Решение № 6445 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Павликени, подадена чрез юрк. Грозева, срещу Решение 833/13.03.2025 г., постановено по адм. дело 664/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Бон ООД е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) БМП-10-3009/28.05.2024 г., издаден от орган по приходите в отдел Бюджет и местни приходи при Община Павликени, потвърден с Решение РД-02-11-2831/12.08.2024 г. на Кмета на Община Павликени. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е указал на страната за кои факти и обстоятелства следва да ангажира доказателства, като при разпределяне на доказателствената тежест указания са дадени само на дружеството. Сочи, че въпреки допуснатото от съда процесуално нарушение, са ангажирани множество доказателства относно реалното изпълнение на всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ за спорния период, което е игнорирано. По същество на спора счита, че дружеството не е ангажирало относими и безпротиворечиви доказателства относно защитната си теза, че само е организирало дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци. На следващо място, оспорва извода на съда, че имотите на дружеството се намират извън регулационните граници на гр. Павликени. Представя писмени доказателства. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Бон ООД, чрез пълномощниците адв. Мончева и адв. Моллов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново е бил АПВ БМП-10-3009/28.05.2024 г., издаден от орган по приходите в отдел Бюджет и местни приходи при Община Павликени, потвърден с Решение РД-02-11-2831/12.08.2024 г. на Кмета на Община Павликени, с който на Бон ООД е отказано възстановяване на дължимо и доброволно платено задължение по искане, подадено по реда на чл. 129 ДОПК, за възстановяване на недължимо платени от дружеството общински вземания и такси в размер на 28 001,39 лв. Административното производство е започнало с подадено от дружеството искане с вх. БМП-10-3009/29.04.2024 г., с което на основание чл. 129 ДОПК е поискано възстановяване на сума в размер на 28 001,39 лв., представляваща платена такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. В искането е посочено, че имотите попадат в райони, в които услугите по чл. 62 ЗМДТ не се предоставят. Според дружеството от Община Павликени не са предоставени контейнери, които да обслужват имотите му, поради което Бон ООД е трябвало само да организира услугите, за което е сключило договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по ЗУОСТБОССИ. Установено е, че дружеството е собственик на недвижими имоти, находящи се на територията на Община Павликени, [улица], които са декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ, и за които е заплатило ТБО. В хода на производството органът по приходите е посочил, че за 2019 г. дружеството не е подало декларация за определяне таксата според количеството битови отпадъци, поради което за този период същата е определена на общо основание. В подробно изложение органът е обосновал реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ на територията на Община Павликени в границите, определени със Заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Формиран е решаващ извод, според който Общината реално е престирала заплатените от Бон ООД услуги, поради което подаденото искане по чл. 129 ДОПК е неоснователно. При оспорване на акта по административен ред мотивирано са отхвърлени възраженията на дружеството за недължимост на заплатената за 2019 г. ТБО, като АПВ е потвърден. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на АПВ, тъй като според съда от назначената по делото СТЕ и допуснатите свидетелски показания осигуреният от общината контейнер за събиране на битови отпадъци е отдалечен от входа на дружеството, като е разположен по-скоро в близост до сградата на друго дружество, съответно е прието, че за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за проверявания период такса не се дължи. По отношение на компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване решаващата инстанция е приела, че, независимо че имотите на дружеството попадат в границите, определени със заповед на кмета, по делото липсват доказателства услугата реално да е предоставена. Кредитирани са свидетелски показания на служител на дружеството, като е прието, че Бон ООД само е почиствало около имота си, съответно на основание чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се дължи заплащане и за този компонент. Прието е също, че от страна на Община Павликени не е доказано наличие на депо за депониране на битови отпадъци, както и извършване на разходи за неговото поддържане, поради което от дружеството не се дължи заплащане на ТБО и за компонента депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Формиран е решаващ извод, според който, след като от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, които да обосноват реалното предоставяне на трите услуги по отношение района, в който се намират имотите на Бон ООД, платената ТБО се явява недължима. На основание чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът е отменил АПВ и е върнал делото като преписка на компетентния орган за ново произнасяне по искането на дружеството за възстановяване на недължимо платена ТБО за 2019 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването на касатора относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест. С Определение 2973/26.09.2024 г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 170, ал. 3 АПК, е указал на дружеството, че в негова тежест е да докаже наличието на основанията за поисканото възстановяване на внесените суми за ТБО за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. съгласно чл. 170, ал. 2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Разпределената по този начин доказателствена тежест е в разрез с принципа за служебното начало, закрепен в чл. 9 АПК, както и в нарушение на чл. 170 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Спорният по делото въпрос се свежда до наличието на предпоставките, респективно липсата им, за възстановяване на ТБО за 2019 г. В тази насока съдът се е ограничил до указване на дружеството, че негова е доказателствената тежест относно недължимото заплащане на таксата. В нарушение на чл. 170, ал. 1 и ал. 3 АПК обаче първоинстанционният съд не е указал на административния орган за кои факти и обстоятелства следва да ангажира доказателства. Съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания на страната за установяване на обстоятелствата, свързани с действителното предоставяне на всяка от услугите, формиращи ТБО. Допуснатото нарушение се явява съществено такова по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на страната и непопълване делото с необходимите доказателства, възпрепятствайки установяване на относимата фактическа обстановка и постановяване на съдебния акт при необоснованост. Пред касационната инстанция от страна на административния орган са представени писмени доказателства под опис, като при съобразяване забраната за фактически установявания, регламентирана в чл. 220 АПК, същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. С оглед изложеното решението на административния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да разпредели доказателствената тежест в процеса в изпълнение задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК, съответно това по чл. 171, ал. 5 АПК, като укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства относно предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ. При постановяване на съдебния акт, съдът следва да спази изискванията на чл. 172а АПК, като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези, представени с касационната жалба, да обсъди становищата на страните и изложи собствени фактически и правни изводи относно материалната законосъобразност на АПВ БМП-10-3009/28.05.2024 г., издаден от орган по приходите в отдел Бюджет и местни приходи при Община Павликени, потвърден с Решение РД-02-11-2831/12.08.2024 г. на Кмета на Община Павликени. По исканията на страните за разноски, включително и във връзка с водене на делото пред настоящата касационна инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд, съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,