Решение № 14983 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2019 г.

Решение № 14983 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Б. Тасев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Иванова против решение № 7/4.02.2019 г., постановено по адм. дело № 339/2018 г. на Административен съд – Габрово. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, чрез пълномощника си адв. Иванова, в представена по делото молба и писмена защита, по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Габрово не представя отговор на касационната жалба за нейната неоснователност. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е основателна по следните съобръжения: С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Габрово е отхвърлил иска на Б. Тасев с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против ОД на МВР – Габрово, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, вследствие на изплатени от ищеца разходи за адвокатски услуги по Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г. за процесуално представителство по АНД № 366/2018 г. по описа на Районен съд (РС) – Севлиево. За да достигне до този резултат, съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с осъществено процесуално представителство по АНД № 366/2018 г. по повод обжалване на Електронен фиш – ЕФНГ № 1878985, с който на Тасев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, (ЗДвП) а именно при въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта до 70 км/час, същият е превишил разрешената скорост с ЗЗ км/час, за което на основание чл. 189, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена и така посочената санкция. Съдът след подробен анализ на приложимите разпоредби от АПК е приел тази претенция за неоснователна. Обосновал се е, че ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложеното по дело № 366/2018 г. на РС – Севлиево на л. 9 адвокатско пълномощно, съобразно което е изготвена и подписана и жалбата до съда от адв. Иванова, с която се иска освен отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените в производството разноски за адвокатска защита без да е посочен размера на същите. Установил е, че по посоченото АНД № 366/2018 г. до приключване на производството по делото с прекратително определение в о. с. з от 30.10.2018 г., поради отмяната му от органа (л. 60), липсва представен по делото договор за правна защита и съдействие, който да е приобщен като доказателство по делото, и от който да е видно какъв е размера на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от страна на Тасев. Съдът е установил също, че такъв е представен едва след получаване на прекратителното определение на съда на 21.11.2018 г. от адв. Иванова, (л. 62 от АНД № 366/2018 г.), с постъпила по ел. поща на Районен съд – Севлиево молба от адв. Иванова, с която се прави искане за присъждане на разноски в размер на 800 лв. по вече прекратеното АНД № 366/2018 г., като се прилага и Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г., по което искане съдът не се е произнесъл, с аргумент липса на автентични документи относно направеното искане. Въз основа на това е счел, че от представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин да е било извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение, както в брой така и по банков път. Изложил е голословни мотиви, неподкрепени с доказателства, че представения в по-късен етап договор за правна защита и съдействие и приложена към него разписка са изготвени единствено за целите на исковото производство по ЗОДОВ, тъй като тези доказателства не са били представени по делото пред РС – Севлиево. При тази установена фактическа обстановка първоинстанционния съд е счел, че не са налице основания за уважаването и на тази претенция за обезщетяване, поради което е отхвърлил предявените иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Решението е неправилно. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на Административен съд – София-град за ново разглеждане. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – в този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос се съдържа в процесуалната норма. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл. т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В този смисъл основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и за необоснованост на решението. Първостепенният съд, без да е оспорен при условията на чл. 193 ГПК, договора за правна защита и съдействие с дата от 21.09.2018 г. по повод обжалването на НП е приел, че този документ е съставен единствено и само за нуждите на исковото производство пред административния съд т. е. същия е неистински документ. В нарушение на съдопроизводствените правила – ал. 2 на визираната разпоредба, съдът не е извършил необходимите процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството дали ищецът, като страна, представила документите, желае да се ползва от тях, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на представения договор. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документа. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. (ал. 3 на чл. 193 ГПК). След като представения пред съда договор за правна защита и съдействие не е бил оспорен (видно от отговор на искова молба, протокол от съдебно заседание от 15.01.2019 г. – л. 26 и л. ЗЗ от адм. дело № 339/2018 г.) по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползва договора, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават е прието, че в тези производства не се дължи присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи разпоредбата на чл. 194, ал. 2, която гласи, че след проверката съдът с определение признава или, че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. Съгласно приетото в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 от същото, "че само когато е доказано извършването на разноски в самото производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, като самият договор трябва да бъде представен в производството по делото", се отнася за производствата по ГПК. Съдът е следвало да съобрази, че в случая производството по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито разпоредби изрично е предвидено, че разноски в производството по обжалване на наказателни постановления не се присъждат. Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие в производството пред съда, пред който се обжалва наказателното постановление не е законово изискуема предпоставка. Ноторно известно е също, че правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна, поради което нелогично и в противоречие с установеното в Закона за адвокатурата (чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата) е касаторът да е ползвал адвокатска помощ по отмяната на процесното НП безплатно. Като не е направил това, съставът на Административен съд – Габрово е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. Обсъждането на един документ като неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК, ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на ищеца–жалбоподател в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Габрово, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. По направените искания за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение