Решение № 755 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2010 г.

Решение № 755 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Христофоров Кирилов против решение № 10470 от 16.08.2010 г. по адм. дело № 4721/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата на Кирилов против решение по т. 36 от протокол № 12 от 24.03.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложеното от административния ръководител на Административен съд - Плевен дисциплинарно наказание, е отхвърлена и Кирилов е осъден да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не е извършил действия, които да нарушават Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на административния ръководител на Административен съд - Плевен да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Висшият съдебен съвет оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в противоречие със закона. В нарушение на чл. 314, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдебният състав приема, че не са допуснати нарушения във формата на административния акт, въпреки че от изложените в заповедта на административния ръководител съображения и тези в решението на Висшия съдебен съвет, с което заповедта е потвърдена не може да се направи извод за това чрез какви действия или бездействия Килиров е допуснал нарушение на принципа на вежливост и толерантност и по-конкретно на чл. 4, т. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Изложените в заповедта мотиви пресъздават цялата процедура по призоваването на свид. Димитров, съдия в Плевенския районен съд, по н. о. х. д. № 1304/2009 г. на Плевенския районен съд, по което жалбоподателят е докладчик - подробно е описано за кои съдебни заседания свидетелят е призован редовно по месторабота или на домашния му адрес, на кои не се е явил без уважителни причини или поради отпуск по болест, колко пъти и на какво основание е постановявано принудителното му довеждане от страна на докладчика по делото, като е направен извод, че жалбоподателят не е положил всички необходими усилия да призове свидетел, който е негов колега и чието работно място е в същата сграда и на същия етаж, т. е. обсъждано е изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя по конкретно дело, а не етичното му поведение, а в решението на Висшия съдебен съвет декларативно е посочено, че според излъченото на 16.01.2010 г. по Нова телевизия, в рубриката "Темата на Нова" предаване, с действията си жалбоподателят е довел до увреждане репутацията на органите на съдебната власт. При липсата на описание на конкретни действия или бездействия в разрез с правилата за етично поведение на магистрата, настоящият състав приема, че оспореният административен акт не съдържа мотиви, обосноваващи реализирането на дисциплинарна отговорност на посоченото в него основание. Този порок е съществен, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя, който не е известен за обстоятелствата, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Заключението на тричленния съдебен състав, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Кирилов, поради което оспореният административен акт е законосъобразен, не намира опора в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза, с оглед основанието за налагане на дисциплинарната санкция, наказващият орган следва да установи нарушение на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, допуснато от Кирилов (нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от закона). В случая дисциплинарното наказание е наложено без да е установено виновно поведение на жалбоподателя, довело до нарушения на етичните правила. Последният е санкциониран дисциплинарно за нарушение на чл. 4, т. 3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Цитираният текст предвижда, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Принципът на вежливост и толерантност, чието проявление е цитираната норма, е от основните насоки, които очертават рамката на поведение на магистратите. Според дефиницията на кодекса вежлив е този магистрат, който чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса, а толерантен е магистратът, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки. Следователно, за да възникне отговорност по реда на цитирания текст следва да се установи конкретно поведение, действие или бездействие на Кирилов, което да изразява неуважение или нетолерантност, във вреда на репутацията на органите на съдебната власт. В разглежданата хипотеза такова поведение от страна на жалбоподателя не е установено. Изложеното във връзка с действията му по призоваването на свидетел, също магистрат, по наказателно дело и заключението, че съдията следва да положи "всички необходими усилия да призове свидетел, който е негов колега", могат да обосноват извод за евентуално неизпълнение на служебните задължения, но не и за нарушение на морално - етичните норми на поведение. Извод за допуснато нарушение на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати не може да се направи и от съображенията на Висшия съдебен съвет, с които заповедта за налагане на наказание е потвърдена. Цитирането на текст от Кодекса за етично поведение и декларирането, че жалбоподателят е извършил действия в разрез с етичната норма, не обосновават налагането на дисциплинарна санкция, след като не е посочено в какво се изразява морално неприемливото или укоримо поведение на магистрата, как и по какъв начин същият не е изпълнил колегиалните си задължения, демонстрирал е неуважение или нетолерантност към колега и по този начин е причинил вреда на съдебната власт. Действително магистратите с поведението си следва да бъдат пример за спазване на закона и уважение към правораздавателната система, както и да отговарят на високи нравствени изисквания и да съблюдават морално-етични правила, които градят и пазят авторитета на тази система. Авторитетът на съдебната система се гради също и с принципно отношение и непримиримост към неизпълнението на служебните задължения и поведение в разрез с етичните правила, но и със съблюдаването на правата, които магистратите имат като граждани, от страна на органите, овластени да налагат дисциплинарни наказания. Поради това при образувано дисциплинарно производство магистратът има право да научи в какво се изразява поведението, за което е преценено, че съставлява нарушение на служебните задължения или както в случая - нарушение на морално-етични норми, като административният акт за налагане на наказание се мотивира с конкретно описание на действието или бездействието, прието за морално укоримо. Целта на дисциплинарното наказание е да мобилизира магистрата, да осигури по-висока ефективност в работата му, а също и да постигне превантивен ефект. Поради това наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Този начин на действие ще създаде убеждение, че решението за дисциплинарната мярка е взето безпристрастно, съобразно спецификата на конкретния казус и в този смисъл е справедливо за разглеждания случай. Само така ще се постигне реализиране на целите, които законът свързва с осъществяването на дисциплинарната отговорност, което в настоящата хипотеза не е направено. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в нарушение на закона, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови нов акт по същество, с който решението по т. 36 от протокол № 12 от 24.03.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдена заповед № 46/15.02.2010 г. на административния ръководител на Административен съд - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", да бъде отменено. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Висшият съдебен съвет следва да заплати на жалбоподателя сумата 455.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,