Решение № 679 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2018 г.

Решение № 679 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 212 от 20.06.2018 г., постановено по адм. д. № 170 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2018 г., с което НАП е осъдена да заплати на "Кен" АД сума в размер на 1056, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като последица от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 265710-F-294785 от 25.04.2017 г. (НП), издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" – Пловдив в Централно управление на НАП. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на "Кен" АД разноски по делото в размер на 384, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище за необоснованост на решението, тъй като направените от съда изводи не се подкрепяли от приетите по делото доказателства. Сочи се, че видно от приложения договор за правна защита и съдействие по нахд № 1527 по описа на Районен съд – Стара Загора за 2017 г., адвокатското възнаграждение в размер на 528, 00 лв. е платимо по банков път, но доказателства за това не били представени по делото. Въз основа на това се прави извод, че исковата претенция в тази част се явява недоказана, а изводите на съда – некореспондиращи, както на доказателствата, така и на твърденията, направени в исковата молба. Обръща се внимание, че в касационното производство пред АС – Стара Загора били представени два договора за правна защита и съдействие, а претенцията била основана само на единия от тях, което поставяло въпроса относно това доказано ли се явява отразеното "внасяне в брой" на договореното възнаграждение. Същият въпрос се поставя предвид това, че договорите за правна защита и съдействие не били по утвърден образец, а "... на лист, без индигирани копия", и не били представени счетоводни документи, удостоверяващи плащането. Отделно от това съдът не изложил никакви мотиви, поради които не намалил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност. Неправилно също така присъдил законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП, като се позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2004 г. на Върховния касационен съд. Според изразеното в касационната жалба становище, в спорната хипотеза лихва въобще не се следва, тъй като се превишава целта на закона. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените от "Кен" АД искове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. за касационното производство. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а предявените от "Кен" АД искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се оспорва от "Кен" АД в представени по делото два писмени отговора Претендират се сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд – Стара Загора е разгледал предявения от "Кен" АД срещу НАП иск за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1056, 00 лв. като последица от отмененото като незаконосъобразно НП № 265710-F-294785 от 25.04.2017 г., издадено от началника на сектор "Оперативни дейности" – Пловдив в Централно управление на НАП, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 386 от 27.11.2017 г., постановено по кнахд № 325 по описа на АС – Стара Загора за 2017 г. до окончателното заплащане на сумата на обезщетението. Установено е от първоинстанционния съд, че с посоченото НП на "Кен" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000, 00 лв. на основание чл. 278б, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от същия. По жалба на "Кен" АД било образувано нахд № 1527 по описа на Районен съд – Стара Загора по описа за 2017 г. С постановеното по това дело съдебно решение НП било потвърдено. С Решение № 386 от 27.11.2017 г., постановено по кнахд № 325 по описа на АС – Стара Загора за 2017 г., решението на районния съд, както и НП били отменени. Установено било също така, че в съдебното производство пред Районен съд – Стара Загора "Кен" АД било представлявано от адвокат по приложено пълномощно и сключен Договор за правна защита и съдействие № 15 от 11.05.2017 г. Пред АС – Стара Загора "Кен" АД било представлявано въз основа на пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 6.07.2017 г., при договорено възнаграждение в размер на 529, 00 лв. Предметът на договорите бил "... представителство и защита на интересите по оспорване на Наказателно постановление № 265710-F-294785 от 25.04.2017 г. на началника на сектор "Оперативни дейности" – Пловдив в Централно управление на Националната агенция по приходите гр. София". Размерът на направените от дружеството разноски възлизал на 528, 00 лв. пред въззивната инстанция и 529, 00 лв. пред касационната инстанция, платени в брой предвид направеното в договорите отбелязване. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът мотивирано и с позоваване на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд приел искът за допустим, а по същество – за основателен. Съобразил, че НП № 265710-F-294785 от 25.04.2017 г. е отменено, както и това, че е налице причинно – следствена връзка между направените от "Кен" АД разходи за адвокатско възнаграждение и така отмененото НП, доколкото защитата била ангажирана и предоставена именно във връзка със съдебното производство по неговото обжалване. Като се позовал на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съдът приел, че възлагането от "Кен" АД на процесуално представителство и защита по делата, както и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловена от произтичащата от него нужда от защита на интересите на дружеството. Предвид това направил извод, че твърдените от "Кен" АД имуществени вреди се явяват непосредствена последица на отмененото НП, а средствата, изразходвани в хода на съдебните производства се явяват вреда с имуществено изражение. Съдът изложил съображения също така, че адвокатският хонорар следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. Размерът на претенцията също приел за доказан, като се мотивирал, че приетите по делото като доказателства договори имали характер на разписка и удостоверявали по надлежния ред извършено плащане. Относно размера посочил, че при ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници, направен с оглед личността на пълномощника. Приел също така, че искът за присъждане на законната лихва от момента на отмяната на НП (27.11.2017 г.) е основателен като се позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Предвид изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, уважил и искането на "Кен" АД за присъждане на сторените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел иска за доказан по основание. Доколкото е установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от "Кен" АД сума в размер на 529, 00 лв. на адв. М. Илчева за адвокатско възнаграждение в касационното производство по нахд № 325 по описа на АС - Стара Загора за 2017 г. Видно е от приложения в кориците на това дело Договор за правна защита и съдействие от 6.07.2017 г., представен в хода на съдебното производство пред този съд, че адвокатско възнаграждение в размер на 529, 00 лв. е заплатено в брой към момента на подписването на договора. Наред с това, установява се, че адв. Илчева действително е осъществила процесуално представителство и защита на "Кен" АД в това съдебно производство. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите по делото факти в тази част от първоинстанционния съд. Ето защо правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан за размера от 529, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен. Ето защо в тази част обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, свързани с констатацията, че по делото пред АС – Стара Загора били представени два договора за правна защита и съдействие. Видно е от исковата молба, по която е било образувано производството по иска за обезщетение, че вредите, настъпили за "Кен" АД, свързани с отмяната на НП в хода на касационното производство се претендират именно на основание и във връзка с осъщественото процесуално представителство по нахд № 325 по описа за 2017 г. от адв. М. Илчева, с която е сключен договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Съгласно него договорената сума в размер на 529, 00 лв. е платена в брой към момента на подписване на договора. Неоснователни са също така изложените в касационната жалба доводи, свързани с това, че договорът за правна защита и съдействие не бил в утвърдена форма. Формата на документа е без значение при липсата на императивна разпоредба в тази насока и установена форма за неговата действителност и/или доказване. Правилно не е уважено от първоинстанционния съд възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, сега претендирано като настъпила за дружеството имуществена вреда. Противно на твърденията съдът е изложил мотиви в тази насока. В настоящия случай размерът му се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Основателни са обаче касационните оплаквания за необоснованост на обжалваното решение в частта, в която е прието от първоинстанционния съд за установено и доказано плащането в брой на сума в размер на 528, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството по обжалване на НП по нахд № 1527 по описа на Районен съд – Стара Загора за 2017 г. Видно е от приложения по посоченото дело Договор за правна защита и съдействие № 15 от 11.05.2017 г., че договорената сума от 528, 00 лв. е платима по банков път, на което както оправдано твърди касационният жалбоподател в тази насока, се позовава и "Кен" АД и в исковата молба. Доказателства за плащането на сумата по банков път обаче не са представени нито по посоченото нахд № 1527 по описа за 2017 г., нито към исковата молба, както се твърди в нея. Ето защо, изводът на съда за плащането на посочената сума в брой се явява необоснован, а решението в частта му, с която НАП е осъдена да заплати на "Кен" АД обезщетение за причинени имуществени вреди за размера над 529, 00 лв. до присъдената сума от 1056, 00 лв., като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск над този размер. Доколкото с исковата молба се претендира сума в размер на 1056, 00 лв., а не 1057, 00 лв., колкото се явява сбора от двете суми (528, 00 лв. + 529, 00 лв.), настоящият състав приема, че на "Кен" АД се следва присъждането на сумата в доказания размер от 529, 00 лв., а в останалата част над този размер до претендираната сума от 1056, 00 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан. Възражението, направено от касационния жалбоподател относно началния момент, от който е присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди е неоснователно. Правилно и при съобразяване на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. разрешение, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху сумата на обезщетението така, както е поискана – от 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума, тоест от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Не се възприема оплакването, че това разрешение не обхваща случаи като процесния, доколкото съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. Предвид крайния изход от спора решението е неправилно и в частта, с която на "Кен" АД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в частта над 179, 83 лв. до присъдения размер от 359, 00 лв., а в частта, с която НАП е осъдена да му заплати държавна такса в размер на 25, 00 лв. като правилно следва да остане в сила. По тези причини решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските - за присъдените такива в размер над 204, 83 лв. до присъдения размер от 384, 00 лв., а в останалата част относно разноските да остане в сила. Въпреки изхода на спора пред касационната инстанция, разноски за юрисконсултско възнаграждение не се следват на НАП предвид това, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. На "Кен" АД се следва присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената, респективно отхвърлената част на касационното оспорване, в размер на 185, 75 лв. предвид направеното искане за това и представените доказателства. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в останалата му част следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Албена Радославова: Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав за началния момент, от който се дължи законната лихва при претенция за обезщетение за имуществени вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение за водене на съдебно административно-наказателно производство, приключило с отмяна на наказателното постановление. Действително, в мотивите по т. 1 на ТП № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. по описа на ГК на ВКС и на ОС на съдиите на Първа и Втора Колегия на ВАС се съдържат изявления относно това, че, независимо от обстоятелството, че наказателното постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган при упражнява на санкционираща административна дейност. Тези мотиви обаче отговарят на основния правен въпрос: кой е компетентният съд и по какъв ред се търсят вреди от отменено НП- от административните или общите съдилища по реда на чл. 1, ал. 1 или по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД. С посочените по-горе мотиви по т. 1 от НП № 1/2015 г. не отговарят на въпроса: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?" Отговор на този въпрос е даден с ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, съгласно което разноските за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство по отмяна на НП са приравнение на имуществени вреди от отмененото НП, явяващи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, независимо от договорния характер на определянето им и липсата на изискване за задължителна адвокатска защита в съдебните производства по ЗАНН. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административно-наказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, именно за това същите не са дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено процесното НП, а от датата на поискването им по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- т. е. приложима в случая е не т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, а чл. 84, ал. 2 от ЗЗД- "Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора"- т. е. законната лихва върху присъденото като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП адвокатско възнаграждение се дължи от по-ранната дата между поискване от страна на ползващото се от отмененото НП ФЛ или ЮЛ на направените в съдебното производство по отмяната на НП разноски за адвокат и датата на предявяване на исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с предмет: претендирането на тези разноски по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дал особеното мнение: /Албена Радославова/