Решение № 2785 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2014 г.

Решение № 2785 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Борислав Иванов Джагаров срещу Решение № 8388 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 1375/2013 по описа на Административен съд София град, I отделение, 18 състав.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 226 от АПК, АССГ е отхвърлил жалбата на лицето срещу Решение № Решение № 9600-0058 от 15.02.2011 г., издадено от началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 315 от 05.05.2011 г. на директора на Агенция "Митници"и е осъдил оспорващия да заплати на Митница Столична юрисконсултско възнаграждение в размер на 794 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на извода на АССГ за законосъобразност на оспореното решение, както относно определено мито, така и относно определения акциз и ДДС. На първо място, касаторът поддържа, че митническата стойност на процесния автомобил не е тази, определена от митническите органи, а следва да бъде взета предвид отразената в приложения по преписката Invoice от 07.12.2008 г. цена за сумата от 15 000 щатски долара. На второ място, поддържа, че за процесния автомобил не следва да се начислява акциз и съответно, ДДС поради неправилно тълкуване на разпоредбите на ЗВНАУА и отм. разпоредби на ЗАДС. Алтернативно, се изразява становище за намаляване размера на дължимия акциз и ДДС. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - началникът на Митница Столична, представлявана от юрк. Станков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна.

Производството пред АССГ е протекло при условията на чл. 226 от АПК, в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 1692 от 05.02.2013 г. по адм. дело № 3949/2012 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение.

Подадена е жалба от Борислав Джагаров срещу Решение № 9600-0058 от 15.02.2011 г., издадено от началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 315 от 05.05.2011 г. на директора на Агенция "Митници". С него на лицето е определено задължение за митни сборове, акциз и ДДС в размер съответно на 3 100 лева, 5 842.60 лева и 8 186.52 лева, както и за лихви, считано от 13.07.2008 г. - датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. С процесното решение е определена митническа облагаема стойност за употребяван пътнически автомобил марка Subaru, модел В6 Tribeca 3.0, с рама № 4S4WX82CX64422530, първа регистрация 03.01.2006 г., в размер на 31 900 лева.

От фактическа страна е установено, че на 12.01.2008 г. на територията на страната от Борислав Джагаров е въведен лек автомобил за частно ползване, който е бил със статут на необщностна стока. С акта на въвеждане на митническата територия той е бил поставен под митнически режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове за срок от шест месеца, като този режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г. с даване на ново митническо направление. Според митническите органи, след като не е спазен режима на временния внос, на основание чл. 204, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 2, т. 5 / отм. в сила от 01.01.2010 г./ от ЗАДС и чл. 54 от ЗДДС е възникнало митническо задължение. Относно митническата стойност на автомобила органът се е позовал на становище № 4300-0023 от 06.07.2010 г. от отдел "Тарифна политика" и е прието, че митническата стойност е в размер на 31 900 лева, определена на основание чл. 31 от Регламент 2913/92 и чл. 147 от Регламент № 2454/93 и чл. 35 от ЗМ. Определено е мито в размер на 10 % от митническата стойност - 3190,00 лева.

Относно задължението за акциз, митническият орган е посочил, че автомобилът попада в дефиницията на "нов автомобил" по смисъла на чл. 6 от ЗВНАУА и акцизът следва да се определи по реда на чл. 40, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. Акцизът е за сумата от 5 842,60 лева и ДДС в размер на 8 186,53 лева.

Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на закона.

Настоящата касационна инстанция на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Основните спорни моменти в производството са били свързани с определяне на митническата стойност на процесната стока, дължимостта на определеното задължение за акциз и съответно, размера на задълженията за мито, акциз и ДДС, формирани от митническите органи.

1. Обосновано е прието от АССГ, че с въвеждането в страната на процесния лек автомобил на 12.01.2008 г. е учреден режим " временен внос с пълно освобождаване от митни сборове", като автомобилът след тази дата не е напускал територията на ЕС. Законосъобразно е обосновано, че при въвеждане на автомобила на територията на България е отговарял на изискванията на чл. 558, § 1, б. "а" от Регламент 2454/93 и бил със статут на необщностна стока по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент 2913/92. Автомобилът е поставен под митнически режим "временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове" за срок от шест месеца според чл. 562, б. "в", трето тире на Регламент 2454/93, като митническият режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г. с даване на ново митническо направление.

Следователно, при наличието на тези условия на 13.07.2008 г. за лицето е възникнало вносно митническо задължение по силата на чл. 204, § 1, б. "а" от Регламент 2913/92, чл. 144, § 1 от Регламент 2913/92 чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 2, т. 5 от ЗАДС (отм.) и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, но същият не е анализирал задълбочено доказателствата по делото досежно твърдяната митническа стойност на автомобила и не е съобразил действащите към 13.07.2008 г. материалноправни разпоредби относно задължението за акциз.

2. Неправилен е изводът на съда, че лицето не е установило друга митническа стойност на процесния автомобил по смисъла на чл. 35 от ЗМ, както и че представеният инвойс от 07.12.2008 г. няма достоверна дата и не е релевантен за процесния внос. Според митническия орган митническата стойност на автомобила в размер на 31 900 лева е определена на основание чл. 31 от Регламент 2913/92 след анализ на извадка от МИС III, справка в Интернет. За да се приложи нормата на чл. 31 от Регламент 2913/92, не трябва да съществува възможност митническата стойност на стоката да се определи по реда, установен в чл. 29 или 30 от Регламента. Съгласно чл. 29 от Регламент № 2913/92, митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и 33. Съгласно чл. 30 от Регламент № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл-29, се прилагат последователно букви а/, б/, в/ и г/ от § 2, докато се стигне до първата то тези букви, по която въпросната стойност може да се определи. Според чл. 31 от Регламент 2913/92, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата на чл. 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на: - Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията; - чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията; разпоредбите на тази глава.

От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извода, че всеки един от начините за определяне на митническа стойност на внесени стоки по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 се прилага само ако не може да се приложи предходният - т. е. първо се прилага метода на договорната стойност, след това ако не може да се определени договорната стойност на стоката, се прилага метода, определен в чл. 30 от Регламент / договорната стойност на идентични или сходни стоки/; а при невъзможност да се определи митническата стойност нито по чл. 29, нито по чл. 39 от Регламент 2913/92, може да се премине към метода, предвиден в чл. 31 от Регламент 2913/92.

В процесния случай органът директно е преминал към определяне на митническа стойност на процесния автомобил, прилагайки чл. 31 от Регламент № 2913/92. В решението или в друг писмен документ, част от административната преписка, липсват изложени от страна на органа съображения за невъзможност да се приложи чл. 29 или чл. 30 от Регламент 2913/92. От друга страна, в становище № 4300-0023 от 06.07.2010 г. на отдел "ТП" е посочен само размерът на митническата стойност на процесния автомобил /31 900 лева/, без да е посочен начинът и съответно, необходимите елементи за определяне на стойността по реда на чл. 31 от Регламент № 2913/92. Едновременно с това, по делото се съдържа и становище № 594 -0007 от 09.11.2009 г. на ТМУ Свищов, в което е отразено, че автомобилът е въведен в ЕС без фактура или друг търговски документ, липсват данни за осъществена реална сделка за тази стоки и това прави неприложимо определянето на митническата стойност по чл. 29 от Регламент № 2913/92. Посочено, че митническата стойност на автомобила е 33 398,89 лева, определена на осн. чл. 30, т. 2, б. "б" от Регламент 2913/92 / въз основа на справка в националната база данни за внесени сходни или идентични стоки в РБ в периода и около датата на въвеждане на стоката/.

В оспорения административен акт е отразено, че митническата стойност на стоката е определена по метода по чл. 31 от Регламент 2913/92, но е налице позоваване и на чл. 35 от ЗМ, в който е уреден метода на договорната стойност / съответстващ на чл. 29 от Регламент № 2913/92/. Според решаващия орган гореописаният инвойс не е представен на митническите служители и съответно, автомобилът е въведен на територията на страната, без да е представена фактура или друг търговски документ. Съдът също не е ценил инвойса, приемайки, че същият е без достоверна дата и не може да се обвърже с процесния внос.

По отношение на начина на определяне на митническата стойност на процесната стока настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно органът е определил митническата стойност по метода, определен в чл. 31 от Регламент 2913/92. Същият е бил длъжен да изложи изрични мотиви за неприложимост както на метода по чл. 29, така и на метода по чл. 30 от Регламент № 2913/92, доколкото такива съображения липсват в оспорения административен акт. Освен това не става ясно по какъв начин е определена митническата стойност чрез метода по чл. 31 от Регламент № 2913/92, доколкото няма приобщени писмени доказателства как органът е изчислил посочената в решението митническа стойност на стоката за сумата от 31 900 лева. Това обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената част досежно митническата стойност на стоката, но поради липса на изложени конкретни мотиви от страна на митническия орган за метода, по който е определена и приобщаване на доказателства за прилагането на съответния метод съдът не може да реши делото в тази му част по същество. След отмяната на решението на началника на Митница Столична относно определената митническа стойност и съответно, относно определеното мито ведно със законната лихва, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне.

3. Във връзка с дължимостта на определеното задължение за акциз касационната инстанция споделя извода на митническия орган и на АССГ за наличие на основание за възникване на така посоченото публично задължение за физическото лице Джагаров. Към 13.07.2008 г. е действала нормата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС / отм. в сила от 01.01.2010 г./, според която автомобилите подлежат на облагане с акциз. Считано от 01.01.2010 г. тези разпоредби са отменени и тези стоки не подлежат на облагане с акциз. Със ЗВНАУА / в сила от 01.01.2011 г./, на който се позовава митническият орган и първоинстанционният съд, се урежда процедурата и предпоставките за възстановяване на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. включително. За да е налице надвнесен акциз, на правоимащото лице се изплаща сума, равна на разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАДС / отм., в сила от 01.01.2010 г./.

От друга страна, съгласно чл. 6 от ЗВНАУА при установени случаи на неправомерно внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 01 януари 2007 г. до 31.12.2009 г. включително размерът на дължимия акциз се определя за нов автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАДС / отм., ДВ, бр. 44/2009 г./.

От анализа на цитираните разпоредби следва извода, че приложимият материалноправен закон / ЗАДС/ към 13.07.2008 г. е предвиждал възникването за лицето задължение за плащане на акциз. Според чл. 4, т. 16 от ЗАДС, нов автомобил е автомобил, за който към датата на внасяне, съответно към датата на подаване на декларацията по чл. 76 г пред митническите органи, е налице едно от следните условия: а/ не са изминали повече от 6 месеца от датата на първата му регистрация / включително в чужбина/ или б/ е изминал не повече от 6000 км. В процесния случай автомобилът е с първа регистрация 03.01.2006 г., което означава, че същият отговаря на определението за употребяван автомобил.

Основният спорен момент се отнася до това дали лицето дължи акциз и ако дължи такъв, по какъв начин ще се определи размера му. Неправилно АССГ приема за приложима нормата на чл. 6 от ЗВНАУА, тъй като към датата на извършване на вноса на стоката този закон не е част от действащото право, а се явява приложим, считано от 01.01.2011 г. В тази връзка следва да се посочи, че в Решение № 38 от 02.02.3011 г. на директора на Агенция Митници, с което е отменено предходно решение на началника на Митница Столична за определяне на митническа стойност на същата стока и определяне на съответния размер на публични задължения, изрично е отбелязано, че лицето отговоря на изискването на закона за внос на употребяван автомобил и на определението за употребяван автомобил. Горестоящият административен орган е дал указания на компетентния административен орган да се приложи въведения по-благоприятен режим на облагане на въпросния употребяван автомобил с акциз, като бъде съобразено Решение на СЕС от 03.06.2010 г. по дело С/09 "Калинчев". Нормата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС (отм.) и всички останали норми, отнасящи се до определяне на акциз за внесени на територията на страната автомобили, са отменени, считано от 01.01.2010 г., т. е имат действие за в бъдеще и отмяната не засяга възникнали преди тази дата правоотношения. Следователно, обосновано митническият орган приема, че към 13.07.2008 г. за физическото лице е възникнало задължение за плащане на акциз, каквито указания са дадени в отменителното решение на Върховен административен съд, I отделение.

Спорен е размерът на дължимия акциз, като основателно е твърдението на касатора за неправилно определяне от страна на началника на Митница Столична на размера на акциза за внесения автомобил. Акцизът за сумата от 5 842,60 лева е определен на основание чл. 40, ал. 2, т. 2 от ЗАДС /отм., в сила от 01.01.2010 г./, като е приложена ставката за нов автомобил чрез използване на нормата на чл. 6 от ЗВНАУА и този подход е неправилен. След като ЗВНАУА не е бил действащ към 13.07.2008 г., то дължимият акциз следва да се определи по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗАДС / отм., в сила от 01.01.2010 г./, тъй като не е спорно обстоятелството, че автомобилът не е нов по смисъла на чл. 4, т. 16 от ЗАДС / действаща към процесния период/, а именно - акцизната ставка следва да се определи на база 28.5 кW по система SAE, изчислена както следва: 186 - 157.5=28.5 кW по 57.14 лева= 1628,49 лева.

Относно дължимия ДДС, доколкото не е точно определена митническата стойност на стоката, а и след като липсват мотиви на органа да приложи метода за определянето й по чл. 31 от Регламент 2913/92, а не по чл. 29 или по чл. 30, както и доказателства за начина на формирането й, то решението следва да се отмени в тази си част и да се върне на компетентния митнически орган за излагане на съображения за определяне на митническата облагаема стойност на процесния автомобил и съответно, размер на дължимото мито. Задължението за ДДС при внос на стоки е обусловено от задължението за заплащане на вносни митни сборове, като размерът на дължимия ДДС ще зависи от точното определяне на митническата облагаема стойност на стоката. Предвид невъзможността на съда да определи митническата стойност на стоката решението на началника на Митница Столична следва да се отмени в частта относно определената митническа стойност за процесния пътнически автомобил и относно определеното мито в размер на 3 190,00 лева, както и определеното задължение за ДДС в размер на 8 186,52 лева, ведно със законната лихва и преписката да бъде върната на митническия орган за ново произнасяне. Компетентният орган следва да обсъди всички доказателства, включително и гореописания инвойс от 07.12.2008 г., като изложи съображения по кой метод ще определи митническата стойност на стоката - по чл. 29, чл. 30 или чл. 31 от Регламент 2913/92 и изводът следва да бъде подкрепен с надлежно събрани доказателства. Въз основа на определената митническа стойност на автомобила следва да се определи дължимото мито /10 %/ и да се начисли ДДС на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС в съответен размер.

В останалата част решението на началника на Митница Столична относно определеното задължение за акциз следва да се отмени за горницата над 1628,49 лева до пълния размер от 5 842,60 лева ведно със съответната законна лихва. В частта относно определено задължение за акциз за сумата от 1628,49 лева ведно със законната лихва за забава оспореният административен акт се явява законосъобразен.

Във връзка с разноските: С оглед крайния изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 651,90 лева за цялото съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение