Решение № 4582 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15317/2009 г.

Решение № 4582 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15317/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1217 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 884/08 г. Пловдивският административен съд, ХII-ти състав, е отменил Решение за определяне на нов тарифен номер № 444 от 22.02.2008 г. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0261 от 09.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция-гр. Пловдив и е осъдил Митница-Пловдив да заплати на "Акварел"-ООД-с. Оризари, общ. Родопи, обл. Пловдив разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Златина Иванова Бояджиева в качеството й на процесуален представител на началника на Митница-Пловдив и РМД-Пловдив/сега Агенция "Митници"-София/. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди Решение за определяне на нов тарифен номер № 444 от 22.02.2008 г. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0261 от 09.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция-гр. Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "Акварел"-ООД не е взело становище. Заинтересуваната страна директор на ТД на НАП-гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, АЛ. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, АЛ. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Решение за определяне на нов тарифен номер № 444 от 22.02.2008 г. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0261 от 09.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция-гр. Пловдив. На първо място съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, като е посочил, че същата е безспорна между страните по делото. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи във връзка с оплакванията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ срещу издадения митнически акт. На първо място в тази насока е прието за неоснователно възражението на същия относно недопустимост на допълнителното определяне на митни сборове и ДДС след подаването на ЕАД-то, с което е извършен вноса, като е изложил съответните мотиви. На второ място съдът е направил изследване на какво основание митническият орган е определил допълнителни митни задължения на вносителя, като е посочил че предвид използваните кодове се налага изводът, че с обжалвания административен акт да определени задължения за заплащане на окончателно антидъмпингово мито във връзка с осъществения внос на стоки, като митническият орган не е посочил конкретното правно основание за възникване на задължението за заплащане на антидъмпингово мито за осъществения внос на стоки к произход Китайската Народна Република, като такова правно основание не могат да са Закона за митниците , Регламент 2913/92 г. или ТАРИК. Независимо от това, с оглед на това, че конкретния правен спор не е предоставен на изключителната компетентност на административния орган, административният съд е приел, че не може да постанови отмяна на обжалвания акт само на основание допуснатото процесуално нарушение, а следва да реши спорът по същество предвид установените факти и обстоятелства по делото, т. е. да прецени дали са налице предпоставките за облагане с окончателно антидъмпингово мито на процесните вносни стоки по ЕАД № 07BG0030000Н0204933 от 26.09.2007 г., описани в клетка 31. Изложени са мотиви, че на основание Регламент /ЕО/ № 384/96 г. на Съвета от 22.12.1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, след изпълнение на съответната процедура, е приет Регламент /ЕО/ № 1136 на Съвета от 24.11.2004 г. относно налагането на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на механизми с дъгов лост с произход КНР, като в чл. 1, § 1 и 2 е определена ставка на окончателното антидъмпингово мито в размер на 47,4%. Отбелязано е още, че в чл. 3 от регламента е посочено, че той влиза в сила в деня след публикуването му в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и че е задължителен в своята цялост и се прилага във всички държави членки. Съпоставяйки наличните данни по делото административният съд е посочил, че вносът на стоките е осъществен на 26.09.2007 г., а въпросният регламент е публикуван на български език на 05.12.2007 г. На база на това, както и на разпоредби от протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Република Румъния в Европейския съюз, ратифициран със закон, приет на 11.05.2005 г. и обнародван в ДВ бр. 40 от 12.05.2005 г., правилото в чл. 254, § 2 от Договора за създаване на Европейската общност, първоинстанционният съд е направил извод, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е прието със самия акт на присъединяване. В тази последователност е посочено, че с оглед на чл. 254, § 2 от Договора за създаване на Европейската общност ще следва да се приеме, че актовете приети от европейските институции преди присъединяването на България ще са снабдени с императивно нареждане за изпълнение от техните български адресати след публикуването им на български език в Официален вестник на Европейския съюз, като всяко друго разбиране би противоречало на принципите на правна сигурност и забрана за дискриминация. Административният съд е отбелязал, че в този смисъл е налице и произнасяне на Съда на Европейските общности в Решение от 11.12.2007 г. по дело № С-161/06 по подобен казус. На база на изложеното е направен извод, че към момента на осъществяване на процесния внос Регламент /ЕО/ № 1136 от 24.11.2004 г. не е бил публикуван на български език в официалното издание на Европейския съюз, поради което той не може да породи задължения за вносителя към момента на вноса - 26.09.2007 г., което прави издадения административен акт незаконосъобразен в частта му относно определеното задължение за довнасяне на мито и ДДС. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се посочва в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в нарушение на закона административният съд е приел, че разпоредбите на съответния регламент стават задължителни за българските им адресати след тяхното обнародване в Официален вестник. Посочва се, че съгласно чл. 249, АЛ. 2 от Договора за създаване на Европейската общност следва, че регламентът е приложим във всяка държава членка и не е необходимо каквато и да е рецепция или акт на транспониране във вътрешния правов ред и че при присъединяване на нови държави членки в ЕС се прилага правило, по силата на което от момента на присъединяването основните договори, както и правните актове, основаващи се на тези договори са задължителни новите държави-членки. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. В случая няма спор, че ответното по касация дружество "Акварел"-ООД е извършило внос на механизми с дъгов лост с произход КНР, като спорът се свежда относно това дали са налице условия за определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС в резултат на прилагането на Регламент /ЕО/ № 1136 на Съвета от 24.11.2004 г. относно налагането на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на механизми с дъгов лост с произход КНР. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че към момента на извършване на вноса въпросният регламент не е бил обнародван в Официален вестник, поради което и не поражда задължения за дружеството вносител. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, изведени от съдържанието на чл. 2 и чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Р България и Румъния в ЕС. В чл. 2 от протокола е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Р България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол, а в чл. 58 е предвидено, че текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Условие за прилагане на общностното право по отношение на частноправните субекти в присъединените държави, е то да бъде публикувано на националния език на съответната държава-членка, който е и официален език на ЕС, в специалното издание на Официален вестник на ЕС. Принципът на правна сигурност налага изискването правните норми на европейските институции, включително регламента като акт на вторичното право, да бъдат доведени до знанието на частноправните субекти чрез адекватна публичност, за каквато се приема публикуването в хартиеното издание на Официален вестник на ЕС, за да бъдат прилагани тези правни норми по отношение на частноправните субекти. Публикуването на актовете на националния език на присъединената държава-членка е предпоставка за прилагането на принципите на върховенството и на директния ефект на общностните правни норми. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на решение на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc /Регионална митническа дирекция/. В решението изрично е прието, чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия /идентичен с текста на чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС/ не допуска задълженията, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС /какъвто е и българския език/, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Това решение на СЕО е постановено по запитване за преюдициално заключение по реда на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, отправено от национален съд на държава - членка до Съда на Европейските общности по правен казус, със сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. Решенията на СЕО, постановено в производство по чл. 234 ДЕО са задължителни освен за съда, който е отправил запитването, така и за европейските институции и за всички държави - членки, включително за всички правоприлагащи органи в тези държави. Затова напълно обосновано съдът в случая се е аргументирал с посоченото решение на СЕО. На база на изложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, АЛ. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, АЛ. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,