Решение № 1820 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2023 г.
ВАСШесто отделение15.02.2024 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 93 от 7.04.2023г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 767/2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. Иванов в качеството на управител и представляващ МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, подадена чрез процесуален представител адвокат К. Местан срещу Заповед РД-09-1678/17.11.2022г. на Директора на РЗОК Велико Търново в обжалваната част по т. 1-3.
ОСЪЖДА МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, [улица],чрез управител и представляващ И. Иванов да заплати в полза на РЗОК Велико Търново разноски за двете инстанции в общ размер от 550/петстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Велико Търново против Решение 93 от 7.04.2023г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 767/2022г. С него се отменя като незаконосъобразна Заповед за налагане на санкции РД 09-1678/17.11.2022г. на Директора на РЗОК Велико Търново в частта по т.1-3 на ИЗ в която на МБАЛ Св. Иван Рилски-Горна Оряховица ЕООД за три нарушения по чл. 292, т. 6, б. б от НРД 2020-2022г. за МД във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за 2020-2022г. са наложени три отделни санкции в размер по 200 лева всяка. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД чрез управител и представляващ И. Иванов, чрез процесуален представител адвокат К. Местан взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея се налагат три финансови неустойки за нарушения на диагностично лечебния алгоритъм на КП 49 по отношение на три лица под 18г., като не била извършена спирометрия преди дехоспитализацията функционално изследване на дишането. Възраженията са за незаконосъбразност на заповедта в обжалваната част с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установил, че в документацията преди дехоспитализацията е записано, че това изследване не може да бъде извършено, тъй като детето не може да участва активно в извършването й. Че е имало затруднение в извършването на това изследване съдът приел за установено от гласни доказателства и заключение на съдебно медицинска експертиза, от която приел, че ЛДА е изпълнен и без това изследване, което е било успешно заместено от друго, което е достатъчно. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод, че е осъществен състав на нарушение, поради което отменил заповедта в обжалваната част. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Констатациите за установени нарушения на НРД, ЗЗО и индивидуалния договор са направени при спазване на административно производствените правила. Ясно са посочени в констативния протокол и заповедта за налагане на санкции, а именно, че не извършена Спирометрия , което е функционално изследване на дишането, необходимо според алгоритъма на КП 49. Доводите в жалбата са за нарушения при издаването на заповедта, свързани с изискванията на алгоритъма и изпълнението му. Събраните по делото гласни доказателства не установяват еднозначно невъзможност за извършване на изследването, а заключението на експертизата е, че реална оценка за състоянието на дихателната система дава направения в случая кръвногазов анализ, който позволява да бъде измерено количеството кислород в кръвта. Така установеното от фактическа страна не е достатъчно за извеждане на правен извод, че ЛДА е изпълнен по друг начин и не е могъл да бъде изпълнен по изискуемия от правилата на КП 49 изисквания. Лечебно диагностичния алгоритъм е методика, правила за поведение при лечение, спазването на които гарантира еднакво отношение към определен вид заболявания, които правила са изработени след обобщаване на медицинския опит в науката и практиката за постигане на ефективен резултат. Наред с това, изпълнението им е гаранция и доказателство за прилагането им по еднакъв начин, което е необходимо както за управление на процеса на здравеопазване, така и за заплащане на медицинската помощ. Поради това, спазването на ЛДА и доказателствата за спазването му са от съществено значение за контрола върху дейността и в случая не е достатъчно да се установи, че състоянието на пациентите е било добро след изписването им, а че са спазени именно изискванията на закона за хоспитализация, лечение и дехоспитализация. В случая е налице нарушение на ЛДА именно при дехоспитализацията, което е установено еднозначно от доказателствата по приложената административна преписка. Издадената заповед за налагане на санкции не страда от пороци, като основания за отмяната й, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника, които съдът определя на 150 лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 200 лева за касационната инстанция и 200 лева за държавна такса, общо в размер на 550 лева, които дружеството следва да заплати в полза на РЗОК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение