Решение № 6101 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "Нетсолар" ЕООД гр.Русе, подадена чрез пълномощник адвокат О. Минчев, срещу решение № 3259/05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1012/2024 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Регионална дирекция по околна среда и водите - гр. Русе, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила решението на АдмС Русе. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона относно производството констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Нетсолар“ ЕООД гр. Русе против Решение № РУ-96-ПР/2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Русе, с което е решено да се извърши оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение – „Изграждане на производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип), в част от поземлен имот с идентификатор 80460.285.470 по ККР на с. Червена вода, община Русе, местност „Баламата“. В производството пред административния съд е разгледан спорът за законосъобразност на оспореното решение, което е издадено на основание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС, чл. 7 ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 40, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), представената писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, както и получено становище от Басейнова дирекция „Дунавски район“. Съдът приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и с необходимото съдържание, каквото изисква съгласно чл. 8 от Наредбата за ОВОС. Посоченото в административното решение правно основание - чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС - указва необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда за дейността, предмет на инвестиционното предложение, включена в точка 6, б. „в“ от приложение № 2. Според съда, оспореното решение съдържа подробни мотиви, обективиращи реално извършена оценка по критериите, предвидени в чл. 93, ал. 4 ЗООС, както и на вероятност от значително отрицателно въздействие върху компоненти и фактори на околната среда. Поради отсъствието на допуснати от органа процедурни нарушения и нарушения по прилагането на закона, административният съд отхвърлил подадената жалба. Изведени са изводи относно материалните предпоставки за издаване на решението и фактическия състав на материалните предпоставки, които налагат извършването на оценка за въздействието върху околната среда. Всички доводи на страните са обсъдени и е изведен извод за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяването на съдебния акт не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Неоснователно е оплакването, че съдът не обсъдил наведените в първоинстанционната жалба доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение. Административният съд е изложил обстойни съображения по всяко от направените оплаквания, като е посочил нормативните критерии, съобразени от административния орган, и е обсъдил тяхното прилагане. Аргументирал е изводите си с изслушаните съдебни експертизи, като е посочил в коя част цени заключенията на вещите лица и коя не е относима към предмета на спора. По същество заключенията на изслушаните експертизи съдържат противоречащи си изводи, но съдът обосновано е преценил относимите за спора отговори и на двете вещи лица, които несъмнено подкрепят крайния извод на административния орган за необходимост от ОВОС. Съгласно чл.221 ал.2 изр. последно от АПК тези мотиви се възприемат от касационна инстанция поради което не следва да бъдат приповтаряни. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за възложена доказателствена тежест на инвеститора. Първоинстанционния съд е преценил съответствието на оспорения акт с материалния закон въз основа на критериите по чл.170 ал.1 от АПК и в границите по чл.169 от АПК. Съдът правилно е приел, че преценката да се извършва или да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган, който оценява фактите и взема решение съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, отчитайки характеристиката на дейността и нейния обем, ползването на природни ресурси, произвеждането на отпадъци, създаването на замърсяване и дискомфорт на околната среда, местоположението, качеството и възможността на възстановяване на природните ресурси в района, способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда, характеристиките на потенциалните въздействия и обществения интерес. Характера на издаденото решение в процедура по преценка дали да се извърши ОВОС определя и предмета на спора за преценката за законосъобразността му. В такава процедура не се извърша оценка по ОВОС, а само се преценява възможността за вероятното значително засягане и въздействие върху околната среда, което налага извършване на ОВОС. Поради това в случая е напълно достатъчно да се установи такава вероятност, за да бъде постановено решение за извършване на ОВОС. Такава нужда е установена по безспорен начин от доказателствата по делото, характера на въпросите, които следва да бъдат преценени, характера на инвестиционното предложение. Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения по Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС, каквото е процесното ИП, е регламентирана в чл. 93 от ЗООС и Наредбата за ОВОС. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз основа на представената от възложителя информация по чл. 6; критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС и получените становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл. 6, ал. 8 - 10. Решението, с което се преценява необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, се основава на преценка съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. При произнасянето на адм. орган следва да бъде направена самостоятелна проверка и преценка на всички доказателства. В случая тези изисквания са спазени. При постановяване на административното си решение, Директор РИОСВ – Русе се е съобразил в достатъчна степен с изискването, вменено му с нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за ОВОС и е изложи мотиви въз основа на критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. Въз основа на обстоятелствата установени по административната преписка е обоснована необходимостта от извършване на ОВОС с оглед възможността за значително отрицателно въздействие върху околната среда. Първоинстанционният съд е съобразил понятието "въздействие" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗООС, което е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори. Точка 5 от посочения параграф определя "замърсяването на околната среда" като промяна на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми, а съобразно т. 6 "увреждането на околната среда" се изразява в изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми. По смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето "факторите на жизнената среда" са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух. Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието "значително въздействие", такова ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове, както от умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности, така и при отделно, но явно изразено интензивно увреждане. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че за да е налице значително въздействие, то следва да е конкретно установена вероятност, а не абстрактна възможност. Разпоредбата чл. 93 ал.1 т.2 от ЗООС с използваната дума "може" създава диспозиция за преценката на административния орган относно съществуването на значително негативно въздействие върху околната среда и здравето на хората. По делото няма спор, че ИП има въздействието върху факторите на околната среда, като спорът се изразява в обстоятелството дали това въздействие е значително или не. Обосновано съдът е посочил, че нормата на чл.93, ал. 1 т.2 ЗООС не изисква категоричност, а само вероятност за значително отрицателно въздействие върху околната среда. Тази разпоредба съответства на законодателството на Европейския съюз (чл. 191, параграф 2 Договор за функционирането на Европейския съюз - ДФЕС) в областта на околната среда, която има за цел постигането на високо равнище на защита на околната среда. Административният орган в настоящия случай е спазил основните принципи на Съюза, сред които е и принципът на предпазливостта. (Решение № 4517 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2023 г., VI о.,) Именно ОВОС ще даде ясен отговор на въпроса за значителността на въздействието и ще детерминира конкретните параметри по реализиране на инвестиционното предложение. В тази връзка следва да се посочи, че именно чрез ОВОС ще се даде отговор и на въпросът дали ИП и свързаното с него натоварване на прилежащата пътна мрежа няма да доведе до значително въздействие на факторите на околната среда. Според експерта инж. Т. Диманова данните на възложителя за очакваното натоварване на пътя (32 курса на ден) и данните представени от кмета на с. Червена вода (232 за ден) силно се различават. Подчертава, че към момента осигурения автомобилен транспорт за производството на бетонови елементи и асфалтобетонови смеси е през с. Червена вода. Посочено е, че не са представени подходящи действия и мерки относно алтернативните маршрути. Съгласно чл.82 ал.3 от ЗООС когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура. Съгласно чл. 93, ал. 4, т. 1 б. "б" от ЗООС директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за инвестиционното предложение съобразно взаимовръзката и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения. Легална дефиниция на понятието "кумулативни въздействия" се съдържа в § 1, т. 75 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, съгласно която това са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване на ефекта на оценявания план, програма, проект и инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, независимо от кого са осъществявани тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани нееднократно в рамките на определен период. По делото е установено наличието на действащи обекти, в близост до процесното планирано ИП, чийто кумулативен ефект е от значение за преценка на значително въздействие върху околната среда. Доколкото тези предприятия имат в дейността си сходни потенциални замърсители, то несъмнено следва да бъде преценена взаимовръзката и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения. Административният орган да изложил както правни, така и фактически основания за постановяване на акта си въз основа на критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. В този смисъл съдът е имал възможност ефективно да упражни правомощието си за контрол по чл. 169 от АПК. Оспореното решение е прието от компетентен орган, в изпълнение на законоустановените му правомощия в пределите на предоставената му оперативна самостоятелност, при която преценката по същество на приетото решение е изцяло по усмотрение на компетентния орган, поради което тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, съдебният контрол за законосъобразност на акт, постановен при упражняване на дискреционна власт, се осъществява по критериите на чл. 146 от АПК, но в рамките на чл. 169 от АПК, при който съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В настоящия случай изискването за законосъобразност е спазено, тъй като административният акт е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тази компетентност му е предоставена. (Решение № 2448 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2021 г., VI о.) Въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагането на критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС, е обосновано заключението, че от реализирането на ИП е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху околната среда и е направен извод, че следва да се извърши ОВОС. Именно в това производство ще се установи, чрез специални изследвания, дали ИП ще окаже влияние върху околната среда. Предвид изложеното въпросите, които са въведени по същество в касационната жалба и относими към конкретния спор са обсъдени в мотивите към решението на съда и се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касацията не е правил искания за разноски. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение