Решение № 1850 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2008 г.

Решение № 1850 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Разград против Решение № 66/26.09.2008 г., постановено по адм. д. № 89/2008 г. на Административен съд гр. Разград, с което е отменено Решение № 45 от 26.05.2008 г. на касационния жалбоподател, потвърждаващо Разпореждане № 64/30.04.08 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Разград. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 123, ал. 1 т. 3 КТ, което приложение не се оправдавало от фактическа страна. Твърди, че от гледна точка на закона, правилната преценка на процесните трудови и осигурителни правоотношение намирала своята опора в нормите на чл. 325, т. 1 КТ (по отношение на работодателя-прехвърлите) и съответно на чл. 62 и чл. 164 КТ (за работодателя-приобретател), което изключвало правото по чл. 52а КСО за работничката Иванета Цонкова Пенева. Поради това счита, че изплатените й обезщетения по чл. 53 КСО от ответника, представляват причинена щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и подлежат на възстановяване. Като е изградил обратни на тези изводи, АС гр. Разград е постановил неправилно решение, според касатора. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба. Ответникът по касация - ДКЕМ ГЛАС ЕООД гр. Разград, ул. "Йордан Чобанов" 1, представлявано от управителя Емил Киров Енчев, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна. За да отмени оспорения административен акт в производство по АПК, във връзка с чл. 118 КСО, Административният съд гр. Разград е приел, че по силата на императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 КТ, с оглед конкретните факти по делото, върху дружеството, оспорило Решението по чл. 117, ал. 1 КСО пред АС, са преминали правата и задълженията на работодателя-прехвърлите, съществували преди промяната (вписаното разделяне на ДКЕМ"ООД и учредяването на две нови търговски дружества), които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната. Този извод е правилен, като съответен на установените факти по делото и закона. Обратен е по съдържание на решаващата воля на органа по осигуряването, поради което е мотивирал отмяната на оспорените административни актове, според които първоначалният жалбоподател бил разходвал неправомерно суми за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 4.07.05 г.-11.02.07 г., поради липса на валиден трудов договор между осигурителя и работничката Иванета Цонкова, получила обезщетението. Правилно първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, както следва: Дружеството-ответник по касация е било образувано чрез отделяне от "КЕМ" ООД гр. Разград, видно от Решение № 2/30.06.05 г. на ОС гр. Разград, постановено по ф. д. № 244/02 г. Иванета Цонкова Пенева е работила по трудов договор към "КЕМ" ООД от 16.07.2004 г. като "управител склад". Включена е в приложен списък, представляващ неразделна част от плана за преобразуване на дружеството, който сочи кои работници от ДКЕМ" ООД преминават на работа към ДКЕМ ГЛАС" ЕООД. Работничката от 18.05.2005 г. ползва платен отпуск за отглеждане на малко дете, като обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО й е изплащано от осигурителя ДКЕМ ООД до 4.07.05 г., след което от отделеното ЕООД. На 4.07.2005 г. трудовото правоотношение с ДКЕМ ООД е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ и на същата дата е сключен трудов договор с ДКЕМ ГЛАС ЕООД за същото работно място, длъжност, възнаграждение и всички останали условия по прекратения ТД. По тези факти не се спори. От тях обаче се градят различни изводи, като административният орган - касационен жалбоподател счита, че щом е прекратен ТД с преобразуваното ДКЕМ ООД и е подадено уведомление за това по чл. 62, ал. 4 КТ; както и щом е учредено ново ТПО с ДКЕМ ГЛАС ЕООД на същата дата - 4.07.05 г., за което също има подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, то е налице прекъсване на трудовото и съответното на него осигурително правоотношение с работничката, поради което изплатените й обезщетения по чл. 53 КСО след 4.07.2005 г. се явяват неправомерно изплатени и съставляват щета на ДОО, подлежаща на възстановяване. Изводът се мотивира с невъзникнало ТПО с работничката, тъй като съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 КТ, щом лицето не е постъпило на работа в предвидения в закона срок, то ТПО се счита за невъзникнало. Този формален подход е довел до механичното прилагане на правни норми, без връзка с фактите и действителните правоотношения между субектите в търговското преобразуване, от една страна, и трудовите такива - от друга. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ по императивен начин урежда битието на трудовите правоотношения при промяна на работодателя, като предвижда тяхното запазване без да е необходимо да се сключват нови трудови договори или допълнителни споразумения към тях. Следователно ТПО остава във вида (непроменено), в който е съществувало преди преустройството. Преминаването по чл. 123 КТ се отбелязва само в трудовите книжки, без да се изчислява и оформя трудов стаж по реда на чл. 6 НТКТС. Ето защо, изводите на АС гр. Разград, че са без правно значение коментираните по-горе прекратителна заповед по чл. 325, т. 1 КТ и сключен нов ТД от 4.7.05 г., е правилен. Съществуването им не може да промени изхода от спора, тъй като той е разрешен с повелителни норми на закона, действащи независимо от волята и действията на страните - тези на чл. 123, ал. 1 и ал. 2 КТ. На още по-малко основание този резултат може да бъде смутен от уведомленията, подадени по Наредба № 5/29.12.02 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 КТ, издадена от МТСП, чиито чл. 1 в една от хипотезите си предвижда, че в случай на наличие на някое от обстоятелствата по чл. 123, ал. 1 КТ, се подава уведомление за промяна на работодателя, което страните не са сторили. Тези уведомления нямат правопораждащо значение и не могат да дадат отражение върху решаването на повдигнатия спор. Като е приел, тълкувайки действителната воля на страните по повод уреждане на трудовоправното битие на работничката Иванета Цонева Пенева, че трудовото й правоотношение не е прекратено, а е продължило своето действие по отношение на новия работодател "КЕМ ГЛАС" ЕООД гр. Разград, което изключва приложението на нормата на чл. 63, ал. 3 КТ, съдът е изградил законосъобразен решаващ, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Макар и да не е изложил нарочни мотиви, правилно е преценил наличието на право на обезщетение за отглеждане на малко дете за осигуреното лице, тъй като към момента на възникване на това право - 18.05.2005 г., работничката е имала осигурителен стаж най-малко 6 месеца (каквото е изискването на нормата на чл. 52а КСО към релевантния момент, предвид редакцията й в ЗИДЗСПД, ДВ, бр. 69/04 г. в сила от 1.07.04 г.). Тя е била осигурена за всички социални рискове по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Според чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (в случая това е 16.07.04 г.) по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й, каквото не е настъпило по силата на чл. 123, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС гр. Разград, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, VI-то отделение