Решение № 7559 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2015 г.

Решение № 7559 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ОД-Хасково при Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 257 от 22.12.2014 г., постановено от Старозагорския административен съд по адм. д. № 398/14 г. С обжалваното решение, по жалба на Г. С. П. е отменена заповед № 03-260-РД/269 от 30.06.2014 г., издадена от директора на областна дирекция Хасково към ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция, с която на осн. чл. 20, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), заповед на ИД на ДФЗ № р03-РД/1869 от 19.12.2012 г., чл. 33 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. му се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 24/112/00699 от 23.03.2009 г. като незаконосъобразна. Със същото решение Областна дирекция -Хасково към ДФЗ, РА е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1210 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е приел, че представения от жалбоподателя договор № 6 за наем на земеделска земя между П. и С. Петрови и жалбоподателя отговаря на изискванията, предвидени в приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/08 г., както и неправилно е прието от съда, че 203бр. от заявените от жалбоподателя животни отговарят на изискванията. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - Г. С. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Административният съд е установил, че въз основа на подадено и одобрено заявление по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" между жалбоподателя и ДФЗ е сключен договор за финансово подпомагане в размер на 39114 лв. за изпълнение на всички инвестиции, заложени в Бизнес плана по проект № 24/112/00699. Установено, че административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало по заявление за второто плащане. Съдът е посочил, че в заявката жалбоподателят е удостоверил увеличаването на обработваемата земя, както и увеличението на броя на отглежданите животни. Съдът е установил, че след първоначалната проверка на заявлението, приключила с отметка за наличие на всички изискуеми документи, впоследствие с уведомително писмо, жалбоподателят е уведомен да представи документи, вкл. да даде обяснения по установени нередности, в това число във връзка с несъответствия с имотите и отглежданите култури, движението на животните, липсата на вписване на договорите за наем и на скици към тях. Жалбоподателят е представил обяснения и документи. Установено е, че след докладна записка за несъответствия, на стопанството на жалбоподателя е извършена проверка на място, след което със заповед № 03-260-РД/54 от 06.02.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ на П. е отказано второто плащане по договора. Заповедта е обжалвана и отменена с влязло в сила съдебно решение, поради липсата на изложени в нея фактически основания. Последвало е издаването на обжалваната заповед. Съдът е посочил, че фактическите констатации в нея са, че не са представени редовни документи, които да удостоверят увеличаване на обработваемата площ на стопанството, тъй като представените договори са с дати след подаване на заявката за второто плащане и /или не са вписани, съответно регистрирани. Проверката на място не е могла да установи точния размер на обработваемата земя, като се посочва неизпълнение на изискването за увеличаване на икономическия ръст на ЗС с 3 ИЕ в договорения срок до 23.04.2012 г. Съдът е преценил жалбата като допустима, излагайки подробни съображения за това. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегация на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ на директорите на областните дирекции на фонда, за която са налице данни по делото. Прието е от съда, че заповедта е в необходимата форма и е мотивирана. Съдът е приел, че фактическите основания за отказа, обективиран в обжалваната заповед са две-ненадлежни документи за увеличаване на обработваемата земя в договорения срок и неувеличение на ИР на ЗС с 3 ИЕ. Въз основа на доказателствата по делото, които е анализирал, съдът е приел, че тези фактически констатации не съществуват. Съдът е приел, че в изпълнение на поетия ангажимент, жалбоподателя е увеличил обработваемата земя, което е доказал надлежно с договор за аренда № 099057 от 28.08.2012 г. Съдът е анализирал този документ приемайки, че отговаря на нормативноустановените изисквания, тъй като е вписан, придружен е със скица. Съдът е приел, че този договор отговаря на изискванията, независимо, че вписването му е на 28.05.2012 г., защото ползването на имота е започнало от 2011 г. по силата на договор за наем с № 6/01.10.2011 г., както и че вписването е извършено в срока за отстраняване на нередности, предоставен от органа. Установено е, че имотът по този договор е зает от розов масив-маслодайна роза и срокът му е 4 години, считано от 2011 г., т. е изпълнено е изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 9/08 г. Въз основа на данните от комплексната съдебна експертиза по делото, съдът е приел, че жалбоподателят е увеличил и броя на отглежданите в стопанството овце, като в края на третата година той е достигнал до 203 бр. Въз основа на увеличението на обработваемата земя и увеличението на броя на животните в стопанството, съдът е установил, че ръстът на земеделското стопанство в края на третата година се е увеличил с 3,26 ЕИ. Във връзка с установеното, административният съд е приел, че не са налице визираните в чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 9 материалноправни предпоставки, обусловили обжалвания отказ за второто плащане по договора. Също така, съдът е отбелязал в решението си, че въпреки извършените многобройни административни проверки по заявката за второто плащане, административният орган не се е позовал на резултатите от тях, като е останало необсъдено от органа и съществуващото противоречие между резултатите от двете проверки на място, извършени през м. 11 и м. 12.2012 г. Също така е посочено от съда, че липсват констатации на административния орган относно размера на ЗС на жалбоподателя и броя на отглежданите от него овце, респективно липсва съпоставка на обективно установените обстоятелства по тези въпроси с документите, представени от земеделския производител. Решението е правилно и не страда от твърдените от касатора пороци. Съдът подробно и обективно е обсъдил събраните по делото доказателства въз основа на който анализ е направил обосновани и верни изводи. Въз основа на заключението по допусната съдебна експертиза, съдът правилно е преценил, че ръстът на ЗС на жалбоподателя се е увеличил с минимално необходимите до третата година стопански единици. Правилна е преценката на съда, че договорът за аренда от 28.05.12 г. отговаря на изискванията на приложимата наредба. Не се спори от административния орган, че е налице увеличение и в броя на отглежданите в ЗС овце, като броят е посочен в заключението на съдебната експертиза, което не е оспорено от страните. Не е оспорена и констатацията на вещото лице относно размера на увеличението на икономическите единици, което покрива нормативноустановените изисквания за това. Неправилен е единствено изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но това не влияе върху крайния резултат на спора. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.08 г. на министъра на земеделието и продоволствието по заявката за второто плащане се произнася със заповед изпълнителният директор на РА. В конкретния случай заповедта не е издадена от този орган, а от директора на ОД на ДФЗ-Хасково, който е некомпетентен за издаването й. Към момента на издаване на обжалваната заповед, не е съществувала законовата възможност за делегация на тези правомощия, каквато възможност съществува с приемането на новата разпоредба на чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП, която е в сила обаче от 2015 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция добавя към изчерпателните мотиви на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед и съображението, че тя е издадена от орган, който не разполага с материалноправната компетентност за това. По тези съображения, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд