Решение № 7453 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2015 г.

Решение № 7453 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от инспектор "Репатриране на МПС" в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" - община Варна, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 89 от 19.01.2014 г. постановено по адм. дело № 3354 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че управлението на общинските пътища по смисъла на чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) представлява част от изпълнителната дейност на общината, която съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) се ръководи от кмета на общината. Именно последният се явява органът, който притежава правомощията да определя длъжностните лица, които да преместват или да нареждат да бъде преместено пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В конкретния случай определянето на длъжностните лица е извършено с издадената от кмета на общината заповед № 4743 от 30.12.2013 г., където в т. 3 са посочени длъжностните лица, които да съставят актове във връзка с възложените им в т. 2 от заповедта правомощия, включително т. 2.5., която касае прилагане на визираните в чл. 171, т. 5 и т. 6 от ЗДвП принудителни административни мерки (ПАМ). Изложените мотиви от съда индиректно оспорват правилността на посочената заповед, която е вътрешнослужебен акт и е изключена от съдебен контрол. Не споделя извода на съда, че издателят на ПАМ не притежава качеството на лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Актът е издаден при спазване на приложимия материален закон. От изложените фактически основания и цитираното правно такова - чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП става ясно, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на правилата за движение, по начин създаващ опасност за преминаване на другите участници в движението. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което обжалваната ПАМ да бъде оставена в сила. Ответникът - Панайот Куртев Панайотов, оспорва жалбата по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на акт № 0001189 от 27.03.2014 г. за принудителна административна мярка "преместване на ППС", издаден от Диана Величкова Петкова - инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", осъдил е Диана Величкова Петкова - инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" да заплати на Панайот Куртев Панайотов сума в размер на 10 лв., представляваща направени по делото разноски и е отхвърлил искането на Панайот Куртев Панайотов за присъждане на сумата от 300, 00 лв., представляваща направени по делото разноски - възнаграждение за един адвокат. За да постанови решението си, съдът е установил, че оспореният индивидуален административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, е издаден от Диана Величкова Петкова на длъжност "инспектор" в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" (ОП "ОПСЗ"). Изложил е, че по отношение на този вид принудителна административна мярка законодателят изрично е уредил компетентните за налагането й органи (чл. 168, ал. 1 от ЗДвП) и това са определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Посочил е, че в конкретния случай собственик на пътя е община Варна и от кмета на общината е следвало да бъдат определени длъжностните лица, които имат правомощия да нареждат преместването на автомобили. Приел е, че заповед № 4743 от 30.12.2013 г. на кмета на община Варна не може да произведе целеното от органа прехвърляне на правомощия и определяне, тъй като противоречи на закона, а вписаното в т. 2 от заповедта възлагане на функции и правомощия по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП на ОП "ОПСЗ" е нищожно. Наред с това ПАМ в конкретния случай не е издадена от самото общинско предприятие. Издадената впоследствие заповед № 5 от 11.01.2014 г. на управителя на ОП "ОПСЗ", с която са възложени на поименно определени служители в предприятието функциите и правомощията по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5 от ЗДвП също е нищожна, като издадена от некомпетентно лице и в грубо нарушение на закона, тъй като липсва правна възможност за прехвърляне на правото на собственика на пътя да определи длъжностните лица, които да преместват паркирано превозно средство. Приел е, че оправомощаването като актосъставители на конкретни длъжностни лица от общинското предприятие в т. 3 на заповед № 4743 от 30.12.2013 г. не е равнозначно на определяне на компетентен орган по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Решението, в частта, с която е обявена нищожността на приложената ПАМ е правилно. Както е отразено и в обжалваното съдебно решение, административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правилно административният съд е приел, че кметът на община Варна разполага с правомощие да определи длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ. Наред с това съдът е достигнал до законосъобразен извод за липса на материална компетентност на издателя на процесната ПАМ за прилагането й, тъй като заповед № 4743 от 30.12.2013 г. на кмета на община Варна, не овластява приложилото ПАМ лице с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Направеното в т. 2 от заповедта възлагане на ОП "ОПСЗ" на функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 и т. 6 от ЗДвП не може да доведе до целяното от органа надлежно прехвърляне на правомощия. Общинското предприятие няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно натоварено с административни правомощия от собственика на пътя, в съответствие с предвидената в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП възможност. Не може да се приеме, че е налице валидно оправомощаване на приложилото ПАМ лице и предвид посоченото в т. 3 от заповед № 4743 от 30.12.2013 г. на кмета на община Варна. Видно от съдържанието й, с нея конкретни длъжностни лица от ОП "ОПСЗ" са оправомощени, но единствено с правомощието да бъдат "актосъставители". Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Поради това от оправомощаването на конкретни лица "за актосъставители" не може да се направи извод, че са им възложени правомощия от кмета на общината за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Дори и да се приемат обаче изложените в жалбата съображения, че кметът на общината, използвайки посочения израз, е оправомощил служителите изброени в заповедта да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, по делото не са налице данни, че приложилото ПАМ лице има качеството на длъжностно лице, каквото е предвиденото в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП изискване. Липсва длъжностна характеристика на лицето, от която може да се направи извод какви са възложените му функции и правомощия. Със заповед № 05 от 11.10.2014 г. на управителя на ОП "ОПСЗ" при община Варна също не могат да бъдат оправомощи служители на предприятието да упражняват държавна принуда, тъй като издалото заповедта лице не е оправомощено от закона да стори това. Горното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП по отношение на инспектор в ОП "ОПСЗ" при община Варна да прилага процесната ПАМ. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. В рамките на касационния контрол за съответствие на решението с материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че разноските по делото са присъдени в тежест на издателя на оспорения акт Диана Величкова Петкова на длъжност "инспектор" в ОП "ОПСЗ" при община Варна, което противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. В тази част решенето следва да се отмени, като за направените от първоначалния жалбоподател разноски по делото бъде осъдена община Варна. С оглед крайния изход на делото, заявеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно, но предвид липсата на доказателства за направени такива в настоящето производство, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,