Решение № 210 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 143/2010 г.

Решение № 210 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 143/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производството е образувано по повод искане на осъденото лице М. А. Я. за възобновяване на наказателно дело № 138/09 г. на окръжен съд-гр. Смолян. В искането са изтъкнати доводи за материалната незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за неговото изменение, с определяне на наказание при условията на чл. 55 НК, в редакцията на текста - Д. в., бр. 153/1998 г. Осъдената, редовно призована не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като съобрази становището на сраните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира следното: С възивно решение № 6/19.02.2010 г., по в. н. о. х. д. № 138/09 г. на окръжен съд - гр. Смолян е потвърдена присъда № 288 от 17.11.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 551/09 г. на районен съд-гр. Смолян, с която е призната за виновна подсъдимата М. А. Я. за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1НК и осъдена на "пробация", с определяне на двете задължителни по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2НК пробационни мерки за срок от една година и пет месеца и поправителен труд при 10% удръжки от трудовото възнаграждение за същия срок. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.02.2010 г., а искането постъпило в законоустановения по смисъла на чл. 421, ал. 3 срок - на 5.03.2010 г. Разгледано по същество е основателно. При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27 НПК. Изложени са в достатъчен обем съображения, какви факти са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Инкриминираният документ е оценен съвкупно с останалите доказателства - показанията на свидетелите Б, Г., Д. и съдебно-графическа, експертиза. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд, относно възприетите правнорелевантни факти, но е длъжна да извърши проверка за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилното му формиране, в унисон с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че не са нарушени тези принципни изисквания на закона. Доказателственият анализ е извършен в унисон с процесуалните норми, изводите на окръжния съд почиват на задълбочен и съвкупен анализ и доказателствените източници са оценени съобразно действителното им съдържание. При установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, подсъдимата е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК и е действала в кръга на службата си. Инкриминираното удостоверение УП-30 е "официален документ" по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, представляващ конкретни, изрични писмени изявления на лицето, имащи пряко правно значение. По своя характер, той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа-трудовия стаж на Б. в съответното ведомство и е съставен, с цел да бъде използван, като доказателство за тези обстоятелства. За това, този вид документ, може да бъде предмет на "лъжливо документиране", по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК. Основателни са изтъкнатите доводи за нарушение на материалния закон, при индивидуализиране на наказанието и като пряка последица от това - явната несправедливост на наложеното наказание. Правилно наказанието е определено при условията на чл. 55 НК, който следва ex lege. Инстанциите по фактите, в разрез с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, не са приложили по-благоприятния за дееца закон. Към момента на извършване на инкриминираното от молителя престъпление - 15.09.1999 г., в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е предвидено при липса на най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода, същото да бъде заменено с глоба. De lege lata в текста, замяната при същите предпоставки е с наказанието "пробация", което безспорно е по-тежко по вид. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че следва да измени атакуваното решение, като определи наказание глоба, чийто размер - 500 лв., в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК, е съобразен с имущественото състояние на Я. и с основните принципи за определяне на наказанието, като е поставен акцент върху високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и проявената престъпна упоритост от дееца. По изложените съображения, ВКС коригира въззивния съдебен акт по отношение на наложеното наказание, с правилното приложение на материалния закон, а в останалата част го оставя в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховния касационен съд на РБ, първо наказателно отделение