Решение № 3544 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2008 г.

Решение № 3544 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Исмаилов Атипов, от с. Кузьово, община Белица, срещу решение № 720/22.07.2008 г. по адм. д. № 52/2008 г. на Административен съд гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба РДНСК - Благоевград не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-09-198/15.12.2007 г., с която е забрането ползването на невъведения в експлоатация обект "масивна постройка - търговски обект- кафене", и срещу заповед № ДК-02-БД-50/15.12.2007 г., с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването й. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По безспорен начин се установява, че обектът не е въведен в експлоатация, както и че е незаконен такъв. Строежът е извършен без строителни книжа, няма нанасяне в планове, тъй като такива няма изработени за въпросното населено място. Така постановеното решение е правилно и обосновано при следните съображения: На първо място настоящата инстанция няма да изследва въпроса за правилността на решението в частта му досежно произнасянето по валидността и законосъобразността на заповедта за забрана ползването на строежа като невъведен в експлоатация, тъй като това е безпредметно с оглед издаването на заповедта на премахването на строежа като незаконен. Приемайки, че заповедта за премахване на незаконния строеж е валиден и законосъобразен административен съд, съдът е постановил обосновано решение. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен строеж. Обстоятелството, че жалбоподателят се е снабдил с документ за собственост върху мястото, в което е изграден процесният строеж, не променя характера на обекта като незаконен. В тази насока неоснователно е и поддържаното от касатора в касационната жалба, че строежът не е узаконим поради липсата на кадастрален и регулационен план за населеното място. Тази липса не игнорира изискването за съобразимост на строежите и за необходимост от наличието на определени строителни книжа. Редът за извършване на строителство в такива населени места е регламентиран в раздел Х на ЗУТ, чл. 58 - 60 ЗУТ. Цитираните разпоредби изискват ситуационна скица за извършване на строителството. Липсата й сочи на незаконен строеж, който като такъв подлежи на премахване. Правейки този извод, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Напротив, делото е отлагано, като е дадена възможност на жалбоподателя и неговия пълномощник да вземат становище и респективно участие в делото, каквото задължение съдът няма. Предвид изложеното решението не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение