Решение № 10888 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12646/2018 г.

Решение № 10888 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12646/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Машев, против решение № 4974 от 23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6453/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 26 състав, с което е отменена, по жалба на П. Петров, негова заповед № 8177 з-187 от 17.05.2018 г., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено друго по същество, с което се потвърди обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за касационното производство. Ответникът - П. Петров, чрез пълномощника си адв. Владимиров, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е цитираната заповед на началника на ГПУ - София, с която на чл. 197, ал. 3, т. 1, чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на П. Петров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че в ГПУ - София са постъпили предварителни данни, във връзка с подаден сигнал от Д. Морис, затова че на 04.01.2018 г. на Терминал 2 на "Летище София" ЕАД е станала обект на грубо отношение на служители от сектор "Летищна сигурност-Аерогара София". Във връзка с постъпилия сигнал, началникът на ГПУ-София е сезиран с молба за съдействие от летищните власти, поради което със заповед № 8177 з-28/18.01.2018 г. е наредил извършване на проверка. Назначил е комисия, в чиито състав е включен като председател П. Петров. В заповедта е указано работата по сигнала да се извърши при стриктно спазване на разпоредбите на административното право, както и вътрешните нормативни документи - заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Правила за организация на работа с предложенията и сигналите в МВР, като бъде изготвена справка, която да се докладва с всички събрани доказателства в срок до 18.02.2018 г. По проверката са извършени следните действия: изготвен е превод на сигнала, подаден от Д. Морис, приложени са фотокопия от докладна записка относно резултатите от служебната дейност на 04 група в сектор "Летищна сигурност - Аерогара София" с рег. № 8177 р-457/05.01.2018 г., докладна записка относно резултатите на ГПН ПОО-5, приложение 9 към рег. № 8177 р-457/05.01.2018 г., ежедневен инструктаж на ГПН в 04 група, сектор "Летищна сигурност-Аерогара София" за времето от 08, 00 ч. до 20, 00 ч. на 04.01.2018 г. с рег. № 8177 з-361/04.01.2018 г., извадка от дневник за извършени справки в АИС на ПОО-6 за времето от 12, 15 ч. до 16, 20 ч., наряден дневник на ГНП ПОО-5, снети са писмени сведения от шестима служители на 04 група на посочения сектор, назначени като ГНП ПОО-5. Освен това служителят П. Петров след предоставяне на копие от заповед № 8177 з-28/18.01.2018 г., е допуснат в мониторната зала на Терминал 2 от сътрудник охрана в отдел "Обективен контрол", дирекция "Сигурност" на "Летище София" ЕАД, където е извършил преглед на видеозаписи от камери № 88 и № 219 от 04.01.2018 г. Посещението на Петров в мониторната зала се установява и от докладна записка на сътрудник охрана в същия отдел, както и от писмо изх. № 100-4772/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, в която е посочено, че посещението е отбелязано в оперативния дневник на мониторната зала в съответствие с процедура № 108 за работа на служителите по сигурността от отдел "Обективен контрол", като са посочени името, длъжността, номерът на служебния пропуск, номерата на наблюдаваните камери, датата на събитието, както и основанието му за пребиваване в мониторната. В резултат, назначената комисия, председателствана от жалбоподателя, е изготвила справка УРИ 8177 р-4745 от 14.02.2018 г., в която след анализ на събраните доказателства е предложено: 1.) да се приеме за неоснователен сигналът на Д. Морис, доколкото не се установява по категоричен начин изнесеното в него; 2.) от служителите, назначени в състава на ГПН-ПОО-5 да не се търси дисциплинарна отговорност и 3.) да бъде изготвен и изпратен отговор до "Летище София" ЕАД за резултата от проверката. След получаване на справката, началникът на ГПУ е издал заповед № 8177 з-81/22.02.2018 г., с която е възложил повторно да се извърши проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства, изнесени в сигнала на Д. Морис, както и да се извърши анализ относно работата на комисията, извършила първата проверка. Назначена е комисия, която да извърши проверките и да обективира резултатите им в справка, която да бъде докладвана до 08.03.2018 г. Във връзка с цитираната заповед за проверка на дейността на първоначално назначената комисия, до жалбоподателя, настоящ ответник по касация, е отправена покана рег. № 8177 р-6064/27.02.2018 г. за даване на писмени сведения по поставените от комисията въпроси, която му е връчена на 28.02.2018 г. Същият е депозирал сведение УРИ № 8177 р-6396/02.03.2018 г., в което е препратил към изготвената справка рег. № 8177 р-4745/14.02.2018 г. Назначената комисия за повторната проверка е събрала редица доказателства, като резултатите е обективирала в справка № 8177 р-7090/08.03.2018 г. В същата, след извършен анализ, са направени изводи че: 1.) сигналът на Д. Морис е неоснователен; 2.) от председателя на предходната комисия – Петров са допуснати нарушения на служебната дисциплина, състоящи се в това, че не е установил контакт с подателя на сигнала с цел уточняване на въпроси, които комисията е считала за важни и неизяснени - нарушение на чл. 23, т. 1, т. 2 и т. 3 от Правилата за организацията на работа в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени със заповед рег. № 8121 з-1432/25.11.2018 г., изменена и допълнена със заповед рег. № 8121 з-52/06.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи (Правилата); след като е прегледал записите от камерите за видеонаблюдение не е изискал с писмо архивирането и предоставянето на същите – нарушение на чл. 23, т. 4 от Правилата; предоставил е копие от заповед № 8177 з-28/18.01.2018 г., издадена от началника на ГПУ- София на служителя в мониторната зала на Терминал 2 – нарушение на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл. 19, т. 2 и т. 4 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със заповед № 8121 з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи; не е запознал срещу подпис със заповед № 8177 з-28/18.01.2018 г. служителите, дали писмени сведения по сигнала; със справка № 8177 р-4745/14.02.2018 г. предлага за резултата от проверката да бъде уведомено "Летище София" ЕАД, което не съответства на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Правилата. Комисията е предложила да се приеме за неоснователен сигналът на Д. Морис, като се изпрати отговор до същата; да не се търси дисциплинарна отговорност от служителите от ГПН-ПОО-5; на П. Петров да бъде наложено на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца до 1 година. Справката, съдържаща резултатите от извършената проверка по повод работата на жалбоподателя, е заведена в деловодството на администрацията на ответника на 08.03.2018 г. под № 8177 р-7090/08.03.2018 г. – в последния ден от срока, който е указан в заповед № 8177 з-81/22.02.2018 г., с която е разпоредено извършването на проверката. Жалбоподателят е запознат със справката и материалите на 21.03.2018 г., след връчване на покана, като му е дадена възможност в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения и възражения, от което право същият не се е възползвал. На основание предложението в справката и събраните доказателства е издадена оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за констатираните две отделни нарушения на служебната дисциплина, извършени от жалбоподателя. Нарушенията са описани като ДНО е възприел описанието от справката, както и правната квалификация. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото са представени Правилата за организацията на работа в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени със заповед рег. № 8121 з-1432/25.11.2015 г. и доказателства за запознаване на жалбоподателя със същите, както и е установил от заявление рег. № 8177 р-12847 от 27.04.2018 г., че на Петров е разрешено ползване на платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни за периода 09.05.2018 г. – 01.06.2018 г. включително, както и въпреки дадените указания не са представени от ответника Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със заповед № 8121 з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, както и такива за запознаване на жалбоподателя с тези правила. От разпитаните свидетели съдът е установил, че членовете на първоначално назначената комисия, ръководената от жалбоподателя, са счели сигнала на Д. Морис за анонимен, по който не следва да се работи, независимо от което са разпитали колегите си, които са били на смяна в посочения в сигнала ден и час, както и знаят, че Петров е прегледал камерите на "Летище София" ЕАД, но и от тях нищо не се е установило. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в условията на заместване, в законоустановената писмена форма, съдържа реквизитите, изискуеми от нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазено изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, които срокове са преклузивни по своя характер – погасяващи правото на дисциплинарнонаказващия орган да реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителя-нарушител, независимо от доказаността на нарушението от субективна и обективна страна. Това е така, тъй като началото на двумесечния срок се поставя от момента на откриване на нарушението, който съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган по аргумент от чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. В случая, срокът не е спазен, тъй като справката рег. № 8177 р-7090/08.03.2018 г., съдържаща резултатите от извършената проверка е постъпила при ДНО на 08.03.2018 г., а наказанието е наложено на 17.05.2018 г. Не са налице доказателства за приложението на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, уреждаща спиране на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание - липсват данни за разрешен отпуск до 08.05.2018 г. когато е изтекъл двумесечния срок за налагане на наказанието, отпуск е разрешен и ползван след тази дата, но същият не може да спре течението на срок, който вече е изтекъл. Този извод не се променя и от обстоятелството, че поставените от ДНО резолюции, при запознаване с документи от дисциплинарното производство са с по-късна дата - 17.05.2018 г. Справката, съдържаща резултатите от извършената проверка за дисциплинарните нарушения на жалбоподателя, е заведена в деловодството на администрацията на ответника на 08.03.2018 г., който е последният ден от срока, указан в заповедта за извършване на проверката за работата на жалбоподателя и е релевантната дата от когато материалите са били на разположение на дисциплинарнонаказващия орган, за да упражни предоставената му дисциплинарна власт. Ирелевантна е датата, на която дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че се е запознал със справката. Поради допуснатото нарушение заповедта подлежи на отмяна. За пълнота в мотивите, съдът е посочил, че заповедта е и материалнонезаконосъобразна, поради недоказаност на второто посочено в заповедта дисциплинарно нарушение, тъй като по делото ДНО не е представил като доказателства Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със заповед № 8121 з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, както и доказателства за запознаване на жалбоподателя с тези правила. При липсата на същите съдът не може да изследва съответствието на твърдяното поведение с възложени на служителя служебни задължения. Именно това недоказано от ответника нарушение е обусловило и налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание – "порицание", поради което дори и да се приеме за осъществено и доказано първото посочено в оспорената заповед нарушение, то наказанието би следвало да е по-леко от наложеното – писмено предупреждение, а не порицание, което също опорочава акта. По тези съображения съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора. Изводите му съответстват на установеното, като правилно са тълкувани и приложени и нормите на материалния и процесуалния закон. Не намира опора в доказателствата по делото възражението в касационната жалба, че съдът приемайки неспазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не е отчел обективната възможност на ДНО да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, както и липсата на доказателства за постъпването им при ДНО. По делото категорично е установено, че справката и материалите от дисциплинарната проверка са постъпили в администрацията на ДНО на 08.03.2018 г. Посоченото се установява от входящото клеймо, с вписан номер и дата. Именно това е датата, която нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР определя като правно релевантна за установяване на дисциплинарното нарушение. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Това е датата, от която започва да тече двумесечния срок за налагане на наказанието. Всички останали действия на дисциплинарно наказващия орган са въпрос на организация на работата по дисциплинарното производство, като забавянето за извършването им не може да служи за спиране или удължаване на този срок, за който правилно съдът е посочил, че по характера си е преклузивен. Този срок е преценен от законодателя като достатъчен, за да бъдат извършени от ДНО дължимите действия по изпращането на покана за даване на обяснения но основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и други, за които в касационната жалба се възразява, че е следвало да бъдат извършени и които поради лоша организация не са извършени до момента на изпращане на материалите от дисциплинарното проверка на ДНО. Съгласно ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, ДВ, бр. 34/2015 г. дисциплинарната проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР приключва с изготвянето на писмената справка, като ако в същата се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и неговия извършител, ДНО е длъжен да извърши действията по чл. 206, ал. 1-4 от ЗМВР, т. е. следва да разкрие обективната истина като използва всички начини и средства, допустими от закона, събере и оцени всички доказателства, като ако се налага следва да събере и нови доказателства, както и такива, посочени от сочения за извършител, да го уведоми за всички констатации и да го изслуша или да приеме писмените му обяснения. Тези действия и съпътстващите ги технически мерки - съобщаване, връчване на покани, следва да бъдат извършени в рамките на двумесечния срок. Възраженията в касационната жалба, че тъй като жалбоподателят се е запознал със справката на 21.03.2018 г., а 24 часовия срок за възражение е изтекъл на 22.03.2018 г., то това е моментът, от който най-рано ДНО е могъл да се запознае с материалите не може да бъде възприето. Също несъстоятелно е и възражението, че след изпращане на материалите на ДНО е изискана и справка за служебната дейност и дисциплина на служителят, с която ДНО е задължен да се запознае, за да извърши преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Причините за по-късното изискване на кадрова справка са отново свързани с организацията на провеждане на дисциплинарното производство, но не са сред основанията за спиране на течението на срока за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователно е и възражението, че С. Динчев като ДНО и издател на оспорения акт, е получил своята дисциплинарна власт една на 25.03.2018 г., т. е. от 08.03.2018 г. когато е получена справката до 25.03.2018 г. когато е натоварен с изпълнение на задълженията на началник на ГПУ, същият е бил в обективна невъзможност да извършва действия по дисциплинарното производство. Посоченото е правен нонсенс. В периода до оправомощаване на Динчев, е следвало да има лице, което да изпълнява функциите на началник на ГПУ- София - титуляр или лице, което да го замества или на което да са делегирани правомощия, определени по съответния нормативно предвиден ред. Подобна липса (каквато впрочем не е доказана) е въпрос на организация на дейността, но не може да служи за извинително обстоятелство за неспазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР или обстоятелство, което да доведе до спиране на неговото течение. Правилно съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазен срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съответно е погасено правото на дисциплинарнонаказващия орган да реализира дисциплинарна отговорност спрямо дисциплинарнопривлеченото лице, независимо дали нарушенията са установени и доказани от субективна и обективна страна. Посоченото правилно е прието за достатъчно да бъде отменена оспорената заповед. При наличие на соченото нарушение не се налага обсъждане на доводите в касационната жалба, относно неправилното приложение на материалния закон. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и други такива, установени при проверката по чл. 218 от АПК, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора, които са доказани в размер на 800 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 20.05.2018 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,