Решение № 5873 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от „ Интертур “ ЕООД с ЕИК 102818972 и седалище – община Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел „Астория“ (Интертур), чрез адвокат А. Иванова от АК - София, против решение N 11039 от 10.12.2025г., постановено по адм. д. N 1531 по описа на Адм. съд- Бургас за 2025г. в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на дружеството за сторените разноски за адвокатска защита по к. а. д. N 1041 на Административен съд- София град, 5-ти касационен състав по описа за 2023г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради противоречие с приложимия материален закон, допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че след като е сезирал съда с искане за налагане на глоба на административния орган по реда на чл.304 от АПК поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, касационният жалбоподател има право по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да претендира разноските по воденото производство и в двете му фази. Посочва, че е недопустимо административният съд да ревизира действията на касационната инстанция- тричленен състав на АССГ и да извършва преценка дали дружеството правилно е конституирано като ответник. Факт, че в рамките на това производство също са сторени разноски и те подлежат на репариране по същата логика и мотиви, изложени от първоинстанционния съд в частта, с която исковата претенция е частично уважена. По изложените доводи, доразвити и в представено допълнително становище, моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена в предявения размер. Ответникът- Министерство на туризма, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Адм. съд- Бургас е образувано по искова молба, подадена от „ Интертур “ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумата от общо 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от дружеството вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила решение № 3247 от 13.05.2022г. по адм. д. № 773/2022г. на Административен съд – София град. Имуществените вреди се изразяват в извършени разноски (възнаграждение за адвокат) в производство по чл. 306 от АПК, започнало по негов сигнал, във връзка с който е било постановено разпореждане № 8852/16.10.2023г. по адм. дело № 5350/2023г. на АССГ, оставено в сила с решение № 816/07.02.2024г. по к.а. д. № 11041/2023г. на тричленен състав на АССГ. В двете съдебни производства по чл. 306 от АПК, дружеството е заплатило двукратно сумата от 1000лв., за процесуално представителство и съдействие от адвокат пред двете инстанции, като общата сума от 2000 лева се явява пряка и непосредствена имуществена щета от констатираното бездействие на административен орган да изпълни влязлото в сила решение по адм. д. № 773/2022г. По делото не е спорно, че с решение № 3247/13.05.2022г. по адм. д. № 773/2022г. на АССГ е отменена заповед № Т-РД-27-407 от 13.01.2022г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено заявлението на „ Интертур “ ЕООД и му е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA 100427 (2021/N) от 08.11.2021 година като преписката е върната на министъра на туризма за ново произнасяне в 14 – дневен срок по заявлението - при съобразяване с мотивите на решението. Срокът за новото произнасяне не е спазен и със заявление от 09.11.2022г., процесуалният представител на дружеството е поискал от министъра ново произнасяне по заявлението на базата на влязлото в сила съдебно решение, но такова не е последвало. Впоследствие е обжалван и мълчаливия отказ на министъра на туризма и с решение № 1846/22.03.2023г. по адм. д. № 11488/2022г. на АССГ, отказът е отменен. По молба за налагане на глоба от „ Интертур “ ЕООД, на 16.10.2023г., с разпореждане № 8852 по адм. д. № 5350/2023г. на АССГ, на основание чл. 304 – 306 от АПК, на министъра на туризма е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв., за констатирано неизпълнение на решение № 3247/13.05.2022г. по адм. д. № 773/2022г. Разпореждане № 8852 по адм. д. № 5350/2023г. на АССГ е обжалвано от наказаното лице пред тричленен състав на същия съд, като с решение № 816/07.02.202г. по к. а. д. № 11041/2023г., жалбата е отхвърлена като неоснователна. В производството по адм. д. № 11041/2023г, дружеството е конституирано от като „ответник“ и е представлявано от процесуален представител. Въз основа на изяснените по делото факти и обстоятелства от фактическа страна, по които страните не спорят, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен. Направил извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на М-во на туризма, доколкото е налице незаконосъобразно бездействие по изпълнение на съдебно решение, което е в полза на касационния жалбоподател. Съдът приел за доказани и другите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – настъпилата за дружеството имуществена вреда и наличието на причинно-следствена връзка между тази вреда и незаконосъобразното бездействие, но само относно претендираните разноски по по адм. д. № 5350/2023г. на АССГ. За да уважи частично исковата претенция, съдът е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за правна защита и съдействие, както и за процесуално представителство от адвокат, направени пред АССГ в производството по чл. 306 от АПК. От представения договор за правна помощ и доказателства за банков превод е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение за изготвяне на сезиращата молба. Съдът е приел, че плащането на договореното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда за дружеството и тъй като в производството по чл. 306 от АПК, когато на административния орган е наложена глоба, не се присъждат разноски в полза на лицето, инициирало производството., то тези разноски следва да бъдат репарирани по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е отхвърлил исковата претенция за разходите за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по к. а. д. № 11041/2023г. на АССГ. Решаващият състав е изложил мотиви за това, че неправилно и незаконосъобразно дружеството е било конституирано като ответник в производството по обжалването на наложената санкция от страна на органа. Това процесуално действие според съда не почива на никакво правно основание, поради което е прието, че имуществената вреда за „ Интертур “ ЕООД (заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по договора за правна защита и съдействие от 24.11.2023г.) не е възникнала от незаконосъобразното бездействие на министъра на туризма, а от незаконосъобразното конституиране на дружеството от тричленния съдебен състав на АССГ като ответник по к. а. д. № 11041/2023г. Решението в обжалваната му част е неправилно. Изложените от съда мотиви относно това, че тъй като в производството по чл. 306 от АПК, когато на административния орган е наложена глоба, не се присъждат разноски в полза на лицето, инициирало производството и тези разноски следва да бъдат репарирани по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се отнасят и до производството по обжалване на разпореждането за налагане на глобата пред тричленен състав на същия съд. Производството по чл. 304 от АПК има за страни единствено съответният председател или овластено лице от съда, от една страна, а от друга - органа, чието неизпълнение на съдебно решение е предмет на проверка. Лицето, което е подало сигнала за незаконосъобразното неизпълнение на съдебния акт, е инициатор, но не е страна в процеса. И в двете производства, дружеството няма качеството на страна, но са налице доказателства за осъществено процесуално представителство и сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Както в производството по адм. д. № 5350/2023г., така и в производството за процесуално представителство по обжалването на наложената санкция по к. а. д. № 11041/2023г. на АССГ, на дружеството е причинена имуществена вреда, която следва да му бъде възстановена. Дали тричленният състав на АССГ правилно или не е конституирал дружеството като ответник в производството по обжалване на наложената глоба от административния орган е извън обхвата на преценката на административния съд. След като е конституирано като ответник, дружеството, в чиито интерес е глобата да не бъде отменена, е положило нормалната и дължима грижа за осъществяване на процесуално представителство. Видно от приложената по к. а. д. № 11041/2023г. по описа на АССГ, процесуалният представител на дружеството е изложил подробно и мотивирано становище за неоснователност на частната жалба, подадена от министъра на туризма и към молбата е представен списък за разноски. В тази насока позоваването от съда на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС, Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/2016 г. е удачно. Както е възприето в мотивите на това решение, доколкото гражданинът не може сам да се защити, възнаграждението, платено на адвоката за осъществяване на правна защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая с констатираното бездействие за изпълнение на съдебното решение) и е непосредствена последица от него. В този смисъл потърсената адвокатска помощ и платеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от констатираното неизпълнение. Касационният жалбоподател е имал право на преценка как да се защити, избрал е производството по чл. 304 АПК, като за целта е направил разноски за възнаграждението на адвоката, притежаващ специални знания, необходими за защита на правата му и в двете фази на производството. За осъщественото процесуално представителство дружеството е заплатило общата сума от 2000лв. (по 1000лв. на всяка инстанция), като е представен и списък на разноските по двете дела. Не е налице друг ред за обезщетяване на претърпяната вреда - сторените от касатора разноски, а това е условие на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от същия. По изложените мотиви за основателност на касационната жалба, съдебното решение следва да се отмени в обжалваната му част / в останалата е влязло в сила/ и Министерство на туризма следва да бъде осъдено да заплати на „ Интертур“ ЕООД още 1000лв., съответстващи на 511.29евро, представляващи разноски за процесуално представителство по к. а. д. № 11041/2023г. по описа на АССГ, V-ти касационен състав. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски съгласно представен списък, на „ Интертур“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 256.39 евро за касационната инстанция и остатъка от адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 127.82 евро или Министерство на туризма следва да бъде осъдено да заплати на дружеството разноски по делото общо в размер на 384.21 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение