Решение № 4915 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2017 г.

Решение № 4915 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Байраков от [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 1169 от 24.02.2017 г., постановено по адм. дело № 5862/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 228 зз-1232/21.05.2016 г., издадена от М. А. - полицейски орган при 04 РУП-СДВР, с която на осн. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд С. град/АССГ/ приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - установяване на самоличност. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган- лицето, участвало в съдебното производство без възражение на жалбоподателят. В проведеното на 12.12.2018 година открито съдебно заседание, касационният съд е констатирал, че на ответника по касация има издадена служебна карта № 37837601, за длъжност: "младши изпълнителска длъжност в СДВР". Правилен е извода на АСССГ, че самоличността на Е. Байраков не е можела да бъде установена по друг начин, освен чрез прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Периодът на задържане, около 30 минути свидетелства, че задържането на лицето е свързано с предвидените в закона цели- установяване на самоличност на лице, за което са били налични данни, че се намира в нетрезво и неадекватно състояние, влязло в саморазправа с друг човек. Решението на първата инстанция е постановено при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт при разпределена доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Събрани са допустими и относими към предмета на съдебното производство доказателства, които са обсъдени от решаващия съдебен състав, като крайните изводи на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение