Решение № 9296 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2011 г.
ВАСI отделение27.06.2012 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1077 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 249 по описа за 2011 г. на Административния съд - София град. ОСЪЖДА "Трейд" ООД да заплати на агенция "Митници" сумата 150.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9296 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Валентин Русев, в качеството му на процесуален представител на Гено Генов, управител на "Трейд" ООД, срещу решение № 1077 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 249 по описа за 2011 г. на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 1154 от 3.12.2010 г. на директора на агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на агенция "Митници" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Десислава Йорданова и юрисконсулт Михаела Петрова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу решение № 1154 от 3.12.2010 г. на директора на агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАДС му е отнет лиценз № 413 от 5.08.2009 г. на лицензиран складодържател за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00284001, за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на същия лиценз. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно по издаването на оспорения административен акт. Установено е по делото, че търговското дружество "Трейд" ООД притежава лиценз за управление на данъчен склад, като за издаването му е предоставена банкова гаранция за сумата от 70 200.00 лв. на "ЦКБ" АД, клон Добрич. Със заявление от 11.01.2010 г. дружеството е поискало на основание чл. 32, ал. 1, т. 7, чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, § 79 от ПЗР на ЗАДС и решение на ЕК № С
9407 от 23.11.2009 г. освобождаване на предоставеното обезпечение. С решение № 256 от 8.04.2010 г. на директора на агенция "Митници" е определен нов размер на обезпечението от 0 лв. и е освободена банковата гаранция. Впоследствие с решение № 761 от 27.08.2010 г. е определен нов размер на обезпечението за данъчния склад, понеже дружеството с писмо от 12.08.2010 г. е представил нов бизнес план, както и предложение за размер на обезпечението. Новият размер на обезпечението е 70 200.00 лв., като освен определянето му с решението е изменен и лиценза на същия, като е даден 30-дневен срок за предоставянето на това обезпечение чрез учредяване на банкова гаранция. По делото не е спорен фактът, че този срок не е спазен, като не е осъществено обезпечаване по посочения начин, поради което е постановен и обжалваният административен акт относно отнемане на лиценза и прекратяване на действието му. Административният съд е изложил подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, които са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗАДС лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, задължението за който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗАДС обезпечението е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад, като в конкретния спор то следва да бъде осъществено чрез банкова гаранция. По делото е установено, че е осъществена промяна в лиценза на дружеството, съгласно решение № 761 от 27.08.2010 г. на директора на агенция "Митници", поради което и в изпълнение на същото, търговското дружество е следвало да осъществи обезпечаване, което то не е направил в дадения законовоопределен срок. Правилно е приел решаващият съд, че "при функционирането на регулиран пазар с лицензионен режим на дейност е необосновано да се извършва разширително тълкуване на предоставените от закона възможности". По тези съображения следва да се приеме, че преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт е правилна. Самата уредба на лицензионния режим и липсата на изрична такава относно възможността за удължаване на срока обосновават този извод. Правилно съдът се е аргументирал с характера на обществените отношения, които този режим регулира и значимия обществен интерес, които тези разпоредби защитават и който налага обезпечаване заплащането на акциза чрез учредяване на банкова гаранция в законово определен срок затова. Административният орган е лишен от право на преценка, като при неизпълнение на законовите изисквания се постановява отнемане на лиценза и прекратяване на действието му. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят такива в размер на 150.00 лв. за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 143 от АПК и чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.