Решение № 13870 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2020 г.

ВАСI отделение10.11.2020 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/04.06.2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 352 по описа за 2019 г. ОСЪЖДА С. Сали да заплати на Държавен фонд "Земеделие" деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 100 лева. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 13870 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Сали, представен от адв. Д. Петрова, срещу решение № 97/04.06.2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 352 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 09/06/1/0.0.1673/3/01/04/02 от 11.09.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Кърджали. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като проверката на Разплащателната агенция била извършена след крайната дата на периода за проверка и при определяне на икономическия размер на стопанството в стандартен производствен обем за преценката за точно изпълнение на бизнес плана не били взети предвид част от наличните в земеделското стопанство животни с паднали ушни марки. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Кърджали АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор № 09/06/1/0.0.1673 от 20.01.2016 г. и е установено в тежест на С. Сали задължение в размер 24 447.50 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня следващ този на подаване на заявката за второ плащане. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че ползвателят на помощта не е увеличил икономическият размер на стопанството с минимум 4 000 евро, измерен в стандартен производствен обем /СП0/ - измереният в СПО начален икономически размер бил 10647. 75 евро, а установеният при проверка на 11.10.2018 г. икономически размер, изчислен по правилата на приложение № 1 към Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. бил 13 267 евро, както и неточното изпълнение на бизнес плана. По констатациите на административния акт съществува несъответствие между данните по таблицата към заявката за второ плащане от 25.09.2018 г. и установеното при проверката на 11.10.2018 г. в стопанството на Сали по показателя за броя на отглежданите животни – 148 броя овце, в това число 146 броя овце млечни, по заявката и 122 броя установени в животновъден обект № 6850-0256. Липсвало и точно изпълнение на бизнес плана по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Наредба № 14, тъй като не били постигнати всички заложени специфични цели по таблици № 7 и № 8 на бизнес плана /относно целта за увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство/ и производствената програма /в частта за отглеждане през стопанската 2017/2018 г. на 146 броя овце-млечни – отглеждали се 122 броя овце/. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2, 4, 9 и 24 и чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и разпоредби от договор № 09/06/1/0.0.1673 от 20.01.2016 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на съда жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. С УИН 09/06/1/0.0.1673, като в одобрения бизнес план е заложено увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро, измерен в СПО. Посочен е икономическият размер на стопанството към момента на подаване на заявлението, измерен в СПО, както и броят на отглежданите животни – 146 броя овце млечни. Избраната цел била в сектор "Плодове и зеленчуци", като за изпълнението й през втората стопанска година 2016/2017 година кандидатът следвало да наеме 6 дка земя за създаване на трайни насаждения от 2 дка праскови, 2 дка кайсии и 2 дка череши. През тази втора година било предвидено кандидатът да отглежда 146 броя овце-млечни и 6 дка костилкови трайно насаждения, като постигне размер на земеделското стопанство 29 380 лева, който да поддържа до края на изпълнението на проекта. Крайната дата на периода за проверка за изпълнението на бизнес плана е 26.09.2018 г. Според първостепенния съд при изчисляването на икономическия размер на стопанството следва да се вземат предвид освен посочените и приети в АУПДВ 122 броя овце-млечни, чиито ушни марки съвпадат с посочените от ползвателя на помощта в приложената към заявлението за второ плащане таблица и установените при проверката на 11.10.2018 г. 15 броя овце със заменени ушни марки, които са регистрирани в животновъдния обект /описани в забележка към контролния лист от проверката/. Съдът е отрекъл да е установено наличните при същата проверка 7 броя овце с паднали ушни марки да са част от животновъдното стопанство на Сали. Заявил е очакване стопанинът да е предприел действия за премаркиране на животните с паднали ушни марки и да може да индивидуализира животните с паднали ушни марки. С решението е преизчислен икономическият размер на стопанството на Сали, измерен в СПО с прилагане на показателите за СПО по приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. И при включване в стопанството на 6 дка трайни костилкови насаждения и 137 броя овце-млечни. Определен е измерен в СПО икономически размер на стопанството 14 363 евро, което сочело на нарастване с 3 689 евро. По решаващите изводи на съда са осъществени материалните предпоставки за разпоредените от администрацията отказ да се извърши второто плащане по договор № 09/06/1/0.0.1673 от 20.01.2016 г. и за установяване на публично вземане в размера на извършеното първо плащане. Не бил изпълнен точно одобреният бизнес план и не било постигнато увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния с най-малко 4 000 евро, измерен в СПО. Тези юридически факти се отнасяли към правните основания на чл. 38, ал. 1, т. т. 2, 4 и 24 от Наредба № 14. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Неоснователни са упреците на касатора към познавателната дейност на съда по преценка на писмените и на гласните доказателствени средства. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2, 4 и 24 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Спорът е за съществуването на правото на ползвателя на помощта да получи първо и второ плащане, поради което и в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК нему е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане. Фактическото твърдение на касационния жалбоподател е за дължимо отнасяне към животновъдното му стопанство на седемте броя овце-млечни, които в момента на проверката от 11.10.2018 г. са със загубени ушни марки, което е в корелация с правното му твърдение, че така постига точно изпълнение на бизнес плана и увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО, както и изпълнение на задълженията му по наредбата и по договора. Изискването за точно изпълнение на бизнес плана, установено след проверка от РА, като условие за второто плащане, е въведено с чл. 10, т. 2 от Наредбата. При действието на чл. 11 от Наредбата срокът за изпълнение на бизнес плана се определя с договора и съответства на заложената в плана крайна дата на периода за проверка. В съответствие с чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата административните проверки във връзка със заявката за второ плащане се извършват в срок до три месеца от подаване на заявката. Обвързаната със срока за изпълнение на бизнес плана крайна дата на проверка е 26.09.2018 г. /вж. чл. 6, ал. 1 от договора/, поради което е неоснователен касационният довод за опорочаване на проверката с извършването й в периода на началото на октомври на същата година. Администрацията е определила като неточно изпълнението на бизнес плана по критериите на б. "а" и б. "д" от т. 32 на § 1 от ДР на Наредбата /т. 32 дефинира понятието за точно изпълнение на бизнес плана/ - изискването за постигане на заложената специфична цел за увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО с минимум 4 000 евро и за изпълнение на производствената програма с отглеждане на 146 броя овце-млечни. При проверката на 11.10.2018 г. са установени 122 броя овце-млечни. Съдът е коригирал констатациите от проверката като е прибавил 15 броя овце с посочени ушни марки, които са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ по реда на Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им (ДВ, бр. 90 от 2013.) (Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г.) за наличните в обекта животни по ушни марки/чип в животновъдния обект на Сали. Включването в стопанството на седемте броя овце без ушни марки би довело до увеличаване на икономическия размер на стопанството с 511.80 евро, измерен в СПО и се постига ръст на икономическия размер с минимум 4 000 евро /по изчисленията на съда без седемте животни икономическият размер е нараснал с 3 689 евро/. Така би се постигнала спорната специфичната цел по § 1, т. 32, б. "а" от ДР на Наредбата и би се изключила отрицателната материална предпоставка по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Дори с отглеждането в стопанската 2017/2018 г. на 144, вместо заложените в производствената програма с таблица 10 "Животновъдство" 146 броя овце-млечни, ползвателят на помощта не е постигнал точно изпълнение на бизнес плана по критерия на § 1, т. 32 от ДР на Наредбата. Неточното изпълнение на бизнес плана и отсъствието на ръст на икономическия размер на стопанството с минимум 4 000 евро спрямо първоначалния, измерен в СПО, са правопрекратяващи юридически факти за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението за връщане на полученото първо плащане с лихви за забава от момент, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ /чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14/. Касаторът не е изпълнил точно бизнес плана и не е увеличил с минимум 4 000 евро спрямо първоначалния икономическият размер на стопанството си, измерен в СПО, поради което няма право на второто плащане и дължи връщане на първото. Отричането на правото на второ плащане и установяването на задължение за връщане на първото с АУПДВ е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение – правилно. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1