Решение № 7075 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2009 г.

Решение № 7075 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Радомир, ул. "Мейнър Барнс" № 9 срещу решение № 3/21.01.2009 г., на Административен съд - гр. Перник, постановено по адм. дело № 685, по описа за 2008 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Снежанка Спасова Тодорова, надлежно упълномощен представител на Веска Райчева Богданова в която се изразяват оплаквания по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Радомир. Касационната жалба подадена от Снежанка Спасова Тодорова, надлежно упълномощен представител на Веска Райчева Богданова, е недопустима, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник е отменил Заповед № 1558 от 22.10.2008 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Радомир. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК, право на касационно оспорване има само страната по делото, за която решението е неблагоприятно. В този смисъл, за да е налице надлежно касационно обжалване, законът е въздигнал като задължително условие съдебният акт да не удовлетворява като краен резултат страната, т. е. необходимо е правните последици от решението на съда да я засягат негативно, като произвеждат пряк неблагоприятен ефект в правната й сфера. Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на касационната жалба, за която съдът следи служебно. Правен интерес за жалбоподателя от оспорване на съдебно решение би възникнал, когато с него се отхвърлят претенциите, формулирани в петитума на жалбата. Следователно за касационната жалбоподателка Веска Райчева Богданова, надлежно представлявана от Снежанка Спасова Тодорова липсва правен интерес от отмяна на постановеното решение от Административен съд гр. Перник. С последното е отменен оспореният акт. В случая законовото изискване на чл. 210, ал. 1 от АПК не е налице спрямо касаторката Богданова, предвид уважаването на първоинстанционната й жалба от решаващия съд и постановяване на съдебен акт в нейна полза. Ето защо подадената касационна жалба от Снежанка Спасова Тодорова, надлежно упълномощен представител на Веска Райчева Богданова е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство да се прекрати. Касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Радомир е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания по делото, събраните писмени доказателства и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Предмет на развилото се административно производство е било искането на Веска Райчева Богданова да й бъде отпусната целева помощ за отопление. Със заповед, издадена на осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, директорът на Д "СП"- гр. Радомир, е отказал отпускането на целева помощ за отопление, считано от 01.09.2008 г. Като мотиви за отказа си е посочил, че семейството има доход над диференцирания минимален доход и не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. С решение № РД-01-236 от 19.11.2008 г., по-горестоящият административен орган - директорът на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, е отхвърлил жалбата на Веска Райчева Богданова. Жалбоподателката е оспорила, в законоустановения срок, заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, с която й е отказана целева помощи за отопление, пред Административен съд - гр. Перник. Оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно като развитите подробни мотиви в него се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чиито доход е по-нисък от диференцирания минимален доход и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП . Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на МС и се коригира с индивидуални коефициенти. Коефициентите са посочени в самата наредба и на базата на тяхното приложение се формира диференцирания минимален доход за предоставяне на целева помощ за отопление. В случая диференцираният минимален доход за Веска Райчева Богданова не следва да се определи чрез коригиране на гарантирания минимален доход с коефициент, който е за лице, съжителстващо с друго лице. "Съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. В настоящия случай не е доказано изпълнението на нито едно от посочените от законодателя, кумулативно свързани предпоставки, поради което правилно е прието, че Веска Райчева Богданова живее сама и не съжителства с друго лице. Административен съд гр. Перник е допуснал и приел, като писмено доказателство по делото служебна бележка от 10.12.2008 г. издадена от кметския наместник на село Негованци, с която той удостоверява, че Веска Райчева Богданова и лицето Тодор Любенов Тодоров живеят в един двор но са две различни домакинства. След като това писмено доказателство не е оспорено от касационният жалбоподател, следва да бъде ценено от настоящия съда и да се приемат за верни отразените в него обстоятелства. Твърдението на административния орган, че Веска Райчева Богданова съжителства с лицето Тодор Любенов Тодоров, поради което не отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление, е недоказано, както правилно е преценено от съда. Молбата-декларация, която тя е подал за отпускането на целева помощ за отопление, съставлява доказателство за декларираните данни и обстоятелства до доказване на противното. Съдържанието на молбата-декларация не е опровергано, нито пък е доказано, че тя съдържа неверни факти и обстоятелства. От обстоятелството, че Веска Райчева Богданова живее в един двор с лицето Тодор Любенов Тодоров, не следва друго. По делото няма данни, че Веска Райчева Богданова и лицето Тодор Любенов Тодоров са регистрирани на един адрес и живеят съвместно в едно жилище, за да се приеме, че са налице "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП. Без значение е констатираното от социалните работници, които са извършили социалната анкета, че Веска Райчева живее в съсобствено жилище със зет си. Друг би бил въпросът ако в молба-декларацията на Веска Райчева Богданова е посочено, че Тодор Любенов Тодоров е лице, с което съжителства. Само една такава декларация би съдържала признание на Веска Райчева Богданова, че съжителства с друго лице. Решението на Административен съд - гр. Перник е постановено при правилно прилагане на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане, която включва в кръга на "съжителстващите лица" съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. След като е установил, че молителката Богданова е самостоятелно домакинство, първоинстанционният съд е обосновал правилния извод, че тя не е съжителстващо лице с Тодор Любенов Тодоров. При това фактическо положение, административният орган незаконосъобразно е определил размера на диференцирания минимален доход при използване на коефициент 201, 6 на сто, съгласно чл. 2, ал. 4, т. 8 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, който е приложим по отношение на съжителстващите лица. Размерът на диференцирания минимален доход е следвало да бъде изчислен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 13 от същата Наредба, при коефициент 288 на сто, който е приложим по отношение на живеещите сами лица, на възраст над 75 години. Ето защо, Административен съд - гр. Перник е постановил правилно решение, което не е в нарушение на Закона за социалното подпомагане , Правилника за прилагането му и на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. По изложените съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на оспорваното решение, предмет на настоящото касационно производство. Постановеното решение от Административен съд - гр. Перник следва да бъде оставено в сила. Тъй като издаването на нова Заповед с която на Веска Райчева Богданова се отпуска целева помощ за отопление е предоставено само в правомощията на административния орган, то на основание чл. 173, ал. 2, пр. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Радомир, с описаните по горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, за издаване на нова Заповед с която на Веска Райчева Богданова се отпуска целева помощ за отопление. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,