Решение № 4228 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2012 г.
ВАСI отделение26.03.2013 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330/19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 148/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4228 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационни жалби на "Вали компютърс" ООД, представено от адв. Николай Илчев и на началника Митница Свищов, представен от юрисконсулт Виктор Вичев, против решение № 330/19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 148/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е изменено решение за промяна на тарифен номер № В47/0125/3.11.2011 г. на началника на Митница Свищов, с което е извършена корекция на декларираната тарифна позиция и са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания: мито в размер на 168.20 лв. и ДДС 33.64 лв. Съдът е определил код по КН за стока № 1 в ЕАД № 11BG004302H0004263/23.02.2011 г. 8536 00 49 със ставка на мито 2.3 %. Двамата касатори инвокират неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, а първият сочи и необоснованост. Търговецът утвърждава правилността на декларираната от него тарифна позиция, а административният орган - тази в издадения от него акт. Според администрацията определеният от съда код по КН не съществува. Иска се отмяна на съдебното решение, като администрацията иска и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Никой от касаторите не изразява становище по насрещната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД от жалбоподателя деклариране на стока в ст. 1 - сплитери 65 бр., тип HDSP0108 с произход от Китай за поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Декларирането на стоката е с тарифен код 8471 80 00 90 и ставка на мито 0 %. С оспореното пред АСВТ решение началникът на Митница Свищов, след последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността на подадената от "Индустриалкомплект" АД митническа декларация, е приел, че HDMI сплитерите, следва да бъдат класирани в позиция 8543, подпозиция 709099. Отричането на декларираната от вносителя позиция е с препращане към забележка 5, б. "а" от гл. 84 на КН. Позовавайки се на чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 г. и чл. 54 от ЗДДС административният орган е разпоредил корекция на декларираната тарифна позиция, като са определени задължения за мито в размер на 270,85 лв. и ДДС в размер на 54,12 лв. Решението на началника на митническия пункт е оспорено по административен ред. Оспорването е отхвърлено с решение № 970/30.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници". За да измени оспорения административен акт АСВТ е установил, ползвайки специални знания, обективните характеристики на внесената стока. Така сплитерът е квалифициран като устройство, което функционално и конструктивно разпределя цифров аудио-видео сигнал, който по естеството си е електрически и го предава от един източник на сигнал към осем изхода. Напрежението по двата канали за пренос на данни е съответно за TMDS канала - в границите 0.5 - 1.5 волта, а за DDS канала 5 волта. Съдът е обсъдил забележките към гл. 84 и 85 от КН и свойствата на стоките по позиции 8471 и 8543 от Регламент (ЕО) № 1214/2007 г. на Комисията за изменение на приложение № I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа и е отрекъл принадлежността на сплитерите към тези две групи. Обосновал е тарифно класиране с код по КН 8536 00 49 с основната му характеристиката на сплитера да разпределя цифров аудио-видео сигнал като вид електрически /с напрежение до 1 000 волта/. Съдът е изключил допускането на нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на утежняващия административен акт. Решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Касаторът е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с Наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел IV от гл. ХIV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола - проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Последващият контрол по чл. 84, ал. 2 от ЗМ е предметно идентичен с този по чл. 78, § 2 от МКО. Предложената от "Вали компютърс" ООД интерпретация на разпоредбите на чл. 84, ал. 2 от ЗМ и чл. 78, § 2 от МКО обвързваща правомерното упражняване на контрола с мястото на провеждане на проверката - при заявителя, е ограничителна и не се основава на позитивното право. Както националното, така и съюзното право предвиждат възможността контролът да се осъществи и при всяко друго лице притежаващо търговските документи. Дори контролът да се осъществи на друго място, с оглед предмета му, това няма как да повлияе върху заключителния административен акт и да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазването на съществените елементи от процедурата е установено от инстанцията по същество - последващият контрол е възложен по реда на чл. 84в от ЗМ и е изготвен доклад по чл. 84л от ЗМ. Вън от предпоставките на последващата проверка е спорът относно позицията от комбинираната номенклатура, в която следва да се класира внесената от касатора стока и следващият от това размер на митните сборове. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 1.01.1992 г.).