Решение № 462 от 12.12.2022 г. на ВКС по г.д. № 132/2016 г.

Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано по молба вх.№ 269221/20.07.2022 г., С. Б. Й. и Н. С. Й., двамата чрез адвокат А. П. от АК Пловдив, с която на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение № 1992 от 19.06.2017 г. по гр.д.№ 132/2016 г. на Районен съд Пловдив, което е потвърдено с решение № 261003/30.11.2021 г. по гр.д.№ 2226/2017 г. на Окръжен съд Пловдив и е отхвърлен иск на С. Б. Й. и Н. С. Й. по чл.422 ГПК, във вр.с чл.59 ЗЗД, да се признае съществуване на вземането им против М. Т. А. - Г. и Д. А. Г., за сумата 5 лева, като обезщетение за преминаване през собствения им имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], за периода 01.11.2010 г. - 01.05.2011 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до изплащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14680/2015 г. на РС Пловдив. Молителката се позовава на ново писмено доказателство - писмо от [община]-район „Ю." от 20.04.2022 г., което счита, че е от съществено значение за делото и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От М. Т. А.- Г. и Д. А. Г., двамата чрез адвокат С. Л., е подаден писмен отговор, в който оспорват молбата за отмяна и твърдят, че е неоснователна, тъй като представеното писменото доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а новосъздадено, още повече, че обстоятелството, което се установява в него /липса на инициирана процедура за прокарване на временен път или право на преминаване от заинтересовани собственици/ е било известно на молителите още при разрешаване на строителството в съответствие с предвижданията по архитектурния проект. Отделно се твърди, че доводите за процесуални нарушения на съда при разпределяне на тежестта на доказване за правнорелевантните факти, не е основание за отмяна по реда на чл.303 ГПК, поради което искат отхвърляне на молбата за отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на направените в производството разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че молбата за отмяна е подадена в срок, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т.е. писменият документ да съдържа информация от такова естество, че ако е приет в инстанцията по същество, съдът въз основа на него да може да формира различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая, представеното писмо на [община]-район „Ю." от 20.04.2022 г. не е прието по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, но то не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, тъй като обстоятелствата, които се установят с него, са съществували още при образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК, а за молителите не е имало никаква фактическа или правна пречка да искат попълване на доказателствения материал по делото с този документ. При липсата на уважителни причини за процесуалното бездействие на страна по делото да се снабди и представи писмено доказателство, за да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения, не може да се приеме, че в производството е била проявена нужната процесуална активност за приобщаването му по делото, При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за неоснователна. От М. Т. А.- Г. и Д. А. Г., двамата чрез адвокат С. Л., са поискани сторените в производството разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение