Решение № 3103 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2011 г.

Решение № 3103 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Димитър Георгиев Димитров от гр. София срещу решение № 3019 от 18.06.2011 г. по адм. дело № 6257/2010 г. на Административен съд-София град. Конкретни доводи за неправилност и необоснованост на решението не се сочат в жалбата, а се твърди, че е следвало да се приложи процедурата по чл. 53 ЗКИР, като се спре производството по приемане на кадастралната карта и регистри до решаване спора за собственост. решението се обжалва и в частта за разноските и се претендира редуциране на присъдения размер като прекомерен. Ответникът Пламен Койков, в писмено възражение, чрез процесуалният си представител адв. Караниколов, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът изр. директор на АГКК, чрез адв. Стоичкова поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли са оставяне на същото в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Горни Богров досежно имот с идентификатор 16448.7721.183. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имота е отразен в картата и записан в регистъра на представилите доказателства за собственост заинтересовани страни съгласно данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. С оглед представените нотариални актове за собственост върху частите от процесния имот от страните, съдът е приел за установено, че с договора за продажба на наследствени права от наследството на Стоянка Стоянова Караджова, жалбоподателят Димитър Георгиев Димитров е закупил 10 земеделски имота, от които нито един не съвпада с процесния неурегулиран имот № 33, в кв. 9, който няма и качеството на земеделска земя. Обсъдени са и приложените два нотариални акта № № 116 и 152 от 23.12.2008 г., сочещи на продажба на ид. части на Пламен Койков и изключващи твърдението на жалбоподателя Димитров, че имота е част от наследствените права, които е придобил възмездно. Прието е, че при евентуално проведен иск за собственост е допустима процедура по изменение на кадастралната карта, което производство е самостоятелно и не влияе върху законосъобразността на кадастралната карта по чл. 49 ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тази процедура е спазена, като имота е нанесен по горните данни и е вписан в регистъра на представилите документ за собственост лица. Жалбоподателят не е установил надлежно претендираните от него вещни права /право на собственост/ върху имота в административната фаза на производството, не установява такива и в съдебното фаза. Твърдението за наличен спор за собственост, което е предпоставка за спиране производството по приемане на кадастралната карта е несъстоятелно, вкл. и позоваването на разпоредбата на чл. 53 ЗКИР. Правно обоснован е изводът на съда, че доводите за спор за материално право не са относими към законосъобразността на заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистри, тъй като същата касае приемане на кадастрална карта, а не изменение на същата и процедурата по чл. 53 ЗКИР е открита за последващи изменения. Разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 53 ЗКИР, на които се позовава касатора са относими единствено в производството по изменение на кадастрална карта, респ. регистри, инициирано от заинтересован собственик след влизане в сила на картата и при наличие на грешка или непълнота в същата. Дори в това производство не е допустимо спиране поради висящ спор за собственост, а последният е основание за отказ от страна на сезирания административен орган. Възражението по касационната жалба досежно размера на присъдените с решението разноски в размер на 1500 лв. е от компетентността на административния съд, постановил решението, предвид разпоредбата на чл. 248 ГПК, приложима субсидиарно на основание чл. 144 АПК. В тази връзка е подадена и изрична молба от Димитров до Административен съд - София град от 29.06.2011 г. Тъй като с касационната жалба се иска изменение на обжалваното решение в частта за разноските, настоящата инстанция не следва да се произнася, а в тази част делото следва да се изпрати на Административен съд - София град за произнасяне при спазване процедурата по чл. 248 ГПК. Разноски пред настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като въпреки изрично заявеното от ответника Койков искане в писменото възражение, такива не са направени в производството. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение