Решение № 4933 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2018 г.

Решение № 4933 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14863/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез председателя И. Иванов, срещу Решение № 5605 от 04.10.2018 г., постановено по адм. д. № 9024 по описа на Административен съд - С.-град (АССГ) за 2015 г. С него, по жалбата на едноличен търговец (ЕТ) "П. Бранков", представляван от П. Бранков, е отменено като незаконосъобразно Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 6. 17, установяваща нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1330 КВтч при определена цена – 191, 13 лв. /МВтч, без данък добавена стойност (ДДС) за фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на едноличния търговец сума в размер на 410, 00 лв. за сторените в първата инстанция разноски. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на постановеното решение, както и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се позовава на въведените изменения на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), според които законодателното решение е да не бъде изкупувано цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници. В този смисъл счита за необосновани изводите на АССГ относно наличието на правен интерес на търговеца, заради евентуалното незаконосъобразно определяне в по-нисък размер. Излага аргументи, че решението на КЕВР няма характер на акт за утвърждаване на цени на електрическата енергия, нито на решение за определяне на преференциални цени, по които да бъде изкупувана енергията от възобновяеми източници (ВИ). Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е свързано с други ценови решения на Комисията и е прието при отчитане на данните, послужили за определяне на преференциалните цени в съответните ценови решения на КЕВР, има констативен характер и не създава нови права и задължения. Неправилно, според касационния жалбоподател, АССГ е приел, че липсват фактически данни и доказателства за начина на изчисление на собствените нужди на групата производители – електроцентрали с фотоволтаични модули с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото или отхвърляне на жалбата на едноличния търговец. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Церовски, който от името на КЕВР поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "П. Бранков" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. Тихова, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представя списък на разноските и доказателства за извършване на банков превод на уговореното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Андреев, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът – "ЧЕЗ Е. Б." АД, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 6. 17, с която е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) в размер на 1330 kWh, при определената цена – 191, 13 лв. /МWh, без ДДС, за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. Едноличен търговец "П. Бранков" произвежда електрическа енергия от ВИ чрез енергийни обекти – ФЕЦ и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия с "ЧЕЗ Е. Б." АД. Във връзка със законодателни промени, касаещи разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от 30.07.2015 г. на Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и "Дирекция "Правна". С доклада са направени предложения КЕВР да приеме решение за установяване на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в предходни нейни решения. Предложението в доклада по отношение на ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW е НСП за електрическа енергия въз основа на определени преференциални цени с Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) да е в размер на 1330 kWh, при определена цена – 191, 13 лв. /МWh, без ДДС. Н. 31.07.2015 г. в закрито заседание КЕВР е приела спорното решение. В т. 6. 17 е посочено, че нетното специфично производство е в размер на 1330 kWh, при определена цена – 191, 13 лв. /МWh, без ДДС, за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. За да отмени Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта по т. 6. 17 АССГ е приел, че то е валидно, издадено от компетентен орган, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ), но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразена е от съда липсата на доказателства и обосновка как, по какъв начин, и въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 6. 17 от решението. Направен е извод, че в акта липсват фактически основания, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 6. 17 от спорното решение. Нито в доклада, нито в него е посочено какво е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Представен в първоинстанционното производство е електронен модел, който се съхранява в КЕВР, съществувал към момента на приемане на Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) и имащ отношение към нетната електрическа енергия. Съдът е приел, че моделът е обсъден от вещото лице, според което в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) не е отразено какви собствени нужди са взети предвид при определяне на преференциалните цени. Такава информация се съдържала в електронния модел за изчисление на определената преференциална цена. Съдът взел предвид съобразеното и от вещото лице, че нито в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, нито в доклада, се съдържат стойностите на изходните данни, на база на които е определено НСП на електрическа енергия, като данните се извличат от финансовия модел, в частност от него се извлича размерът на собствените нужди. Първоинстанционният съд направил извод, че липсата на ясни мотиви относно начина на изчисление на собствените нужди води до немотивираност на решението, в частта по т. 6. 17, респективно до извод за незаконосъобразност на същото. Отрекъл възможността да възприеме като мотиви залегналите в писмените бележки на КЕВР съображения, които следвало да бъдат част от спорния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, както и приетата по делото експертиза, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението като постановено по жалба от лице без правен интерес. Б. ЕТ "П. Бранков" произвежда електрическа енергия от ВИ чрез фотоволтаична електроцентрала "Б.", с номинална мощност на генератора 78 kW, находяща се в с. Б., община Б., област В.. Търговецът е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия, по силата на който произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени количества произведена активна електрическа енергия от ВИ (л. 93 - 105 от първоинстанционното дело). Преференциалните цени, на които се изкупува произведената от обекта на търговеца електрическа енергия са определени с Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР). С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в оспорената му част, е определено НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР). При тези факти се налага извод, че безспорно ЕТ "П. Бранков" е адресат на спорното решение, в обжалваната част. То засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от ВИ, а само това, което съответства на НСП съобразно установения от КЕВР размер. Поради това направените възражения за недопустимост на първоинстанционното производство, не се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изпълнил задължението си за проверка на акта на всички основания за законосъобразност, въз основа на което е приел за основателна жалбата на търговеца и е отменил като незаконосъобразен акта на КЕВР в оспорваната част. С § 16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ в срок до 31.07.2015 г. КЕВР приема решение, с което установява НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. При тази нормативна регламентация КЕВР е провела административно производство и е определила НСП с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Това НСП не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя с оглед на два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР. Не са налице обаче конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от ВИ. Нетното специфично производство следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на Решение № СП-1 от 2015 г. на КЕВР, в обжалваната част по т. 6. 17. Задължение на Комисията е да извърши анализ на фактите и обстоятелствата към постановените решения за определяне на преференциални цени относно приетите в тях ценообразуващи елементи и параметрите им - в случая Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР). Това е посочено в последното изречение от абзац втори на първата страница на административния акт, но точно такъв анализ на ценообразуващите елементи не е налице. В последната част от мотивите на акта Комисията отново се е позовала на извършен от нея преглед на ценообразуващите елементи, въз основа на който са определени преференциалните цени, залегнал в основата на определеното в разпоредителната част на решението НСП. Но подобен преглед не се съдържа в решението, нито в препратка към него, респективно и към конкретните стойности на относимите към НСП ценообразуващи елементи, въз основа на които са издадени предходни решения за утвърждаване на преференциални цени. По отношение на едноличния търговец намира приложение Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) за определяне на цена на електрическа енергия, която е фиксирана в т. I. 18 на 191, 13 лв. /МВтч. В мотивите му са посочени като съобразени отделни категории разходи: инвестиционни, експлоатационни, за горива на транспорта, за работни заплати, за горива – суровини за производството. Посочени са и среднопретеглената норма на възвръщаемост, полезния живот на активите и средногодишната продължителност на работа. В същото време данни за количеството електрическа енергия, необходимо за задоволяване на собствените нужди на типа производители не се съдържат в ценовото решение. Такива са посочени във финансовия модел, който не е част от административната преписка и за първи път е представен пред АССГ. Те възлизат на 5% от произведената енергия. Такъв подход обаче, напълно препятства осъществяването на проверка на изводите на Комисията и противоречи на общия принцип на достъпност, публичност и прозрачност, прогласен в чл. 12 АПК, който обвързва регулаторния орган, независимо, че не е споменат като такъв в чл. 23 ЗЕ. Без значение в случая е, че с това решение Комисията само установява/констатира стойностите на елемент, който е бил съобразен при вземането на предходни решения за определяне на преференциални цени, без да е изрично отразяван в тях или съпътстващите ги таблици и приложения. Поради това доводът в касационната жалба в тази насока е неоснователен. На следващо място е налице разлика между установения от КЕВР размер на НСП на електрическа енергия по т. 6. 17 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и този, предложен в доклада - предложението е за НСП от 1239 kWh, а е утвърден размер от 1330 kWh. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация (Правилника/ът), когато КЕВР приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието. В случая, по делото не са представени доказателства, че това изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение също не се съдържат данни, обосноваващи необходимостта от установяване на различен от предложения в доклада размер на НСП по т. 6. 17 и начинът, по който Комисията го е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер е по-висок от предложения и в този смисъл се явява по-благоприятен за лицата, тъй като води до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключва нито приложимостта на изискването по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито може да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да постанови решение с определено съдържание. При липсата на фактически основания - данните, послужили за определяне на НСП на електрическа енергия от ФЕЦ, следва да се приеме, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до накърняване на правото на защита на едноличния търговец и до невъзможност за съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалваната част от решението. Начинът на определяне на средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност за този вид електроцентрала и размерът на собствените нужди на производителя на електрическа енергия не са били установени с годни доказателствени средства, което е в тежест на КЕВР. Предвид това, правилен е направеният от съда краен извод за незаконосъобразност на спорното решение в обжалваната част. Оплакванията за допуснато от съда нарушение на материалния закон не могат да се обсъждат, защото не са доказани изходните данни, послужили за определянето на преференциалната цена, а именно - размерът на производството за собствени нужди. При изчислението на НСП неясен остава именно въпросът за изходните данни при прилагането на процентния показател. Липсата на обосновка за начина на изчисление на собствените нужди електрическа енергия води до немотивираност на решението в оспорваната част. Н. Р. № Ц-19 от 28.06.2013 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), нито Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се позовават на този конкретен финансов модел. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че сочените от КЕВР касационни отменителни основания не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата. Правилно са тълкувани и приложени относимите норми на ЗЕ и ЗЕВИ. Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, така както е претендирано – за размера от 360, 00 лв. съгласно представен списък за разноските и доказателства за извършването им – банкови документи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5605 от 04.10.2018 г., постановено по адм. д. № 9024 по описа на Административен съд - С.-град за 2015 г. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на ЕТ "П. Бранков", с ЕИК ********* разноски по делото за касационното производство в размер на 360, 00 (триста и шестдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.