Решение № 868 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2008 г.

Решение № 868 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ж. М. Д., М. Г. Д., Ж. К. Ж. и С. А. С., всички от с. Б., община К., обл. Добрич, срещу решение № 366 от 25.10.2007 г. по гр. д. № 698/2007 г. на окръжен съд Добрич. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развиват съображения относно принадлежността на правото на собственост на прекия им наследодател Г, в полза на наследниците на който е възстановена собствеността с решение на ПК - К., вместо на неговия баща -, чиито наследници са ищците по делото. Поддържат, че цялостното включване на имота в ТКЗС е станало със ЗРП от 1985 г., когато имотът е изключен от регулационните граници на населеното място. Към този момент, обаче общият наследодател е починал /1966 г./, а имотът е бил придобит по давност от неговия син Г., който единствен го е посещавал и е демонстрирал отношение на собственик. Ответниците не са заявили становища по жалбата. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: С посоченото решение Добричкия окръжен съд се е произнесъл по жалба на ищците, която е намерил за основателна. Отменил е изцяло първоинстанционното решение № 172 от 20.03.07 г. по гр. д. № 53/05 г. на районен съд - К. и вместо него е постановил друго, като е уважил предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за признаване за установено по отношение на Ж. М. Д., М. Г. Д., Ж. К. Ж. и С. А. С., всички от с. Б., община К., обл. Добрич, че общият наследодател Д, поч. 1966 г., е бил собственик към момента на кооперирането на земеделска земя от 1,627 дка, която съставлява имот с № 0* по плана за земеразделяне на с. Т., община К. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че приживе Д. Д. не е загубил правото на собственост, тъй като процесния имот е бил единствен жилищен на семейството му и той е живял в него до смъртта си. При кооперирането пред 1950 г. както той, така и синът му Г. са станали членове на ТКЗС. По кадастралния план от 1950 г. имотът е бил записан на Д. Д. Същата година е урегулиран, а при последващо заснемане през 1985 г. е останал изцяло в терен на земеделски земи. Жалбата е неоснователна. При безспорно установените данни, че към годината на кооперирането /1950 г./ имотът е принадлежал на Д. Д., който го е закупил с неформален договор от 1914 г. и се е водил на негово име в разписния лист към плана от 1950 г., както и с оглед обстоятелството, че той е бил единствен жилищен имот на наследодателя и семейството му, следва да се приложат постановките на ТР № 104/64 г. ОСГК на ВС и ПМС № 216/61 г. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационните граници на населеното място, така и тези, които се намират в регулация. И в двата случая член-кооператорите запазват собствеността в реални граници, ако нямат друг жилищен имот в същото или друго населено място. По нататъшните промени в регулационното положение на имота - изключване или включване в регулация, не влияе върху статута му на земеделска земя. С оглед на това още към годината на кооперирането имотът е имал земеделски характер и е внесен в ТКЗС, макар собственикът му Д. Д. да го е запазил в реални граници и да го е ползвал като единствен жилищен имот. Ако имотът не е имал земеделски характер към момента на кооперирането, то никоя от двете групи спорещи наследници /на Д. Д. или Г. Д./ не би имала право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366 от 25.10.2007 г. по гр. д. № 698/2007 г. на окръжен съд Добрич.