Решение № 13692 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2015 г.

Решение № 13692 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ешреф Вели Реджеб от с. Вълнари, община Никола Козлево, област Шумен, чрез адв. Светозар Петков срещу решение № 25 от 15 април 2015 г., постановено по адм. дело № 2/2015 г., по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-398 от 05 декември 2014 г. на кмета на община Никола Козлево за премахване на незаконни строежи в урегулиран поземлен имот VIII - 312, кв. 44, по плана на с. Никола Козлево, представляващи: "бетонови основи за ограда по южната граница на имота, с дължина около 63 м., навеси пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6 м. и масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ XI - 320 от североизток и на границата с УПИ V - 313, кв. 44 от северозапад". Със същото решение жалбоподателят Ешреф Вели Реджеб е осъден да заплати на община Никола Козлево направените по делото разноски в размер на 700, 00 лева. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция. Ответникът - кметът на община Никола Козлево в представения писмен отговор по касационната жалба е посочил, че същата е частично допустима само досежно процесните строежи от пета категория, а в частта относно строежа, представляващ шеста категория, на осн. чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, решението не подлежи на инстанционен съдебен контрол. По същество е изложил подробни съображения за неоснователността й като моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична недопустимост на касационната жалба, в частта относима към строежа от шеста категория, а в допустимата си част - неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима, в частта с която се оспорва решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Ешреф Вели Реджеб срещу заповед № РД-398 от 05 декември 2014 г. на кмета на община Никола Козлево, издадена на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, касаеща строежа, представляващ "бетонови основи за ограда по южната граница на УПИ VIII - 312, кв. 44, в с. Вълнари, с дължина около 63м.". Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби и протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета от страните и съда по делото. С нея е установено, че строежът, подлежащ на премахване "бетонови основи за ограда" е от шеста категория с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ както и Наредбата за номенклатурата на видовете строежи. Поради това, при съобразяване нормата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, имаща процесуален характер, решението на Административен съд Шумен, в тази му част е окончателно и е влезнало в сила от деня на постановяването му. Следователно касационен контрол върху оспореното решение, в посочената му част, е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 от АПК за недопустимост на оспорването, вследствие на което касационната жалба в частта й досежно строежа, представляващ шеста категория, следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. В останалата си, допустима част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен се е развило по жалба на Ешреф Вели Реджеб против заповед № РД-398 от 05 декември 2014 г. на кмета на община Никола Козлево, в частта с която е наредено да се премахнат незаконни строежи в процесния урегулиран поземлен имот: "навес пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери 42/6 м. " и "масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ XI - 320 от североизток и на границата с УПИ V - 313, кв. 44 от северозапад" като и двете постройки представляват строежи от пета категория. Съдът е установил, че процесните са нови строежи и не могат да се ползват със статут на търпимост, но същите са такива по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването им се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за издаването й като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, същата не противоречи на материалноправните разпоредби и е поставена в съответствие с целта на закона. Не е установил нарушения, водещи до незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна срещу него. Решението, в подлежащата му на оспорване част, е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени факти се подкрепят от доказателствата по делото, като по отношение на тях съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че двата строежа са нови, извършени са през 2014 г. и респективно за тях не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУД на ЗУТ, поради което не могат да се ползват със статут на търпимост. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че извършеното строителство е недопустимо съгласно правилата и нормативите на застрояване към момента на извършването му - 2014 г., за което се изисква издаване на разрешение за строеж, а и също не е в съответствие с предвижданията на подробен устройствен план. За това и правилно инстанцията по същество е установила, че извършеното строителство в процесния имот на горепосочените два строежа е без надлежно разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. Установил е, че строителството, представляващо "масивна сграда" не представлява основен ремонт на съществуваща в имота сграда, а е извършен изцяло нов строеж, изпълнен с нови конструктивни елементи, изграден изцяло в несъответствие с представените, по делото, инвестиционен и архитектурни проекти. Последните са за обект "възстановяване на полуразрушена стопанска постройка - навес", както и за "навес към склад", в УПИ VIII - 312, кв. 44, по плана на с. Никола Козлево, но за същите няма издадено разрешение за строеж, поради което макар и да са налице изготвени проекти за обектите, то те не са одобрени по реда на чл. 145 от ЗУТ. За това първоинстанционният съд като е отхвърлил жалбата на Ешреф Вели Реджеб срещу заповедта, в частта касаеща двете постройки от пета категория, е приложил правилно материалния закон и е приел, че се касае за незаконни строежи, подлежащи на премахване по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съдът също е изследвал и предпоставките за търпимостта им по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като правилно е преценил, че не са търпими. В предвид на гореизложеното, административният съд като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, е постановил решение, което не е в нарушение на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора Ешреф Вели Реджеб. С оглед изхода от спора обаче, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,