Решение № 8844 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2015 г.

Решение № 8844 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас-център"против решение № 1166/30.06.2015 г. по адм. д. № 2293/2012 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Бургас, по оспорване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е прогласил нищожността на решение № 5757/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас-център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Бургас, с което във връзка с писмо вх. № 2080/04.04.2012 г. на ЦМУ относно класиране на стоката по ЕАД МРН 11BG001007H0030642/20111229 съгласно получените резултати от Митническа лабораторна експертиза № 27/06.01.12 г. и на осн. чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение на стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обращение и крайно потребление - код ТАРИК 2707 99 99 00, определен е нов размер на митническото задължение и размер на дължимите държавни вземания - общо 101640,91 лв, от които мито 84700,76 лв и допълнителен ДДС 16940,15 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено при липса на компетеност. Този решаващ извод е обосновал с мотиви, че при митническата проверка, извършена на основание чл. 74 от Закона за митниците по същия ЕАД е издадено решение № 188/10.01.2012 г., влязло в сила и определените с него държавни вземания за ДДС в размер на 996479,56 лв. са внесени, предвид което в хода на същата проверка административният орган не е имал правна възможност да издаде второ решение. Изложил е съображения за липса на предпоставките по чл. 91 и чл. 99 АПК, както и за нарушение на административнопроизводствените правила в случай, че се приеме, че административното решение е издадено в процедура на повторна проверка по чл. 84, ал. 1 и сл. ЗМ. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. С ЕАД 11BG001007H0030642/20111229 "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е декларирало с режим допускане до свободно обръщения и крайно потребление стока, описана като "тежки масла, смазочни масла, други масла- предназначени да претърпят специфична преработка" с вписан в кл. 33 код 27101971 по КН. След документална проверка на тази декларация началникът на МП "Пристанище Бургас-център" е издал решение № 188/10.01.2012 г., с което е определил дължим ДДС в размер на 996479 лв, решението е влязло в сила и задължението заплатено. Предвид невъзможността тарифирането на стоката в кл. 33 да бъде определено само по документи, митническите органи са взели проби за анализ на основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 с надлежно съставен протокол в присъствието вкл. и на представител на декларатора. Пробите били предадени в Митническа лаборатория -Русе за анализ, при който било установено, че изпитаната проба представлява масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните; различно от бензин, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматни въглеводороди, от креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции, продукти с основен характер от антрацен и феноли. Последвало е уведомление до вносителя, в което началникът на МП "Пристанище Бургас център" е посочил, че декларираната стока следва да бъде класирана, не с посочения в декларацията код по КН 27101971, а с код по КН 2707 9999. Издадено е и обжалваното решение № 5757/14.09.2012 г., с което съобразно мотиви за обстоятелства налагащи промяна при определяне кода на стоката по КН, кл. 33 от код 27101971 в код по КН 27079999 е определен нов размер на възникналото по силата на цитирания ЕАД митническо задължение -мито в размер на 84700,76 лв и допълнително начислен ДДС в размер на 16940,15 лв, на основание чл. 201 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 вр. с чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. ЗМ е специален спрямо АПК, предвид което приложими в хипнозите на последваща промяна кода на стоката по КН, са процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, а не процедурата по възобовяваве на административното производството по чл. 99 и сл. АПК. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд не е разграничил по същността им процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, при което неправилно е приел, че е извършен последващ контрол. Общото между двете процедури, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗМ е, че и в двата вида проверки - при повторна и при последващ контрол при установяване, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки като отчитат новите обстоятелства. При повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ законодателят не е предвидил издаване на заповед, нито за възлагане, нито за откриване на проверката. За извършването й не е регламентирано нарочно производство - тя може да започне, както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За разлика от последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, последващият контрол се провежда по специална процедура, регламентирана с разпоредбите на чл. 84а - чл. 84л ЗМ. Предвид безспорно установените факти, в случая е извършена повторна проверка на декларацията, при която е установено, че митническия режим по нея е приложен на основата на неверни данни и началникът на МП "Пристанище Бургас център", отчитайки новите обстоятелства е взел мерки, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗМ, издавайки обжалваното решение. Ето защо, това решение представлява валиден индивидуален административен акт, от което следва неправилност на първоинстанционното съдебно решение за прогласяване на нищожността му. При постановяване на това решение съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на обжалваното административно решение на всички основания по чл. 146, в което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Мотивите съдържат единствено подробно описание на материалите по делото, вкл. основно и допълнително заключения на назначената по делото съдебно-химическа експертиза, която съдът е определил като обективна, безпристрастна и пълна. Липсва анализ на доказателствата и доводите на страните, както и правни изводи по съществото на правния спор относно законосъобразността на обжалваното административно решение. Ето защо, обжалваното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт и по претендираните в настоящето производство разноски. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,