Решение № 6572 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2010 г.

Решение № 6572 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Тодоров Вергиев, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Моллов, против Решение № 79/04.12.2009 г. по адм. дело № 4004/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началника на Столична РДНСК, чрез пълномощника си - юрисконсулт Шалдупова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Атанас Тодоров Вергиев против Заповед № ДК-02-СО-244/27.12.2007 г. на началника на Столична РДНСК, като неоснователна. С нея е наредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на апартамент на втори етаж-север", находящ се в жилищна сграда в УПИ за ЖС, кв. 42 по плана на гр. София, м."ж. к. Яворов", р-н "Средец, СО, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, което я прави законосъобразна. Въз основа на приетите за установени правно релевантни факти е отхвърлил доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 151 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. При правилна преценка на доказателствата и на установените въз основа на тях факти, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че извършеното от касатора преустройство на процесния апартамент представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден без издадено разрешение за строеж, каквото се изисква по чл. 148 от ЗУТ. По спорния въпрос, относно приложението на чл. 151, ал. 1, т. 3, б."а" от ЗУТ, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се подкрепят от настоящата инстанция. Извършеният строеж не попада в хипотезата на визираната разпоредба от чл. 151 от ЗУТ, при която не се изисква разрешение за строеж, защото е установено, че извършеното строителство засяга носещата конструкция на сградата. Този извод следва от описанието на дейностите по преустройство на апартамента в съставения констативен акт от 22.11.2007 г. на Столична РДНСК, потвърдени от съдебно-техническата експертиза, както и от заключението на тази експертиза, с което е установено, че премахнатата част от преградната стена с дебелина около 25 см., между входното антре и дневната е носеща, поради което в представеното конструктивно становище и проект към него, е предвидено укрепването й с цел възстановяване носещата способност на оставащата част от стената. Засягането на част от носещи стени, както е в случая, представлява засягане конструкцията на сградата, за което се изисква разрешение за строеж, с каквото в случая касаторът не разполага. Разрешение за строеж е необходимо и за остъкляването на балкона в процесния апартамент, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Разпоредбата визира, че за остъкляване на балкони, от вида на процесния, не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но задължението за представяне на разрешение за строеж остава. Поради това съдът е имал правното основание да приеме, че извършеното преустройство, представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което и заповедта на началника на Столична РДНСК, с която е наредено премахването му, се явява законосъобразен административен акт. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба и на наведените с нея доводи за неправилност на обжалваното решение. Последното е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение