Решение № 2291 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2016 г.

Решение № 2291 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. област против решение № 1011 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 672/2015 г. на Административен съд С.-област, с което е отменено решение № 03-12 293-1/08.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. област, с което е потвърденото Разпореждане № МП-03-29393-5/02.02.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - СО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в тежест на оспорващият е да ангажира доказателства, които да установят претендиранат категория труд положена от него. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на оплакванията и потвърждаване на административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- А. О. К. не е изразил становище във връзка с касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-област е отменил решение № 03-12 293-1/08.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. област, с което е потвърденото Разпореждане № МП-03-29393-5/02.02.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - СО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че административният орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за предявеното право, както и да осигури възможност на заявителя да изрази становище по събраните служебно от пенсионния орган доказателства. Като не е сторил това е извършил нарушение на административнопроизводствените правила- чл. 34, ал. 3 от АПК, чл. 35 от АПК. Освен това в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК не е изискал евентуално намиращите се при заявителя документи, ако прецени, че такива са необходими, както и не е поискал обяснения от заявителя във връзка с положения от него стаж през спорния период. Решението е правилно. По делото е установено, че със Заявление вх. № МП-03-29393/01.12.2014 г. А. К., от с. Б., е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО. Към заявлението са представени документи за положения от него осигурителен стаж, включително удостоверение -обр. УП-3, вх. № 19/03.04.1984 г., издадено от Агропромишлен комплекс. О. последното е видно, че Колев има положен труд като: Строителен работник-ТКЗС"Шопска комуна" за периода 25.09.1972 г. -06.10.1973 г./1 г. 11 дни/; Строителен работник- ППДС/26.10.1977 г. -02.04.1979 г./1 г. 5м. 7 дни/; Строителен работник -ППДС, кл. Връбница-27.11.1980 г. -07.11.1982 г. /1 г. 9м. 20 дни/, или общ трудов стаж: 4 г. 3м. 8 дни. Представена е и трудова книжка, като стажа, положен в АПК "С.", респ. в ТКЗС "Шопска комуна", удостоверен в нея, напълно съвпада с удостовереното в УП3№ 19/03.04.1984 г. С Разпореждане № МП-03-29393-5/02.02.2015 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68 от КСО, Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - СО е отказал да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй няма изискуемата за мъжете възраст, както и че няма общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, съгл. изискванията на § 4 от ПЗР на КСО. В забележка, изрично е отбелязано, че осигурителния стаж и доход за периодите 25.09.72 г. -06.10.73 г., 26.10.77 г. -02.04.79 г. и 27.11.80г -07.09.82 г. в ТКЗС "Шопска комуна" и АПК"С." не е зачетен, тъй като при извършената проверка за посочените периоди в приетата документация липсват данни за лицето. Разпореждането е обжалвано по административен ред. С решение № 03-12 293-1/08.06.2015 г., на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ-СО, е отхвърлил жалбата. Изложени са мотиви в насока, че от една страна доказателствената сила УП3, изх. № 19/03.04.84 г., удостоверяваща осигурителния стаж на Колев за периода от 25.09.72 г. -06.10.73 г., 26.10.77 г. -02.04.79 г. и 27.11.80 г. -07.09.82 г., е опорочена, предвид писмо от 27.02.2015 г. от "Обединено архивно стопанство"-гр. К., от което е видно, че в приетата разплащателна документация на ТКЗС "Шопска комуна"-С. и АПК"С." -ППДС "Връбница"-гр. С. за процесния период липсват данни за лицето. Прието е също, че Колев не е представил други доказателства пред пенсионния орган, от които да се направи категоричния извод, че същият е работил на посочените длъжности, в посочените периоди и при посочения работодател. Директорът на ТП на НОИ"СО", в решението предмет на делото, изрично е посочил, че основния спор е дали да бъде зачетен осигурителния стаж за времето от 25.09.72 г. -06.10.73 г., 26.10.77 г. -02.04.79 г. и 27.11.80г -07.09.82 г., удостоверен с УП 3, изх. № 19/03.04.2084 г. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че административният орган е бил длъжен, преди да се произнесе, да изясни фактите, значими за предявеното право. Като не е сторил това в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК не е осигурил възможността на заявителя да изрази становище по събраните служебно от пенсионния орган доказателства, както и не е изискал такива. В нарушение на чл. 35 от АПК са останали неизяснени от административния орган всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не са и обсъдени възраженията на Колев. В нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК административния орган във връзка с изясняване на положения през спорния период стаж от Колев не е изискал евентуално намиращи се при него документи, нито е поискал обяснения. Не е извършена преценка на представената трудова книжка, както и на представеното удостоверение- обр. УП 3 № 19, ведно с всички отбелязвания в тях, както и съответствието им с изискванията на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При наличните данни по делото, т. нар. "спорен" стаж, незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния орган. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение