Решение № 5334 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 1486 от 20.02.2025 г., постановено по адм. д. 471/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по оспорване на Н. И. Г. от [населено място], е отменено негово Решение РТД 3000-619 32 850471 от 13.05.2024 г., с което не е разрешено освобождаване от вносни мита на употребяван автомобил с марка Mitsubishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси MMCJJKL10HH004161. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е изследвал всички относими факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че представените документи не са достатъчно доказателство за пребиваването на Г. във Великобритания за период от 12 последователни месеца преди установяването му в България и поради тази причина не е налице изпълнение на условията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. за освобождаване на автомобила от вносни мита. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави още и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от насрещната страна. Ответникът Н. И. Г. от [населено място], община Свиленград, област Хасково, чрез процесуален представител, с писмен отговор и молба-становище по същество оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Хасково е законосъобразността на Решение РТД 3000-619 32 850471/13.05.2024 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, с което не е разрешено освобождаване от вносни мита на употребяван автомобил с марка Mitsubishi, модел L200 Titan, Pick- up, шаси MMCJJKL10HH004161, първа регистрация от 29.03.2017 г., собственост на Н. И. Г.. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 14.02.2024 г. с Искане вх. 32-739445, отправено до Директора на ТД Митница Пловдив, Н. И. Г. от [населено място] е поискал да му бъде разрешено да оформи безмитен внос на индивидуализиран пътнически автомобил марка Mitsubishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси MMCJJKL10HH004161, който бил закупил в Шотландия на 03.11.2022 г. за 2 500 английски лири, съгласно Регламент на ЕО 1186/2009г., глава I, чл.4-11 и чл.181 от Закона за митниците. Заявителят е посочил, че е пребивавал в Шотландия от 2015 г. до края на 2023 г., за което е приложил копия от застрахователното му досие, от последните му заплатени трудови възнаграждения и от шофьорската му книжка. Като причина за отправеното искане той е изтъкнал окончателното си завръщане в България и е приложил изброени по опис документи, включително: копие от лична карта, издадена на 14.10.2014г., с постоянен адрес [населено място], общ.Свиленград; издадено на 08.02.2023г. от Обединеното кралство свидетелство за правоуправление на МПС UK Driving Licence на N. G., Glasgow и Регистрационен талон от Обединеното кралство United Kingdom Registration Certificate за МПС Mitsubishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси MMCJJKL10HH004161, с рег.номер [рег. номер], първа регистрация от 29.03.2017г. и дата на регистриране на N. G., Glasgow 03.11.2022г. С писмо рег. 32-746630/20.02.2024г. митническите органи са изискали от Н. Г. допълнителни доказателства за целите на производството по освобождаване от вносни мита при допускането за свободно обращение на лично употребявано имущество, включително доказателства за предишно пребиваване на територията на Обединеното кралство за последните 12 последователни месеца преди преместването му. В отговор заявителят е предоставил: сертификат P60 End of Year Certificate - Tax year to 5 April 2023 и извлечения от последните му трудови възнаграждения в Обединеното кралство, обхващащи периода м.май м.декември 2023 г. вкл.; както и саморъчно подписана декларация със заверка от Кмета на [населено място], община Свиленград, в която Г. заявява, че от 2015 г. живее и работи в Обединеното кралство, но тъй като работата намаляла, решили с брат си да се приберат, купили имот в съседно село с намерение да инвестират във фотоволтаична централа, за което прилага Проект за изменение на регулацията на имот по плана на [населено място], с възложител Н. И. Г. и Договор за предоставяне на консултантски, административни и технически услуги от 07.02.2024г. с възложител Н. И. Г.. При тези доказателства митническият орган е приел, че същите не установяват престоя и момента на завръщането на Н. Г. от Великобритания. С писмо рег. 32-778080/15.03.2024 г. Г. е уведомен, че отново липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл.4-11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки, и на основание чл. 29 и във връзка с чл. 22, § 6 от МКС същият е уведомен, че предстои издаване на решение за отказ за допускане на безмитен внос на лекия автомобил. Предоставена му е и възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок от получаване на писмото, като в отговор Г. е представил документи и удостоверения за престоя му в Шотландия фактури за заплащане на битови сметки; подписана декларация с дата 10.04.2024 г. относно предишното му местопребиваване в Шотландия от 2016 г. до 2023 г., като е уточнил, че считано от януари 2024 г. е установил постоянното си местопребиваване на територията на Общността (Република България) на адрес в [населено място], както и ,че внасяното лично имущество е било негово владение повече от 6 месеца и е служило за лично ползване на предишното му обичайно местопребиваване в Шотландия и ще се използва за същите цели на новото му местопребиваване на митническата територия на Общността/България. За да постанови отказ от освобождаване от вносни мита на процесния автомобил, митническият орган е приел, че в случая не е налице изпълнение на условието по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 1186/2009г., тъй като видно от представената резервация за пътуване с ферибот, датата на отпътуване от Великобритания е 16.12.2022 г., а искането за безмитен внос е депозирано на 14.02.2024 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 181б от ЗМ и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон. Според решаващия състав, по аргумент от член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи следва да съобщят мотивите, на които то ще се основава и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил. В случая, на жалбоподателя е предоставен срок за изразяване на становище, но единствено му е указано, че липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл. 4 11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки. Тези указанията обаче по никакъв начин не са обвързани с конкретните обстоятелства, на които митническият орган е основал своя отказ, поради което не могат да се квалифицират като конкретни мотиви. При този пропуск на издателя на акта, решаващият състав е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила чрез препятстване на възможността на адресата да упражни правото си на защита в пълен обем. На следващо място съдът е съобразил, че административният орган незаконосъобразно е приел, че датата на установяване на Н. Г. на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността е 16.12.2022 г., за която дата лицето е имало резервация за ферибот от Дувър /Англия/ до Дюнкерк /Франция/. От представените доказателства решаващият състав е достигнал до извода, че до 31.12.2023 г. Г. е бил с обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, където е извършвал трудова дейност и е използвал комунални и битови услуги. Същият се е установил трайно на територията на България считано от 01.01.2024 г. Тъй като личното му имущество е декларирано за свободно обращение на 14.02.2024 г., а тази дата попада в обхвата на 12 месечния срок от датата на която същият декларира трайна установеност на територията на общността, то при съблюдаване на общото правило на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1186/2009, съдът е обобщил, че предпоставките за освобождаване от мито на внесеното от лицето лично имущество са били налице, с оглед на което оспореното решение се явява незаконосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и въз основа на тях е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) на оспореното решение при правилно приложение на материалния закон. Обосновано решаващият състав е приел, че спорът се концентрира върху предпоставките по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 1186/2009 за освобождаване от вносни мита на притежаваното от Н. Г. лично имущество - лек автомобил марка Mitsubishi, модел L200 Titan Di-D, Pick- up, шаси: MMCJJKL10HH004161, като в тази връзка е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е формирал кореспондиращи фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи възражението му срещу извода на съда за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Преценката на решаващият състав за напълно формално изпълнение на задължението на митническия орган по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 да уведоми заявителя за мотивите, на които ще се основава решението за отказ, изцяло се споделя от настоящия състав. Дадените указанията в тази насока по никакъв начин не са обвързани с конкретните факти и обстоятелства, които обосновават отказа на органа за освобождаване от вносни мита, а този негов пропуск препятства заявителя да упражни своето право на защита в пълен обем при предоставянето на отговор в рамките на определения за това срок. Това нарушение правомерно е квалифицирано от първостепенния съд като съществено, тъй като допускането му пряко е обусловило крайната воля на органа да откаже освобождаването. Съгласно чл. 3 от Регламента, внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Разпоредбата на чл. 4, б. а" и б. б от Регламента предвижда, че освобождаването се ограничава до лично имущество, което: а) с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска; б) е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване. Според чл. 7, § 1 от Регламента, с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността. Така очертаният нормативен регламент и анализът на представените доказателства сочат, че спрямо Н. Г. са били налице всички изискуеми предпоставки, обосноваващи основателността на депозираното от него искане. Противно на разбирането на касатора, след като от Н. Г. не са изисквани конкретно самолетен билет, резервация за ферибот или друг документ, удостоверяващ пътуванията на лицето, нито от органа е събирана каквото и да е информация в тази насока предвид възможността му да извърши справка за задграничните пътувания на Г., то не може да се приеме, че лицето се е установило в България още след 16.12.2022 г. При събраните писмени доказателства за осъществявана от него трудова дейност и използвани комунални и битови услуги на територията на Великобритания през 2023 г., първостепенният съд правилно е приел, че Г. се е установил трайно на територията на България, считано от 01.01.2024 г. и е подал искането за освобождаване в рамките на нормативноустановения срок. Личното му имущество е декларирано за свободно обращение на 14.02.2024 г., от която дата същият е декларирал трайна установеност на територията на общността, с оглед на което предпоставките за освобождаване от мито по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) 1186/2009 на внесеното от лицето лично имущество са били налице. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение като незаконосъобразно, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. Този размер е редуциран от съда с оглед заявеното възражение за прекомерност, както и с фактическата и правна сложност на спора, съпоставени с обема на предоставената правна защита. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение