Решение № 207 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 167/2009 г.

Решение № 207 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 167/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалби от подсъдимите Е. П. Б. и Р. М. А. против въззивно решение № 530/08 от 2.II.2009 г. по в.н.о.х.д. 316/2009 г. на Апелативен съд - София с доводи за нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съображенията им са, че не са извършили престъпление и че доказателствата по делото не са събрани по реда на НПК и в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Искането е да се отмени въззивното решение и да бъдат оправдани или делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност и на двете жалби. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I наказателно отделение в настоящия състав намира: Подсъдимите Е. П. Б. и Р. М. А. са признати за виновни и осъдени по чл. 304б, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на по 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че през м.март 2006 г. в Перник, в съучастие като извършители, първата като зам.директор на ОСлС - Перник, а втората - следовател в ОСлС- Перник, поискали от А. С. Стоилов дар, който не им се следва - сумата 7000 лв., за да упражнят влияние при вземане на решение по съществото на сл.д. № 138/2005 г. на ОСлС-Перник от длъжностно лице - прокурорът в Окръжна прокуратура гр. П.. К. В., във връзка със службата му. На основание чл. 307а НК предметът на престъплението - сумата 7000 лв., е отнет в полза на държавата. Жалбите и на двете подсъдими са неоснователни. Поддържаните оплаквания са предмет и на тезата им пред въззивната инстанция по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в решението подробно са посочени основанията, поради които доводите не са възприети. Изводите на съда съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилно е прието, че при събиране и проверка на доказателствата от първоинстанционния съд няма нарушения на процесуалните правила и ЗСРС, които да водят да ограничаване на процесуални права на страните. При приетите за установени по несъмнен начин факти изводите на съда, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 304б, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК не нарушават закона. Голословното твърдение на жалбоподателите, че не са извършили престъпление не налага други изводи. Съответен на закона е и изводът, че без значение за съставомерността на деянието е дали деецът може или не може в действителност да упражни влияние спрямо длъжностното лице при вземане на решение, както и дали длъжностното лице е било повлияно или не при вземане на решението. Други доводи в законния срок за обжалване не са наведени, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I н.о.