Решение № 9288 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2010 г.

Решение № 9288 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 624/5.01.2010 г. по адм. дело № 565/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с която е отменена частта от ревизионен акт /РА/ № 0400 -1006/27.12.2006 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърдена с решение № 173/16.03.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, отнасяща се до увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. със сумата над 170021,09 лв. до 243155,88 лв. и съответно е определен корпоративен данък за довнасяне над 9153,35 лв. до 36473,41 лв., ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната и, отхвърляне на жалбата срещу спорната част на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационна жалба - "Агроком" ЕООД, гр. Велико Търново, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното частично решение е постановено, след като с решение № 10228/31.07.2009 г. по адм. дело № 2583/2009 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение № 530/9.01.2009 г. по адм. дело № 92/2007 г. на АС - Велико Търново и в тази му част и делото е върнато за ново разглеждане с указания за изследване дали разходите са извършени за реално осъществени доставки на селскостопански култури /родово определени вещи/. Съдът в изпълнение указанията на ВАС, е приел, че финансовият резултат на ревизираното дружество за 2005 г. в противоречие с посоченото в РА правно основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е увеличен с разходи в размер на 83 270, 68 лв. по фактури, издадени от "МД Универсал" ООД, с 16 418,40 лв. - разходи по фактури на СД "АТ Карлово" и с 84 000 лв. - разходи по фактури на ЕТ "Кронос - Светослав Савов", тъй като фактурираните количества зърно са предадени на жалбоподателя и по този начин е прехвърлено правото на собственост. За да стигне до този извод, съдът е анализирал всички пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, пътни и складови разписки, кантарни бележки на пристанище Варна, експедиционни бележки, както на търговците, които са престирали на ревизирания субект, така и на техните доставчици. Анализирани са разликите, дължащи се на вида на кантарите - електронни и механични, загубата при товарене и разтоварване на зърното, установените търговски практики при ревизираното лице, което е извършвало окончателното разплащане едва след проверка наличността на цялото количество фактурирано зърно, както и последваща реализация на цялото количество фактурирано зърно. За фактурите на "МД Универсал" ООД е посочено, че липсата регистрация на търговеца, по чл. 24, ал. 1 от ЗТСЗЗ е без значение при преценка дали е доставил фактурираното количество зърно. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е направил комплексен анализ на всички доказателства и е формирал единствено логичния извод от тях, като е отговорил на възраженията на касатора за разликите в количествата при тегленето на зърното, за разликите в датите на фактурите на прекия и предходния доставчик. При преценка дали разходите са документално обосновани по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) от значение е дали фактурата отразява вярно търговската операция. Без значение е дали продавачът има необходимите регистрации и лицензи да продава този вид стока. Освен от всички изброени документи, съпоставката им в заключението на СИЕ, фактът на получаване на цялото количество фактурирани селскостопански култури се потвърждава и от безспорно установения факт, че то е било предмет на последваща реализация. Липсват каквито и да е било доказателства, че спорните сделки водят до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), както твърди касаторът, поради което няма възможност за приложение и на нормата чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) По изложените съображения обжалваната част от съдебното решение като правилна следва да бъде оставена в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение