Решение № 393 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2016 г.

Решение № 393 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадена касационна жалба от О. П., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Е. К., срещу решение № 1402/11.07.2016 г. по адм. дело № 1595/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ж. К. К. от гр. П. в представен по делото отговор на касационната жалба и писмени бележки, чрез процесуалния си представител, адв. З. З. оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба, като счита, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд - П. е уважил исковата молба на Ж. К. К. против О. П., в която е предявена претенция за сумата 300 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено с решение № 2624/17.10.2013 г. по НАХД 3233/2013 г. от Районен съд - П., като незаконосъобразно, наказателно постановление (НП) № 408/15.05.2013 г. издадено от заместник - кмета на О. П.. С посоченото НП на основание чл. 32, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10/28.05.2009 г. на Общински съвет - П., на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 3 от цитираната наредба. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Първоинстанционният съд е уважил също и предявеният от Ж. К. иск за причинени неимуществени вреди за сумата от 1000 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на НП № 408/15.05.2013 г. издадено от заместник - кмет в О. П. и на извършените незаконосъобразни действия, изразяващи се в призоваване в ОД на МВР - П. на 23.04.2013 г., чрез съобщение връчено му на 22.04.2013 г., в това число съставяне на тази дата на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 031051 от 23.04.2013 г. от Л. Р. Р. на длъжност началник сектор "ООРТП" при ОД на МВР - П., оправомощен от кмета на О. П. на основание заповед № 12 ОА 221/27.01.2012 г. издадена от кмета на О. П. за периода от 22.04.2013 г. - датата на връчването на съобщение за явяване пред органите на ОД на МВР - П., до 12.11.2013 г. - датата на влизане в законна сила на решение № 2624/17.10.2013 г., съставляващи преживени силни негативни емоции във връзка с несправедливо постановения акт на властовия орган - страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност, с оглед неизвестността от предстоящите действия на властовия орган, за които е призован ищеца в ОД на МВР - П. до влизане в сила на решението на Районен съд - П. през м. 11.2013 г. За установяване на твърденията на Кисьов за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразния акт на касатора пред настоящата инстанция, съдът е приобщил по делото материали от прокурорска преписка № 3947/2013 г. по описа на Районна прокуратура - гр. П., образувана по жалба на В. Д. Т. във връзка с неправомерни действия на полицейски служител спрямо него, извършени на 22.04.2013 г., осъществяващи състав на престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК. Цитираната прокурорска преписка съдът е установил, че е приключила с постановление за отказ от 25.07.2013 г. на прокурор да се образува досъдебно производство. В тази връзка по делото е приобщена и разпечатка от интернет страница TV 7 относно материал, излъчен по същата на 26.04.2013 г. по повод протестите в гр. П., озаглавен "Недопустим натиск над протестиращите". За установяване на твърденията на ищеца, административният съд е допуснал и гласни доказателствени средства, като са били разпитани като свидетели Н. П. Д. и М. С. К., като показанията на М. К., съдът е кредитирал като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Приел е, че в случая се установява по несъмнен начин, че от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, включително и от действията във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност, предшестващи издаването на акта, за Кисьов са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни емоции - страх, нервно напрежение, неспокойство и тревожност и др. Въз основа на тези изводи първоинстанционния съд е приел, че неимуществените вреди на ищеца са доказани по основание и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е присъдил пълния претендиран размер от 1000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С НП № 408/15.05.2013 г. издадено от А. Д., заместник - кмет на О. П., с което на основание чл. 32, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10/28.05.2009 г. на Общински съвет - П., на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 3 от Наредбата. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 3233/2013 г. по описа на Районен съд - П., приключило с влязло в законна сила решение № 2624/17.10.2013 г., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно горепосоченото НП. В хода на съдебното производство Кисьов е бил представляван от адв. З. З. на когото за процесуално представителство пред съдебната инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 2.06.2013 г. е заплатил сумата 300 лв. Безспорно установено по делото е, че К. действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че "...непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите". Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени. Водени от това разбиране, гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо не възпроизведено и в АПК. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на претърпените от К. неимуществени вреди. Приетото от съда в мотивите на обжалвания съдебен акт, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, респ. незаконосъобразните действия във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност и настъпилите за лицето вреди, като последните са пряка и непосредствена последица от тези действия е правилно и се споделя от настоящата касационна инстанция на ВАС. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението не страда от пороците посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния ответник по делото следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2016 г. представляващи заплатено в брой възнаграждение за адвокат за сумата от 500 лв. и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,