Домът" в хипотезата на алинея 2 е израз на функцията, на дейността, която институцията (структурата) осъществява. Проява на правомощието на кмета на управление на дейността е и изричното му правомощие да изпълнява функциите на работодател на персонала в домовете.

Като прехвърлил на общините управлението на дейността, законодателят не прехвърлил правата и задълженията, активите и пасивите на домовете на общината, а изрично установил - алинея 4, "поемането" им от новосъздадените институции. Изрично законодателят се разпоредил и с предоставената на домовете за ползване публична държавна собственост, но за разлика от активите и пасивите, правата и задълженията прехвърлил тази собственост на общините. От публична държавна държавата трансформирала предоставената на домовете собственост в публична собственост на общините, на територията, на която се намират домовете.

Законодателят не само прехвърлил собствеността на имот публична държавна собственост на общината, не само изрично определил характера на общинската собственост - публична, но определил и лицето, на което тя е предоставена за управление - съответният дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. С оглед на установената нормативна уредба, считано от 1.01.2007 г., по силата на законова норма Община Борово придобила собствеността на имота, предоставен на Дома в с. Брестовица. Следователно придобивното основание, това, което прави общината собственик, е законът. Издаденият от общината акт за публична общинска собственост № 917 не е правопораждащ правото на собственост и условията за нейното ползване акт. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) изрично установява, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Той безспорно, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но той има констативно, не конститутивно действие. Поради това посоченото в акта за публична общинска собственост, че правата за управление на собствеността, на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС, са предоставени на кмета на общината не може да създаде каквито и да било права на кмета на общината. Не посоченото в акта за общинска собственост, а предоставеното по силата на закона и заповедта на министъра право на ползване на Дома в с. Брестовица на трансформираната от публична държавна в публична общинска собственост е правопораждащият правото на управление на този общински имот факт.

Тъй като на Дома в с. Брестовица надлежно е предоставено правото на управление на процесния имот задължено за такса битови отпадъци лице, с оглед на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, е именно лицето, на което имотът - публична общинска собственост, е предоставен за управление, а не общината.

Посоченото в чл. 16, т. 5 Наредба № 5, че задължено за таксата лице е общината, за сметка на ползвателя, пряко противоречи на императивната законова норма. С оглед на това и в съответствие с чл. 5, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК органът по приходите, съответно ръководителят на звеното за местни приходи в общината, както и съдът са длъжни да приложат по-високия по степен акт, т. е. закона. Именно при съобразяване на законовата норма и при отчитане на законово установеното право на ползване на процесния имот от Дома съдът правилно определил задълженото за такса битови отпадъци лице - не общината, а Домът.

За качеството лице, на което е предоставено за управление имот - публична общинска собственост, е достатъчно безспорния по делото правен статус на Дома на звено на общинска бюджетна издръжка установен по силата на правната норма на § 8 ЗНП, която установява дома като институция, финансирана като делегирана от държавата дейност на общината. Дали Дома е и юридическо лице е ирелевантно за предмета на спора. Що се отнася до възможността Домът да бъде освободен от заплащане на таксата, каквото искане директорът на дома отправил до компетентния орган - общинския съвет, както и значението на подадената от дома декларация за неползване на имота през 2013 г., това са факти, релевантни за установяване на задължението на Дома, не за установяване на задължението на общината, поради което не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

Видно от изложеното съдът правилно тълкувал и приложил релевантните материалноправни разпоредби. В хода на съдебното производство не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, а решението му е обосновано с оглед на фактите по делото и приложимата нормативна уредба. Това прави доводите на касатора неоснователни, а обжалваното решение - правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди Община Две могили, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на Община Борово направените за настоящата инстанция разноски. Тъй като ответникът не е доказал фактически направени разноски съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд